Коментираният казус за погасяване по давност на кредит по никакъв начин не се отличава от типичните случаи, в които взискател – колекторска фирма изисква плащане от длъжник в размери, далеч по – високи от реалните.
Длъжникът Х изтеглил потребителски кредит от банка, който, поради финансови затруднения, спрял да обслужва своевременно. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, снабдила се със заповед за незабавно изпълнение и направила искане за образуване на изпълнително дело. Вследствие на това ЧСИ налага няколко запора на банковите сметки на длъжника, както и насрочва и описи на движимите вещи в дома му.
Година по – късно банката продава задължението на колекторска фирма, която встъпва в правата ѝ като взискател по образуваното изпълнително дело.
Действията по принудително изпълнение продължават малко повече от 9 години, докато в един момент длъжникът не решава да потърси правата си по съдебен ред чрез подаване на искане до ЧСИ да прекрати делото, поради погасяването по давност на кредит. Както се получава в повечето такива случаи, ЧСИ отказва да прекрати делото, поради „неоснователност“ на искането и продължава с налагането на запори по банкови сметки на длъжника и насрочването на описи на негови движими вещи.
Поради това поведение на ЧСИ, длъжникът беше принуден да пристъпи към подаване на т.нар. отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че задължението му не подлежи на принудително изпълнение, поради погасяване по давност на кредит. Необходимостта от образуване на съдебното производство произтече най – вече от факта, че единствено съдът има правомощие да обяви погасяването по давност на кредит без да има възможност това негово решение да бъде преразглеждано след като влезе в сила.