Африканска чума по свинете. Правни аспекти
Твърдяната от властите епидемия от заболяването „африканска чума“ по свинете накара животновъдите да изпитат притеснение за бъдещето на поминъка си. Много от тях се свързаха с кантората, задавайки логичния въпрос „Какво да правя, ако дойдат да умъртвят животните ми?“. Ето защо в днешната статия ще разгледаме по – подробно въпроса относно принудителното умъртвяване на селскостопански животни и средствата за защита.
Какво представлява заболяването „африканска чума“ по свинете?
Заболяването „африканска чума“ по свинете е високопатогенна инфекциозна болест, която протича в три форми – остра, подостра и хронична. Острата форма се характеризира с висока температура, загуба на апетит, ускорено и затруднено дишане, секреция от носа и очите. По крайниците на животните се появяват подкожни кръвоизливи, а също и се наблюдават смущения в координацията на движенията им. Възможният изход за заразеното животно е кома и смърт. Подострата форма на африканска чума се среща при свине от ендемични райони. Характерните симптоми за тази форма са пристъпи на променлива температура и пневмония. Възможният изход за заразеното животно е смърт, поради сърдечна недостатъчност. Хроничната форма се среща сравнително рядко и няма специфична симптоматика. Макар че не е опасно за хората, те заболяването африканска чума е силно заразно. В острата си форма може да доведе до 100% заболеваемост и смъртност. За него все още няма открито лечение или ваксина.
Важно е да се знае, че от това заболяване боледуват всички видове прасета, т.е. както селскостопанските, така и дивите животни.
Африканска чума по свинете от правна гледна точка
Независимо дали става въпрос за африканска чума по свинете, син език при овцете, луда крава и каквото и да е друго заболяване по селскостопанските животни с епидемичен характер, фактическият и правен изход често е един – масово умъртвяване на животни. Защо?
Правна рамка
Умъртвяването на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразна болест, която представлява опасност за здравето на хората или животните, е държавновластническа дейност, чието упражняване е уредено от Закона за ветеринарномедицинската дейност и нормативните актове по прилагането му. По своята същност тази дейност е административна. Обявяването на първично възникнали случаи на заболяването, както и определянето на инфектираните зони става със заповед на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните(БАБХ). Със заповед на същия орган се разпорежда умъртвяването на животни като мярка за профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести, включени в нарочна заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Тази заповед, по своята същност, представлява общ административен акт по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно законовото определение общи са:
административните актове с еднократно правно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.
По дефиниция, тези актове подлежат на обжалване пред съответния административен съд. По принцип, оспорването на такива актове не спира тяхното изпълнение, освен ако след изрично искане, съдът постанови друго.
Изключението …
Изключение от този общ ред за оспорване на общи административни актове са именно заповедите на изпълнителния директор на БАБХ за умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на някои особено опасни заразни болести. Това означава, най – общо, че ако административният орган разпореди умъртвяването на животни в даден регион, това разпореждане не може да се оспори. Идеята на законодателя в този случай е логична. Обжалването на такава заповед пред съд може да доведе до спиране на нейното изпълнение. В този случай, при наличието на реална епидемия и реална опасност за живота и здравето на хора и/или животни, може да се стигне до фатално забавяне на ветеринарномедицинската реакция за овладяване на ситуацията, което от своя страна може да доведе до непоправими вреди.
Това, обаче, не означава, че стопаните на селскостопански животни, засегнати от подобна заповед, нямат средства за защита.
Защита пред административния орган, издал заповедта
Макар заповедта за умъртвяване на животни с цел ограничаване и ликвидиране на заразни болести да не може да бъде отменена от съда, нейното съществуване не е абсолютно. Доколкото умъртвяването на животни е вид административна мярка, тя подлежи на отмяна от административния орган, който е разпоредил нейното предприемане. В конкретния случай, това е изпълнителният директор на БАБХ. За да бъде прекратено умъртвяването на животни е необходимо издаването на нарочна нова заповед от негова страна. За целта е необходимо изпращането на искане до него за прекратяване на мярката. Подобно искане не е задължително за изпълнение от страна на административния орган, но той е длъжен да го разгледа и мотивирано да се произнесе. Разбира се, колкото повече подобни искания бъдат изпратени, толкова по – голяма е възможността за адекватна и навременна реакция на административния орган.
Защита по съдебен ред
Както споменахме, заповедта, с която се разпорежда умъртвяването на животни с цел ликвидиране на заразно заболяване, не подлежи на обжалване пред съд. Може да се окаже, обаче, че тази заповед въпреки всичко е незаконосъобразно издадена. А за издаването на незаконосъобразни актове, администрацията дължи обезщетение на гражданите, които са претърпели вреди. Така, в случая със заболяването африканска чума по свинете, незаконосъобразно би било умъртвяването на животни, ако например това заболяване не е включено в заповед на министъра на земеделието, храните и горите, ако мярката не е наложена съгласно условията и редът, определени в подзаконовите нормативни актове, които уреждат прилагането ѝ, ако не е установено по законов ред наличието на епидемия и др. Изследването на законосъобразността на такава заповед се прави за всеки конкретен случай.
Какво се обезщетява?
Когато по съдебен ред бъдат установени вреди, причинени на граждани от незаконосъобразен акт, държавата дължи обезщетение. Това обезщетение варира. В него се включват претърпените имуществени вреди. Такава вреда е пазарната стойност на незаконосъобразно умъртвеното животно към момента на умъртвяването. На обезщетение подлежат и претърпените от стопанина неимуществени вреди – болки, страдания, притеснения. Те се определят от съда по справедливост.
В заключение
Доколкото заболяването „африканска чума“ по свинете е нелечимо и няма ваксина, въпросът за неговото овладяване е изключително деликатен. Деликатен, обаче, е и въпросът за спасяването на свиневъдството и обезщетяването на пострадалите животновъди. Ето защо, подобна ситуация изисква балансирано решение и адекватен диалог. И ето от тук произтича необходимостта от ефективно представителство на сектора при провеждането на такива диалози от експерти както в областта на ветеринарната медицина и правото, така и в сферите конкретно на свиневъдството.