Както вече сме споменавали, Законът за здравето предоставя правомощия на министъра на здравеопазването да предприема противоепидемични мерки с цел ограничаване разпространението на заразни болести при възникване на извънредна епидемична обстановка. В изпълнение на тези правомощия и от обявяването на извънредното положение насам, той е издал множество заповеди, с които въвежда такива мерки или изменя, или уточнява предходни свои заповеди, въвеждащи такива мерки.

Сред тях е и заповедта, с която се въвеждат забрана за посещение на определени категории обществени места. Те са:
1. паркове;
2. градски градини;
3. спортни и детски площадки;
4. съоръжения на открити и закрити обществени места. 

Изброяването е изчерпателно. Това означава, че пребиваването на всякакви други места, различни от посочените, не е забранено, съответно не може да се налага санкция. 

Така, например, неверни са твърденията на столичния кмет, че на полицейските органи е възложено да осъществяват засилени проверки в пешеходните зони и да съставят актове за установяване на нарушения на забраната за разходки в такива зони. А дори и такива проверки да се извършват, да се отправят предупреждения или да се съставят актове, то тези действия от страна на полицейските органи биха били незаконосъобразни, а издадените актове и евентуално наложените санкции ще подлежат на отмяна. 

Така предвидените забрани, обаче, разкриват множество слабости, свързани с тяхното практическо приложение. 

На първо място, за да се наложи санкция за нарушение на забраната за посещение на паркове, градски градини, детски и спортни площадки, то необходимо е конкретното обществено място да има формално статут на парк, градска градина или детска/спортна площадка. Това означава, че в случаите на пребиваване в междублокови пространства, улици, пешеходни зони, дворове на жилищни комплекси и др. под., няма да бъде налице нарушение. Същото се отнася и за случаите, в които конкретно обществено място е известно като парк, градска градина, детска или спортна площадка, но няма формален статут на такова.  

На второ място, формулировката на забраната за посещение на „съоръжения“ на открити и закрити обществени места е твърде неясна и създава предпоставки за разширително тълкуване, което противоречи на принципа на законоустановеност на нарушението. Това е така, тъй като субектите, към които забраната е насочена, на практика не знаят какво точно им е забранено, поради което не могат обективно да насочат поведението си към спазване на забраната. Така, възниква въпроса пейките в междублоковите пространства, например, представляват ли „съоръжения“ по смисъла на заповедта, като във всички случаи отговорът на този въпрос ще противоречи на целта на противоепидемичните мерки.

Това е така, тъй като ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство е „съоръжение“ по смисъла на заповедта, то използването ѝ ще бъде забранено и нарушението на тази забрана ще доведе до налагане на санкция. Същевременно, обаче, тъй като междублоковото пространство само по себе си не е част от забранените за посещение обществени места, няма да има основание за налагане на санкция, в случай че човек застане до пейката, стига да не сяда на нея. 

От друга страна, обаче, ако се приеме, че пейката в междублоковото пространство не е „съоръжение“ по смисъла на заповедта, то ще липсва всякаква житейска и правна логика да е налице забрана за ползване на пейките в парковете, но да не е налице забрана за ползване на пейките в междублоковите пространства. 

Така, в тази си част, коментираната противоепидемична мярка въвежда един правен абсурд. 

По отношение на „струпването на групи хора“ на обществени места и за пълнота на изложението, следва да се спомене, че някои кметове на райони/общини, са издали заповеди, с които такива действия се забраняват. Няма да им обръщаме подробно внимание, обаче, тъй като правомощия за установяване на забрана, свързана с ограничение на права като противоепидемична мярка, имат единствено министърът на здравеопазването и директорите на съответните РЗИ. Тоест, противоепидемични мерки, предприети със заповеди на кметове, са нищожни.