a
Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" разполага с екип от млади, амбициозни и същевременно опитни специалисти в предлаганите сфери на дейност, работещи при спазване на доверие, лоялност, ерудация и персонално внимание към всеки клиент. Ние използваме всички законоустановени средства, за да защитим в максимална степен правата и интересите на нашите доверители.

Facebook

Linked In

Copyright 2022 Petkova Legal .
Всички права запазени!

10:00 - 18:00

Работно време Пон. - Пет.

0885 477 757

Свържете се с нас

Facebook

 

Linked In

Търсене
Menu

 

BulgarianEnglish
 

Договор за доброволна делба. Какво трябва да знаем?

Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" > Вещно право  > Договор за доброволна делба. Какво трябва да знаем?

Договор за доброволна делба. Какво трябва да знаем?

Твърде често, особено при наследяване, възниква съсобственост между две или повече лица. В много случаи обаче, съсобствеността предизвиква множество неудобства, които съсобствениците желаят да избегнат. Пътят за това е извършването на делба на съсобственото имущество. Тази делба може да бъде съдебна или доброволна, като подписването на договор за доброволна делба винаги е по – добрият вариант. Това е така, тъй като чрез взаимни отстъпки съсобствениците могат да се споразумеят по начин, че всеки един от тях да бъде удовлетворен.

Същност на договора за доброволна делба

Съгласно Закона за собствеността, договор за доброволна делба може да бъде сключен само в писмена форма с нотариално заверени подписи. Формата е за действителност и се отнася за движими вещи на стойност над 50 лв., както и за недвижими имоти. Ако движимата вещ, която ще се дели е на стойност под 50 лв., то не е нужно да се спазва писмената форма с нотариално заверени подписи. Предвид икономическата обстановка, обаче, тази хипотеза е практически много рядко приложима.

Страни по договор за доброволна делба

Страни по договор за доброволна делба могат да бъдат само съсобствениците на делбеното имущество. Важно е да се има предвид, че в доброволната делба е необходимо участието на всички съсобственици. Ако някой от тях не бъде включен, тогава делбата ще бъде изцяло нищожна, т.е. няма да породи желаните правни последици.

Предмет на договор за доброволна делба

Предмет на всеки договор за доброволна делба може да бъде имущество – движимо, недвижимо или и двете. Например, Х и У са наследили един двустаен апартамент на стойност 100 000 лв., един тристаен апартамент на стойност 200 000 лв. и един автомобил на стойност 10 000 лв. В този пример вариантите на действие са много. 

Възможно е страните да се уговорят, че Х ще получи двустайния апартамент и автомобила, а У – тристайния апартамент като изплати на Х 90 000 лв. уравнение. Възможна е уговорка, според която Х получава цялото имущество, но ще трябва да уравни дела на У в пари – 300 000 лв. Накратко казано Х и У могат да се уговарят по всякакъв начин кой коя част от имуществото да получи, като задължително съсобственикът, получил по – малък дял от общото имущество има право да получи парично уравнение.

Правни възможности на съсобствениците

Всеки съсобственик може да иска да бъде извършена доброволна делба на общата вещ, дори и да е налице противна уговорка. Изключение от това правило се прави, когато извършването на делбата е несъвместима с естеството и предназначението на вещта.

Всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари. Имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

N.B. Когато с договора за доброволна делба се поделят земеделски земи, законът не допуска разделянето на нивите на части по – малки от 3 декара, на ливадите на части по – малки от 2 декара и на лозята и овощните градини на части по – малки от 1 декар.

В случай че някое имущество бъде пропуснато при сключване на договора за доброволна делба, то се поделя отделно.

Оспорване на договор за доброволна делба

Въпреки че е уредена в Закона за собствеността и в Закона за наследството, доброволната делба все пак е договор. Тя представлява съглашение между две или повече страни, които с цел да ликвидират съсобствеността си, се разпореждат с общо имущество. Поради тази своя характеристика, за неуредените въпроси по аналогия следва да се приложи Законът за задълженията и договорите (ЗЗД).

Общите основания за нищожност на договорите са противоречие или заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Нищожност е налице при договори, при които липсва съгласие или основание, предметът е невъзможен, предписаната от закона форма не е спазена или договорът е привиден. В допълнение към общите основания, доброволната делба ще бъде нищожна, ако някой от съделителите не е участвал в него.

Общите основания за унищожаемост на договорите са липса на дееспособност или при неспазване изискванията на законното представителство. Унищожаеми са още договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. И тук, законът предвижда особеност по отношение на договора за доброволна делба. 

Той не може да бъде оспорван като сключен поради погрешка. Изключение се прави само, в случай че някой от съсобствениците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му. Разлика спрямо общите правила на оспорване на договор, сключен поради грешка е налице и по отношение на срока за оспорване. Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД

Правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който грешката е била открита.

По отношение на договора за доброволна делба, оспорването може да бъде направено до изтичане на 1 година от извършване на делбата. Унищожение не се допуска, ако преди постановяване на решението от последната съдебна инстанция делът на увредения бъде допълнен в пари или натура от останалите съсобственици.

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията между роднини и начините за уреждане на имуществените отношения между тях, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ при необходимост от изготвяне на договор за доброволна делба, както и представителство в производства по съдебна делба. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

13 Comments

  • Антон Стойчев
    Отговор 11.02.2021 at 11:39

    Привет,

    Благодаря за изчерпателното разискване на казуса с доброволната делба и най-вече за използването на „нормален“ език. Така поднесената информация ми помогна да си отговоря на многото неясноти до този момент. Благодаря Ви!

    Имам само едно питане относно примера, който сте дали:
    „Накратко казано Х и У могат да се уговарят по всякакъв начин кой коя част от имуществото да получи, като задължително съсобственикът, получил по – малък дял от общото имущество има право да получи парично уравнение.“
    Да разбирам ли, че дори да бъде сключен договор за доброволна делба с всички изисквания за законност, коя да е от страните ВИНАГИ ще „…има право да получи парично уравнение“, след сключването на договора?

    Благодаря за отделеното време,

    С пожелания за усмихната и успешна година,

    • адв. Силвия Петкова
      Отговор 11.02.2021 at 15:46

      Здравейте, г-н Стойчев.
      Благодаря за отзива и се радвам, че съм могла да Ви бъда полезна.
      Във всички случаи, съсобственикът, получил по – малкия дял, има право да получи уравняване в пари. Доколкото доброволната делба е договор, това означава, че може да се уговори и нещо различно, вкл. и съсобственикът с по – малък дял да откаже да получи полагащото му се уравняване, напр. поради причина, че иска да надари другия съсобственик.
      Поздрави,
      адв. Силвия Петкова

      • Антон Стойчев
        Отговор 11.02.2021 at 16:05

        Привет,

        Изключително съм Ви Благодарен, както за конкретният отговор, така и за бързата реакция!

        С най-добри пожелания,

  • Соня Петрова
    Отговор 16.03.2021 at 14:46

    Здравейте,
    бих искала да попитам ако делимото имущество е един апартамент – единят съсобственик изплаща с финансови средства дела на другия съсобственик и респективно придобива дела му – какви документи са необходими за изповядване на сделката и какви такси се заплащат?

    Благодаря предварително!

    • адв. Силвия Петкова
      Отговор 17.03.2021 at 17:39

      Здравейте.
      Изпратен е отговор на запитването Ви на посочения от Вас имейл.
      Поздрави.
      адв. Силвия Петкова

      • Соня Петрова
        Отговор 18.03.2021 at 19:58

        Много благодаря за отделеното време и изчерпателния отговор!

  • Ани
    Отговор 16.04.2021 at 4:43

    Здравейте,моят случай е следният.Съсобственици сме на имот къща с двор без той да е разделен ,вмомента единият само ползва двора ,аз съм му изпратила писмено искане за освобождаванто му ,защото не искам наем а да ползвам и аз полагащата ми се част(1/2идеални части),какво да направя като той не е освободил половината и няма такива намерения?!

    • адв. Силвия Петкова
      Отговор 16.04.2021 at 21:37

      Здравейте.
      Можете да направите доброволна или съдебна делба, ако имотът е поделяем.
      В случай, че не е, извършва се уравняване на частите в пари.
      Поздрави,
      адв. Силвия Петкова

  • Евдокия Кандарова
    Отговор 26.08.2021 at 14:36

    Здравейте, искам да попитам ако има делба на земя но е много стар и не се разчита как мога да докажа че,тази земя е наша

    • адв. Силвия Петкова
      Отговор 27.08.2021 at 20:31

      Здравейте.
      Доказването става с всички предвидени и позволени от закона доказателствени средства.
      Кои биха били най – подходящите такива за конкретния случай може да се прецени едва след подробното разглеждане на фактите и документацията по него.
      Поздрави,
      адв. Силвия Петкова


      Адвокатска кантора “Петкова”
      За контакт:
      тел. 0885 47 77 57
      email: office@petkovalegal.com

      • Елена
        Отговор 26.10.2021 at 17:34

        Здравейте,
        Преди 10 години, майка ми(баща ми беше починал) направи доброволна делба на къщата ни между мен, сестра ми и нея си, с ясно уточнение, че тя майка ми, е собственик на къщата до смъртта си, а ние със сестра ми след нейната смърт получаваме абсолютно по равно по 50%. Къщата е на 2 и половина етажа(т. е. третия етаж е скосен, по документи се води ателие, състой се от 3 стаи, антре и баня и тоалетна.) двата етажа са с различна квадратура – първия етаж е с около 10 кв.по-малък от втория и затова от ателието аз имам две стаи, а сестра ми една и заедно двете имаме по 50% от прилежащите идеални частни от антре и баня. Същото е описано в натуралния акт, както и за земята около къщата плюс и двете имаме по 50% от въздуха над къщата, за бъдещо надстрояване, ако искаме.
        Преди да се построят етаж и половина, къщата беше едноетажна и района ни беше определен за събаряне на къщите и обезпечаване с апартаменти. Тъй като аз вече бях женена и имах съсобственост със съпруга ми, аз бях изключена от листа за обезпечаване. Сестра ми живееше с родители те ми, но им беше предложено 3 стайни жилище. Баща ми искаше да бъде обезщетение с 2 жилища, но по тогавашните закони не се квалифицира. Тогава адвокат посъветва баща ми да прехвърли или продаде фиктивно половината къща на сестра ми и така тя получава собственост и има право на самостоятелен апартамент. Речено, сторено, но докато се оправяха мойте родители с тези документи, дойде 1989 година и общината спря да бута къщи и да обезпечава. Това беше и причината баща ми да надстрой и така да е спокоен, че остава етаж за мен, за сестра ми и те да имат етаж, където да живеят. Всички забравихме за стария документ, където сестра ми е съсобственик с родителите ми. Аз и сестра ми живеем извън къщата и родителите ни даваха двата етажа под наем. Баща ми почина и сестра ми се премести да живее с майка ми на първия етаж, който по семейните уговорки един ден ще бъде мой. И тук иначе добрите до този момент отношения се влошиха. Сестра ми започна да взима наема от втория етаж, защото това и е бащинията, подложи майка ми на сериозен тормоз(аз компесирах тази загуба от бюджета на майка със сумата, която сестра ми взимаш от наема) и вероятно от създалата се ситуация между тях, майка ми се консултира с адвокат, дали след нейната смърт и със старите документи (независимо, че сестра ми знае, че тази продажба е била фиктивна) аз няма да получа това, което семейно беше решено, а именно, първия етаж на мен, втория на сестра ми и третия си го делим. Адвоката и предложи да се направи доброволна делба. Речено сторено. Сестра ми подписва, но едва след това си дава сметка, че при тази делба, третия етаж не е само нейн, но го дели с мен. И без да изпадам в подробности умори майка си с тормоз.
        Аз живея в чужбина, давам етажа си под наем. Сестра ми също дава нейния етаж, а третия го е превърнала в склад и отказва да ми даде ключ. В същото време ми оказва натиск, че къщата половината е нейна и ако няма да живея на първия етаж, не трябва да взимам наем и че на нея и трябват пари да поддържа къщата, което тя определено не прави. Аз съм на хиляди километра от България, но правя и плащам всичко от което се нуждае къщата. Смених външните тръби на къщата защото се яви теч, а и те са много стари и налягането по етажите е много слабо. И сега се установи, че теча идва от нейния етаж. Три месеца тя не взима мерки. Външната стена е подмокрена и започва да пада мазилката. Тя отговаря, че не я интересува.
        Имам два въпроса
        1. Как да постъпя в този случай, да изпратя водопроводчик на нейния етаж(ще платя смяната на тръбите) или да се обърна към адвокат да заведа дело за умишлено съсипване на къщата(да се изпрати вещо лице да установи, че теча е от нейния етаж).
        2. Заради създали те се отношения аз искам да продам моя дял на друго лице. Евентуалния купувач, ще има ли проблеми със сестра ми с така вече описаната моя собственост и може ли тя да направи или да изиска разтрогване на доброволната делба.

        • адв. Силвия Петкова
          Отговор 31.10.2021 at 17:23

          Здравейте.
          Не предоставяме подробни консултации във форума на сайта. Можете да се свържете с нас за запазване на час за консултация на тел. 0885 47 77 57 при работно време от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
          Поздрави,
          адв. Силвия Петкова


          Адвокатска кантора “Петкова”
          За контакт:
          тел. 0885 47 77 57
          email: office@petkovalegal.com

          • Елена
            31.10.2021 at 20:20

            Здравейте адв. Петкова.
            Благодаря за отговора ви. За съжаление живея в Южна Африка. Заради усложненията при пътуванията в резултат на несвършващия проблем с корона 19 не зная кога ще пътувам.
            Благодаря още веднъж!
            С уважение, Елена

Leave a Comment

1 + 10 =