Административно право, Наказателно право

Демокрацията не е за всеки

Демокрацията означава най – просто казано „власт на народа“, но случващото се в България показва, че тя не е за всеки народ, особено когато той непрекъснато се лута измежду „по – малкото зло“. 

Поголовното погазване на човешките права в България не е от днес. Всъщност, страната ни на водещите места по осъдителни решения от Европейския съд по правата на човека в Страсбург

По статистика на Съвета на Европа, към днешна дата, най – сериозните проблеми в страната ни са свързани с незаконни действия на силите за сигурност, водещи до смърт, изтезания, малтретиране, прекомерна употреба на физическа сила и липса на своевременна медицинска помощ. Тези действия се проявяват най – често при полицейско задържане и в рамките на пенитенциарните заведения. Сред сериозните проблеми на България в областта на правата на човека са и липсата на ефективно разследване по наказателни дела, незаконните задържания, нарушенията на правото на свобода на събранията, липсата на равенство на гражданите, нарушения на правото на личен и семеен живот, осъществявани чрез незаконно заснемане, разкриване на кореспонденция и подслушвания, както и нарушения на избирателните права на гражданите. 

Това, което виждаме днес е едно просто отражение на липсата на „власт на народа“ най – малко от 1992 г. насам (от когато България се присъединява към Съвета на Европа и от когато се води „външна“ статистика за проблемите на демокрацията в страната ни). И това е типичен пример защо е необходимо гражданите своевременно да търсят и реализират правата си. 

Проблемите на демокрацията днес

Кризата, свързана с разпространението на COVID – 19 и непоследователните, а в много случаи и незаконосъобразни действия на управляващите, поставиха началото на „събуждането“ на нацията. 

Още в самото начало на кризата, правната общност предупреждаваше за задаващи се опити за авторитарност в управлението, което взе своя връх в предоставянето на възможност на правителството чрез закон, в противоречие с Конституцията, да обявява (подобно на) извънредното положение и да поставя ограничения в основни права на гражданите, сред които са правото на свободно движение и свободата на събранията. Последващо проявление на тази авторитарност беше забраната за организирано събиране на повече от десет души, за чието нарушаване се предвижда наказателна отговорност. 

По този начин под страх от „до пет години лишаване от свобода и глоба до петдесет хиляди лева“ беше направен опит за избягване на възможността за организирани протести. Тези опити, обаче, не сполучиха. 

Напълно произволното, но избирателно поставяне под задължителна карантина на български граждани на база на неустановени и неустановими критерии, възпрепятства възможността за нормално упражняване на правото им на свободно движение без да е налице доказателство за заболяване. Въведената задължителна 14 – дневна карантина и наказателната отговорност за нарушаването ѝ, заедно с 14 – дневния срок за обжалване на предписанията, които бяха скрепени с предварително изпълнение, поставиха карантинираните граждани в параграф 22 – да не могат да излизат от домовете си за 14 дни под страх от затвор, но единствено в рамките на същите тези 14 дни да могат да обжалват предписанията си – класически пример за нарушаване правото на защита и непредоставянето на ефективни правни средства за това. 

Веднага след това дойде и следващото ограничаване на правото на свободно движение чрез спорното отнемане на свидетелства за управление на моторни превозни средства по граничните контролно – пропускателни пунктове. 

През цялото това време, Наказателният кодекс беше „развяван“ като плашило за всички, които не искат да се съобразят с нарушенията на правата им. И въпреки че наказателно – репресивният апарат беше активиран повсеместно, особено в случаите на нарушаване на карантина, вече са налице първите крушения в тези производства, а в полза на незаконно обвинените в тях граждани вече е активирано правото на обезщетение от страна на държавата.   

В последните месеци наблюдаваме множество последователни опити за поставяне на демокрацията в страната на колене.

Прокурори разпространяват информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства и това деяние остава ненаказано, въпреки че е уредено в закона като престъпление (става дума за изнесените записи от разговори, в които се чува глас, за който се твърди, че е на президента Радев). 

Предлага се увеличаване наказателната репресия за деяния, за които поначало отстраняването на липсата на ефективен контрол би било достатъчно за драстичното им намаляване.

Полицейски произвол се оправдава с хулигански действия на пострадалите. 

По чуждестранни медии се разпространява информация, касаеща разследване срещу премиера за пране на пари.

Изтичат записи с глас, силно наподобяващ този на премиера, съдържащ нецензурни думи и изрази, някои от които насочени пряко по адрес на ръководителя на народната власт – председателя на парламента. 

В същия момент изтичат и снимки на шкафчета, пълни със стотици хиляди, а може би и милиони евро, златни кюлчета и оръжие, за които се твърди, че се намират в дома на премиера. 

Демокрацията, обаче, започна да се събужда едва когато срещу политически лидер, опитващ да достъпи публична държавна собственост бе използвана физическа сила от страна на представители на държавни институции. Тези действия засегнаха националната чест на гражданите, които възприеха това като напомняне, че „турчин е завзел част от българското черноморие“. В някои медии се появиха исторически препратки към башибозуците и заптиетата. 

Прокуратурата все по – ясно се проявява като охранител на изпълнителната власт в нарушение на уредения в Конституцията принцип на разделението на властите чрез показни акции, целящи повече демонстрация на сила и сплашване, отколкото ефективно разследване. 

Държавният глава, който според Конституцията следва да бъде обединител на нацията, призовава към оставки членове на изпълнителната и съдебната власт. 

Ръководителят на правителството иска да бъдат наложени глоби на участниците в протестите, заради неспазване на противоепидемични мерки.  

Полицаи използват груба физическа сила срещу граждани, упражняващи правото си свободно мирно да се събират на събрания и митинги. Всъщност, наличието на полицейски произвол не само, че отдавна не е изненадващ факт, но и е често подминаван. 

Задържат се политически активисти, а собственици на опозиционни медии се сдобиват с обвинения. 

Институции си прехвърлят отговорността за ширещото се беззаконие, потъпкването на човешките права и застрашаването на принципите на демокрацията. 

Министър на правосъдието си позволява публично грубо сравнение на свой предшественик с анимационен герой в пълно нарушение на протокола. А и на обикновеното възпитание. 

Висши държавни служители се появяват по медиите по тениски с якички. 

В крайна сметка, именно воденето на политика на страх и явни опити за налагане на авторитарно управление, особено по време на криза, може да доведе до ефекта на демокрацията – до желанието на народа да си върне властта. Именно този ефект наблюдаваме днес. Остава отворен въпросът ще бъде ли доведен той до своя край или демокрацията ще бъде окончателно и безвъзвратно изгорена именно, защото тя не е за всеки. 

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата на правата на човека, можете да намерите в секцията „Права на човека“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при нарушаване на основни човешки права, незаконни задържания и полицейски произвол. 

2 thoughts on “Демокрацията не е за всеки”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *