След като Конституционният съд на Република България прие решение, с което обяви противоречието на Истанбулската конвенция с Конституцията, Народното събрание пое инициативата за приемане на промени, които да уредят въпроса кога е налице домашно насилие по НК. Тяхната цел беше да се даде допълнителна закрила срещу домашно насилие. 

Тези промени станаха факт със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр. 16 от 2019 г. В какво се състоят те и достатъчни ли са от гледна точка на превенцията на домашното насилие?

Какво означава терминът домашно насилие по НК и кога е налице „престъпление, извършено при условията на домашно насилие“?

Отговорът на този въпрос може да бъде намерен в Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН). Според неговия чл. 2, ал. 1:

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

С промените, свързани с въпроса за извършването на домашно насилие по НК, се въвежда ново квалифициращо обстоятелство – „престъплението е извършено в условията на домашно насилие“.

N.B. Квалифициращото обстоятелство е такова обстоятелство с наличието, на което престъплението се счита за по – тежко наказуемо.

Кога престъплението е извършено при условията на домашно насилие по НК се уточнява в новата т. 6а на чл. 93. Според този текст, за да бъде извършено престъплението при такива условия, то трябва да е предшествано от системни актове на домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. И тук се разкрива първия проблем. Системността по смисъла на наказателното законодателство е налице в случай на извършване на един еднороден акт три или повече пъти. 

В светлината на обсъждания въпрос, това ще означава, че за да бъде убийството извършено при условията на домашно насилие по НК, престъпният деец трябва преди престъплението да е извършил най – малко три акта на домашно насилие. Всеки един от тези актове ще подлежи на установяване с оглед доказване на системността. Или иначе казано, ако г-н Х е убил съпругата/приятелката си вследствие на един единствен побой, то престъплението ще се квалифицира по основния състав на убийството, който е по – леко наказуем.

За кои престъпления се предвижда квалифициращо обстоятелство, а именно деянието да е извършено при условията на домашно насилие по НК

Престъпленията, за които се предвижда по – тежко наказание, са убийство, телесна повреда, отвличане, незаконно лишаване от свобода, принуда. Към тях спадат и заканата с престъпление и престъпно следене. Нито едно от тях не разкрива кой знае какви особености, с изключение на гореспомената. Тоест, ако са извършени без да са предшествани от три или повече акта на домашно насилие по НК, ще се наказват по основния състав, който е по – леко наказуем.

Недоумение буди, обаче, разпоредбата на чл. 161, ал. 2, съгласно която:

За средна телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра … наказателното преследване от общ характер се възбужда по тъжба на пострадалия до прокуратурата и не може да се прекрати по негово искане.

При тази формулировка на разпоредбата излиза, че престъплението е от частно – публичен характер. Това означава, че неговото образуване зависи от волята на пострадалия и прокуратурата няма право по своя инициатива да започне наказателно преследване.

N.B. За да стане ясно в какво точно се състои абсурдността на този текст, трябва да се има предвид, че наказателното преследване на престъпленията от частно – публичен характер е поставено в зависимост от волята на пострадалия, тъй като се счита, че тяхната обществена опасност е по – ниска.

И така, какво представлява „средната телесна повреда“, причинена при условията на домашно насилие по НК

Средна телесна повреда са трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота; наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина.

Тълкуване на разпоредбата и извеждане на проблемите в нея

За да се изведат проблемите в цитираното изменение, необходимо е да се обърне внимание на лицата, на които е признато правото да търсят защита по ЗЗДН. По аргумент от противното, те се извеждат от разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН и са:

а. съпруг или бивш съпруг на извършителя

б. лице, което се намира или се е намирало с извършителя във фактическо съпружеско съжителство;

в. лице, от което извършителят има дете;

г. възходящ (напр. майка/баща, баба/дядо) или низходящ (напр. дете/внук) на извършителя;

д. лице, с което извършителя се намира в родствена връзка по съребрена линия до 4та степен включително (напр. брат/сестра/братовчед);

е. лице, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител;

ж. лице, което се намира във фактическо съпружеско съжителство с възходящ или низходящ на извършителя (напр. бащата на интимния приятел);

з. лице, чийто родител се намира или се е намирал във фактическо съпружество съжителство с извършителя.

От своя страна, разпоредбата на чл. 162, ал. 2 изброява изчерпателно по отношение на кои лица средната телесна повреда ще се преследва по тяхна тъжба. Това са възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра и само те ще имат право да подадат тъжба до прокуратурата. 

Така се стига до абсурда, че според законодателя средната телесна повреда, извършена по отношение на горепосочените лица е с по – ниска обществена опасност от средната телесна повреда, извършена по отношение на бивш съпруг; на лицето, с което извършителя се намира или се е намирал във фактическо съпружеско съжителство; на лицето, от което извършителят има дете; на братовчед; на лицето, което се намира под настойничеството или попечителството на извършителя или последният му е приемен родител и т.н., която ще се преследва по общия ред.

Така, напр. съпругата на извършителя ще трябва да подаде тъжба, ако ѝ бъдат избити зъби, но за същото действие по отношение на бившата съпруга, прокуратурата сама ще образува наказателно производство.

Особена хипотеза по чл. 182, ал. 2 от НК

Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК:

Родител или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от сто до триста лева, а в особено тежки случаи – с лишаване от свобода до шест месеца или с глоба до три хиляди лева.

В обнародваните в бр. 16 от 2019 г. на Държавен вестник изменения на Наказателния кодекс са направена две значими промени в нея. Първата от тях се състои в увеличаване размера на глобата от две до пет хиляди лева, вместо от сто до 300 лв. В особено тежки случаи глобата е увеличена от „до три хиляди лева“ на пет до десет хиляди лева. Тази промяна е продиктувана от променените икономически условия и цели да се постигне съответствие на разпоредбата с тях.

Втората и по – интересна промяна, касаеща този текст се състои във факта, че досега това престъпление се преследваше по общия ред. С новата разпоредба на чл. 193а, обаче, законодателят е преценил, че степента на обществена опасност на това престъпление не е достатъчно висока и затова е разпоредил то да бъде от частен характер. Това означава, че образуването и прекратяването на наказателното производство зависи изцяло от волята на пострадалия.

По този начин законодателят е възприел отново текста на разпоредбата такъв, какъвто е бил при редакцията ѝ през 1997 г.

Кои лица са пострадали престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК и действие на изменението по висящите производства

Предвид че действията по неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете е вид домашно насилие по НК, когато е извършено от лице по чл. 3 от ЗЗДН, за пострадали, а оттам и за оправомощени да подадат тъжба са другия родител и детето. Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението.

В съответствие с принципа за пределите на действие на наказателния закон, ако престъплението е извършено преди влизане в сила на измененията, предмет на настоящия анализ, ще бъдат приложени правилата на текст. От друга страна, съгласно преходните и заключителни разпоредби на ЗИД-а на НК:

Неприключените до влизането в сила на този закон съдебни производства по чл. 182, ал. 2 се довършват по досегашния ред.

Заключение

Промените в Наказателния кодекс, предмет на настоящия анализ са направени във връзка с общественото недоволство, поради липсата на адекватна защита на жените от насилие, в това число и от домашно насилие. Те представляват един изключително несполучлив опит за имплементиране в наказателното ни законодателство на отделни разпоредби на отхвърлената от Конституционния съд на Република България Истанбулска конвенция. 

Тези изменения не съответстват и на мотивите на законопроекта, тъй като реално по никакъв начин не гарантират адекватна и всеобхватна наказателноправна защита от всякакви актове на насилие над жени. Те не могат да осигурят нито превенцията, нито противодействието на тези форми на престъпно поведение. Това е така, тъй като в основата си отново поставят наказването на извършителя в зависимост от волята на жертвата, което по никакъв начин не променя досегашното ѝ положение.

Освен това, дискутираните изменения обуславят по – тежката наказуемост на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие в зависимост от тяхната системност, което изцяло противоречи на житейската логика.

В тази връзка, все повече личи необходимостта от адекватна дискусия по разпоредбите на Истанбулската конвенция и нейните позитиви вън от рамките на трансофобията и хомофобията в България.

_______________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с проблемите на домашното насилие по ЗЗДН, както и въпросите относно извършено домашно насилие по НК, можете да откриете в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз“. 

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от домашно насилие по НК, както и съгласно ЗЗДН.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com