Дружество с променлив капитал – адвокат търговско право

През юни месец на 2023 г. беше гласувано на второ четене изменение в Търговския закон. С това изменение беше създаден нов вид търговско дружество – дружество с променлив капитал. Измененията бяха обнародвани в Държавен вестник бр. 66 от 01.08.2023 г. Най- вече старт ъп общността от инвеститори има нужда от подобна форма на гъвкава правна организация.

Концепцията, която стои зад създаването на дружество с променлив капитал е да се осигури лесен и достъпен начин да се правят инвестиции от трети лица в едно дружество, като едновременно се защити както интереса на инвеститора, така и интереса на лицата, ангажирани по – устойчиво с идеята и целите, стоящи зад действащото дружество с променлив капитал. Идеята на учредителите най- често се свежда или до това в един бъдещ момент дружеството да стане публично и да предлага акции на публичен пазар, или да бъде продадено изцяло.

Може най- общо да се каже, че новосъздаденото дружество с променлив капитал представлява хибриден модел на дружество, което взаимства от ООД и АД. Някои от елементите са като при персоналните дружества, но и има свои съвсем оригинални регулации. Основните предимства на нововъведеното в законодателството дружество с променлив капитал са възможностите, които се предоставят за: 1)  регистрация и  функциониране с нисък начален капитал; 2) изключително голяма възможност за лавиране относно начина на управление; 3) предоставяне на възможност за промяна в размерите на капита, без да се спазват установени форманости за неговата промяна 3) предоставяне на инструментариум за лесно привличане на външни инвестиции.

Дружество с променлив капитал – правна рамка

С цел да бъде уредено новото дружество в Търговския закон е създадена нова глава 15а. Първото специфично изискване към дружество с ограничен капитал, което не е приложимо за никоя друга форма на търговско дружество е, че същото следва да бъде учредено като малко или средно предприятие. По смисъла на закона за малките и средни предприятия това ще рече, че всяко дружество с променлив капитал при учредяването си „може да е само предприятие, което има средносписъчен брой на персонала, по-малък от 50 души, и годишен оборот, който не превишава 4 000 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 4 000 000 лв.“.

Ако учреденото дружество с променлив капитал престане да отговаря на тези исквания, законодателят предоставя едногодишен срок същото да се преобразува в капиталово- ООД или АД. Специфично при извършването на това преобразуване е, че се създава законово задължение при извършване на преобразуването всяко дружество с променлив капитал да се третира като персонално търговско дружество.

В закона са посочени и стандартни изисквания, че следва във фирмата на дружеството да е посочено, че е дружество с променлив капитал или еднолично такова, единствено е ограничена възможността за учредители на такъв тип дружества да не може да бъда юридическо лице, обявено в несъстоятелност.

Специфични характеристики на ДПК 

Персонално или капиталово?

Интересното при този тип търговски дружества е обстоятелството, че същото не е определено от законодателя дали е персонално или капиталово търговско дружество. Посочено е, че при неговото преобразуване, то се третира като персонално дружество, но от това определение не може да се направи еднозначен извод за правната същност на това ново търговско дружество.

Това дружество няма вписан капитал в търговския регистър, но пък от друга страна не се посочва неговите съдружници или част от тях да носят отговорност за задълженията на дружеството с цялото си имущество, напротив- посочено е че то отговаря към кредиторите със собственото си имущество. Следва да се направи изводът, че това е хибридна форма между персоналните и капиталовите търговски дружества и затова не е посоено като част от никоя от двете групи. Категоричен отговор на този въпрос ще даде съдебната прктика при тълкуване на новата правна уредба.

Книга на съдружниците

При тези дружества законодателят въвежда задължение да се поддържа “книга на съдружниците”. Тя е взаимствана от акционерните дружества и “книгата на акционерите”, която следва да се поддържа при тях. В цитирания вътрешнодружествен документ следва да се впишат кои са съдружниците, какъв е размерът на дяловете, които притежават; привилегиите на някой съдружник, ако са уредени, кой е прехвърлител на съответния дял и др. От посочените съдружници в книгата след това се преценява какъв следва да е кворумът за провеждане на редовно общо събрание, мнозинството за вземане на решенията и тяхната валидност, а също така и кой именно съдружник има право на глас в Общото събрание на дружеството, в зависимост от момента на вписването му в книгата.

Органи на дружеството

И тук законодателят установява, че върховен орган на всяко дружество с променлив капитал е Общото събрание, в което право на участие имат всички съдружници и което взема най- важните решения за дружеството. Законодателят предоставя възможност Общото събрание да бъде проведено или мякои от съдружниците само да участват посредством различни телекомуникационни средства. Единственото изискване тук е да може с достатъчна степен на сигурност да се идентифицира участващото лице. Добре е тази възможност да бъде разширена и за останалите търговски дружества, защото след приемането на Търговския закон технологиите много се развиха в тази насока и едно подобно разрешение би улеснило в значителна степен функционирането на търговския оборот.

Формата на управление на дружеството може да бъде различна, като това следва да се уреди в дружествения договор. Възможно е дружеството да се управлява както от управител/и, така и от управителен съвет. Отново от решенията на съдружниците, които са подписали дружествения договор е налице възможност както за мандатност на управлението, така и за изключване на тази мандатност.

За присъствието на заседание на управителния съвет отново е предоставена възможност за присъстващо да бъде прието и лице, с което има двустранна комуникационна връзка, гарантираща установяването на самоличността му и позволяваща участието му в обсъждането и приемането на решения. При гласуването на този член следва в протокола от заседанието председателстващия да го впише в протокола и да го удостовреи с подписа си. Представилтеите на ДПК се вписват тв ТР, което е характерно и за останалите търговски дружества.

Разпореждане с дялове от капитала на ДПК

Законодателят е дал една доста широка свобода на съдружниците в това дружество самите те да преценят по какъв начин именно ще се извършва разпореждането с притежавани дялове от капитала на дружеството. Ако не е посочено нещо различно в дружествения договор разпоредителни сделки с дялове от такива дружества могат да се извършват без съгласието или санкцията на останалите съдружници или на някой от органите на дружеството.

Относно формата на договора- дали да бъде с нотариална заверка на подписа или прехвърлянето да се извършва свободно отново е дадена свобода това да бъде уредено в дружествения договор, както е при ООД. Дори и да се наложи нотариална заверка, тя тук е предвидена само на подписите на съдружниците, но не и на съдържанието, което улеснява извършването на подобни прехвърляния  извън страната.

Законодателят е предоставил възможност на Общото събрание на съдружниците да учреди в полза на наетите от дружеството лица (независимо дали са наети на трудов договор, граждански договор или по друг начин) право при определени условия да придобият дялове от капитала. Това е възможно чрез прехвърляне на дружествени дялове, които са собственост на самото дружество. Предоставена е възможност това правомощия да бъде делегирано и на управителния орган на дружеството в рамките, посочени от законодателя.

Капитал

При регулирането на изискванията за капитала относно дружество с променлив капитал се разкрива и тяхната най- голяма особеност. Размерът на капитала при тези дружества не следва да бъде обявен в Търговския регистър. Това е нещо специфично за този тип дружество, което ги доближава до персоналните търговски дружества. На редовното Общо събрание, което се провежда всяка година и се приема годишния финансов отчет, като с решение на това общо събрание се установява какъв е размерът на капитала на дружеството при приключване на финансовата година и какво е изменението му спрямо предходната финансова година.

Целта на този “плаващ” капитал е по- лесно да се придобиват дялове от трети лица и тази гъвкавост да улесни както набирането на инвестиции, така също и функционирането на дружеството.

При всяко дружество с променлив капитал, капиталът е разделен на дялове, както е при дружеството с ограничена отговорност. Създадена е възможност обаче да бъдат създадено отделни класове дялове. Това пък е аналогично както е при акционерните дружества. Дяловете от всеки различен клас следва да имат една и съща номинална стойност. Предоставена е възможност тези дружества, ако това е уредено в техните дружествени договор, да издават привилегировани дялове, като те могат да дават на съдружниците, които ги притежават отделни права.

Тези изключителни права могат да осигуряват гарантиран или допълнителен дивидент или ликвидационна квота при ликвидация на дружеството, право за обратно изкупуване на дяла, повече от един глас в общото събрание на дружеството. Законодателят също така е предвидил възможността тук размерът на дяла да е 1 стотинка, стойност която е далеч под минималния 1 лев за останалите дружества.

Непарична вноска в капитала 

При този вид дружество, за разлика от капиталовите търговски дружества е предвидена възможност оценката на непаричната вноска в капитала на дружеството да бъде направена от три вещи лица, които се избират и определят от управителя на дружеството или от управителния съвет, в зависимост от избраната форма на управление. При капиталовите търговски дружества тази оценка следва да бъде извършена от вещи лица, които се избират от длъжностното лице по регистрацията. Извършването на непаричната вноска при ДПК е много по- бързо, лесно и отново е улесняващо за дружеството.

Учредяване на дружество с променлив капитал и необходими документи 

Дружеството с променлив капитал се учредява и се урежда неговото правно положение с дружествен договор или с учредителен акт, когато същото е еднолично. Съдържанието на дружествения договор е посочено в закона, като за учредителите, както се спомена и по- горе са предоставени много широки рамки, в които могат да избират какъв точно да е организационният “скелет” на това формировение.

Друг необходим елемент за учредяването е необходимо да бъде избрано управителното тяло на дружеството- управител/и или управителен съвет, в зависимост от избраната форма в дружествения договор. С оглед изискванията към лицата, изпълняващи функции по управление и представителство преди вписването е необходимо от тяхна страна да се представи и нотариално заверена декларация за съгласие и съответно за липса на пречките.

За да звъри фактическия състав по учредяване на дружеството и същото да се появи в правния свят като самостоятелен юридически субект е необходимо да бъде вписано в Търговкия регистър. Тук прави впечатление, че не подлежат на вписване имената на съдружниците или на учредителите.

В срок до 31.06.2024 г. законодателят е делегирал на Агенцията по вписванията да осигури техническата възможност за прилагане на измененията в Търговския геристър и вписването на тези дружества. Това по същество означава, че до посочената дата няма да съществува практическа възможност за регистрация на подобни дружества.

_________________________________

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ в сферата на търговското и корпоративното право.

С нашите специалисти можете да се запознаете в секцията „Екип“. Предоставянето на правни консултации на място в кантората или по телефон се осъществява само с предварително записан час. Нашите специалисти предоставят правна помощ на територията на цялата страна.

За контакт

адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. 0885 47 77 57
email: sylvia@petkovalegal.com

ИЛИ