Бюлетин "Законодателство"

Бюлетин „Законодателство“: брой 13

Отново е петък и отново е време за поредния редовен брой на седмичното електронно издание, поддържано от Адвокатска кантора „Петкова“, Бюлетин „Законодателство“: брой 13. Днес разглеждаме законодателните и други промени, публикувани в „Държавен вестник“ за периода 20.03. – 27.03.2020 г. 

Брой 27 от 2020 г. на „Държавен вестник“ беше издаден на 24.03.2020 г. В същия ден беше публикуван и Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но с бр. 28 на „Държавен вестник“, който беше и извънреден.  
Именно, поради извънредния характер и на самия закон, предишният Бюлетин „Законодателство“: брой 12 разгледа единствено него.

В „Държавен вестник“, бр. 27 от 2020 г. е публикуван един единствен акт. 

Със споразумението се установява засилено партньорство и сътрудничество между страните в границите на съответната им компетентност, основано на общ интерес и задълбочаване на отношенията им във всички области, в които се прилага. 

Според споразумението, „сътрудничеството е процес между страните, който допринася за международния и регионален мир и стабилност, а така също и за икономическото развитие и е организирано според принципи, придържането към които страните потвърждават и чрез своите международни ангажименти, по специално в рамките на ООН и ОССЕ“.  

Уреждат се множество сфери на сътрудничество, като сред тях са:
1. данъчно облагане;
2. енергетика;
3. транспорт;
4. околна среда;
5. малки и средни предприятия;
6. банково и застрахователно дело;
7 туризъм;
8. селско стопанство;
9. култура и медии;
10. научни изследвания и иновации;
11. образование и обучение;
12. защита на потребителите;
13. свобода, сигурност и правосъдие и др.

Редовното петъчно издание Бюлетин „Законодателство“: брой 13 продължава с отразяването на обнародваните законодателни и други промени с „Държавен вестник“, бр. 29 от 2020 г., публикуван на 27.03.2020 г.  

С разглежданото решение се правят промени в решението на Народното събрание, свързано с неговата работа по време на извънредното положение. 

Нека си припомним неговите разпоредби. 

На първо място, съобразно предходното решение, уреждащо работата на Народното събрание по време на извънредното положение, то следваше да провежда редовни пленарни заседания в четвъртък и петък. 

На второ място, следваше приоритетно да се разглеждат и гласуват законопроекти и проекти на актове, свързани с обявеното извънредно положение. 

Трето, по време на заседанието в четвъртък следваше да се представят и докладват законопроекти и проекти на актове и да се провеждат разисквания по тях. По време на заседанието в петък следваше да се провеждат гласувания по законопроектите и проекти на актове, по които обсъжданията за приключили, както и парламентарният контрол. 

Четвърто, по време на извънредното положение парламентарните комисии следва да провеждат заседания. По решение на съответната комисия нейно открито заседание може да бъде с ограничен достъп на външни лица, като в този случай заседанието се предава пряко в интернте страницата на Народното събрание. 

Пето, в деня преди първото за седмицата заседание, председателят на Народното събрание следваше да консултира проекта на програма за седмицата с Председателския съвет. След консултациите проектът следваше да се представя на народните представители на електронните им пощи и да се публикува на страницата на Народното събрание в интернет. 

Какво се променя с обнародваното в „Държавен вестник“, бр. 29 от 2020 г. решение? 

Първо, вместо редовните заседания в четвъртък и петък, Народното събрание ще провежда пленарни заседания само по законопроекти и проекти на актове, свързани с обявеното извънредно положение. Парламентарният контрол ще се осъществява само с писмени отговори на въпроси и питания. 

Второ, по време на извънредното положение ще се свикват извънредни пленарни заседания по установения за това ред, съобразно Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, т.е. по инициатива на председателя, по искане на една пета от народните представители, по искане на президента или на Министерския съвет. 

Трето, тъй като няма да се провеждат редовни заседания, отпада необходимостта от уредбата на реда за тяхното провеждане и съставяне на програма за това. 

Четвърто, парламентарните комисии продължават работата си без промяна в реда за осъществяването ѝ. 

[Коментар] Във връзка с това решение на Народното събрание в медиите се появиха опасения, че това представлява „разпускане“ на Народното събрание, което е заплаха за конституционализма и демокрацията в страната. Промяната в начина на осъществяване на работата на Народното събрание е отговор на предприетите от страна на държавата противоепидемични мерки и не е лишено от логика. При настоящата формулировка, решението не представлява по същество разпускане на Народното събрание, а единствено ограничава неговата работа до свикването на извънредни заседания. Не се засяга редът, по който може да става това. 

Следва да се има предвид, че разпускане по същество на Народното събрание, съгласно Конституцията е възможно да стане единствено с указ на президента на Република България и то само при невъзможност за постигане на съгласие за съставяне на правителство и за срок до провеждането на нови избори. 

В конкретния случай с промяната в реда на работа на Народното събрание с коментираното решение, сериозен недостатък е непредвиждането на възможност за използване на съвременните технологии за провеждане на редовни заседания от разстояние. В случай че такъв ред бъде предвиден ще бъде успокоено и общественото безпокойство, свързано с потенциалната възможност за засягане на конституционализма в страната.    

Направените в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки промени целят неговото привеждане в съответствие с измененията и допълненията на Закона за обществените поръчки, които влязоха в сила от 1 януари 2020 г., като повечето от тези промени са свързани с прилагането на Централизираната информационна система „Електронни обществени поръчки“. 

В останалата си част измененията са свързани с правилата за подаване на заявления и оферти. Засягат се още и правилата за работа на комисиите, за провеждане на процедурата конкурс за проект. Промени се въвеждат и при събирането на оферти с обява. 

Накрая, прецизират се разпоредбите, свързани със съдържанието и поддържането на списъка на стопанските субекти с нарушения. 

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

Срокът на концесията е 20 години. 

За концесионер на морски плаж „Градина – централен“ – част 2 в Созопол е определено „Алфа Дилеа“ ООД. Дружеството е със седалище в гр. София, а собственици на капитала му са Димитър Христов Христов, който е и негов управител и „ДЛА индъстриз лимитид“, чуждестранно юридическо лице, регистрирано в Република Кипър. 

За концесионер на морски плаж с общо наименование „Елените“ в община Несебър, включващ морски плаж „Елените 1“, морски плаж „Елените 2“, морски плаж „Елените – изток 1“ и част от морски плаж „Елените – изток 2“ е избрано „Мирикал“ ЕООД. 

Дружеството е със седалище в гр. София, а едноличен собственик на капитала му и негов управител е Камен Кирилов Спасов. 

„Мирикал“ ЕООД има история като изпълнител по обществени поръчки с различни общини. Сред тях са:

1. договор с Община Своге от 2015 г. за извършване на неотложни аварийно – възстановителни дейности на устой на мост на р. Батулийска в с. Батулия;

2. договор с Община Смолян от 2018 г. с предмет „Реконструкция на вътрешната водоснабдителна мрежа на с. Гела, общ. Смолян“;

3. покана от 2015 г. от Столична община, район Нови искър за участие в процедура по договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка и др.  

С решението се открива процедурата за възлагане на концесия, с което се отваря и приема на документи за участие в нея. 

В него са изложени задълженията на концесионера, изискванията, свързани с характера и обекта на концесията, както и към самия концесионер. 

Срокът на концесията е 20 години. 

С наредбата се определя държавният образователен стандарт за придобиването на квалификация по професията „ресторантьор“ от област на образование „Услуги за личността“ и професионално направление „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“. 

Наредбата е на министъра на регионалното развитие и благоустройството. 

С нея се уреждат условията и редът:

1. за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици на водоснабдителните и канализационните проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост, извън населените места и селищните образувания;

2. за определяне на специалния режим на упражняване на сервитутите на линейните В и К обекти, включително редът и условията за упражняване на правата на лицата, които изграждат и експлоатират линейните В и К обекти (собствениците на водоснабдителните и канализационни проводи (мрежи) и съоръжения, публична държавна и публична общинска собственост;

3. за определяне на размерите и разположението на сервитутните ивици при реконструкция или основен ремонт на съществуващи линейни В и К обекти, когато се променят трасето, обхватът и границите на сервитутните ивици;

4. при които в сервитутните ивици на съществуващи линейни В и К обекти могат да се разполагат допълнителни (заместващи_ проводи за водоснабдяване и отвеждане на отпадъчни води. 

От обхвата на наредбата са изключени подводни линейни В и К обекти, разположени в морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. 

_______________________________________________________________________

Останалите броеве на електронното издание на Адвокатска кантора „Петкова“ можете да намерите в секцията „Бюлетин „Законодателство“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *