Европейска заповед за арест. Защита

В рамките на Европейския съюз, гражданите на една държава членка могат свободно да се придвижват, да пребивават и да се установяват на територията на друга държава членка. Това обстоятелство, освен че допринася за осигуряването на повече възможности за лично и професионално развитие, улеснява значително престъпната дейност.

Този факт изисква предприемането на ефективни мерки за осигуряване на процеса по реализиране на наказателно преследване срещу тези извършители на престъпления, както и по предаване на осъдени лица за изпълнение на влязла в сила присъда. Една от тези мерки се осъществява чрез издаване на еврпейска заповед за арест.

Кога се издава европейска заповед за арест?

Според Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, такава заповед се издава от компетентен държавен орган на една държава членка и се адресира до компетентен орган на друга държава членка с искане конкретно лице да бъде предадено за осъществяване на наказателно преследване или за изпълнение на постановена присъда по повод извършено престъпление.

Няколко са условията, които трябва да бъдат налице, за да се приложи европейска заповед за арест.

На първо място, когато европейска заповед за арест се прилага с цел реализиране на наказателно преследване, необходимо е деянието, по повод което заповедта е издадена да се наказва с лишаване от свобода не по – малко от една година или с друго по – тежко наказание.

[!] Под „друго по – тежко наказание“ се има предвид доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. 

Когато европейска заповед за арест се прилага с цел предаване на лице за изтърпяване на наложено наказание в друга държава членка на Европейския съюз, необходимо е то да бъде лишаване от свобода не по – малко от 4 месеца.

На второ място, предаване на лице въз основа на европейска заповед за арест се допуска само, ако деянието е обявено за престъпление и на територията на държавата, чийто гражданин се иска. Това е така нареченият принцип на двойната наказуемост.

Законът обаче изброява изчерпателно 32 вида престъпления, за които не се изисква двойна наказуемост, за да може едно лице да бъде предадено. Това е допустимо тогава, когато в държавата, издаваща заповедта, за тези престъпления е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален срок не по – малко от три години или друго по – тежко наказание.

Престъпленията, за които се допуска изключение от общото правило за двойната наказуемост са: участие в организирана престъпна група; тероризъм; трафик на хора; сексуална експлоатация на деца и детска порнография, незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества; незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества; корупция; измама, вкл. такава, която засега финансовите интереси на Европейския съюз и изпиране на незаконно придобито имущество.

Сред предвидените изключения попадат и фалшифициране на пари; убийство и тежка телесна повреда; подпомагане за незаконно влизане и пребиваване в страната; незаконна търговия с човешки органи и тъкани; отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници; расизъм и ксенофобия; организиран или въоръжен грабеж; трафик на културни ценности и антики; мошеничество; изнудване и рекет; пиратство; фалшифициране на административни документи и търговия с тях; фалшифициране на платежни инструменти; незаконен трафик на хормонални препарати и стимулатори на растежа; незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали; търговия с откраднати пътни превозни средства; изнасилване; палеж; престъпления против мира и човечеството; военни престъпления; отвличане на самолети и кораби и саботаж.

ВАЖНО! Отпадането на двойната наказуемост в тези случаи означава, че изпълнението на издадената европейска заповед за арест ще бъде възможно, ако извършеното попада в списъка от тези 32 вида престъпления, без значение дали то е обявено за престъпно съобразно българския закон.

Може ли да се откаже изпълнението на европейска заповед за арест?

Наличието на предвидените в закона формални изисквания за издаване на европейска заповед за арест не означава, че българският съд със сигурност ще я изпълни. Това е така, тъй като Законът за екстрадицията и европейската заповед за арест предвижда редица абсолютни и няколко относителни основания за отказ от изпълнение на европейска заповед за арест.

Абсолютните основания са три, а именно:

1. престъплението, за което е издадена заповедта да попада под наказателната юрисдиция на Република България и то да е амнистирано със закон.

[!] Под наказателната юрисдикция на Република България попадат престъпленията, извършени от български граждани в чужбина;

2. съдът е уведомен, че:
а. по отношение на престъплението, за което е издадена заповедта, исканото лице вече е било осъдено с влязла в сила присъда и то изтърпява или е изтърпяло наказанието, или
б. не може да бъде започнато изпълнението на присъдата според законодателството на държавата, в която българският гражданин е осъден;

3. когато исканото лице е малолетно съгласно българското законодателство.

Относителните основания, въз основа на които българският съд да откаже изпълнение на европейска заповед за арест са шест.

Първото основание ще бъде налице, ако исканото лице е привлечено като обвиняем или е подсъдим в Република България.

Вторият случай, в който българският съд може да откаже изпълнението на европейска заповед за арест е налице тогава, когато наказателното производство за престъпление, за което тя е издадена е прекратено в Република България.

На трето място, ако престъплението е подсъдно на българския съд и давностният срок за наказателно преследване или за изпълнение на наказанието е изтекъл, тогава отново е налице основание за отказ за изпълнение на заповедта.

Четвъртото основание е налице, когато българският съд е уведомен, че исканото лице е изтърпяло наказанието в държава, която не е членка на Европейския съюз. Същото се отнася за случаите, в които българският гражданин в момента изтърпява присъдата, за която е издадена европейска заповед за арест или пък тя не може да бъде изпълнена, според законодателството на държавата, в която е осъдено.

Петият случай касае казуси, в които българският съд решава да приеме, по искане на осъдения, той да изтърпи наказанието в Република България.

Накрая, последното основание, въз основа на което българският съд може да откаже да изпълни европейска заповед за арест касае случаите, в които престъплението е извършено изцяло или отчасти на територията на Република България и българското законодателство не допуска наказателно преследване за него в друга държава.

Важно е да се отбележи едно основно правило, залегнало в националното право. 
Както според Конституцията на Република България, така и според Наказателния кодекс се предвижда забрана български граждани да бъдат предавани на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване. Изключение се допуска за случаите, в които такова предаване е предвидено в международен договор, ратифициран по съответния ред и влязъл в сила. В общия случай то касае предаване на Международния наказателен съд по повод извършени престъпления против мира и човечеството и военни престъпления.

Именно, поради съществуването на тази забрана, държавата, която издава европейска заповед за арест е длъжна да даде определени гаранции, без които българският съд ще откаже предаването на лицето.

Първата категория гаранции касае случаите, в които за престъплението, за което е издадена европейска заповед за арест, законодателството на издаващата държава предвижда доживотен затвор.

При тези обстоятелства, издаващата държава е длъжна да предостави доказателства, че законодателството ѝ предвижда възможност за:
1. преразглеждане на наложеното наказание по искане на лицето;
2. служебно преразглеждане при изтърпяване на не повече от 20 години;
3. помилване.

Втората категория гаранции е пряко свързана със забраната за предаване на български граждани за съдене в чужда държава. В този случай молещата държава следва да предостави гаранции на българския съд, че след като българският гражданин бъде изслушан на нейна територия, ще бъде върнат в Република България за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Ако такива гаранции не бъдат предоставени, българският съд ще откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както се вижда от изложението, издаването на европейска заповед за арест не винаги означава задължително предаване на молещата държава. Законодателството предвижда строги формални условия, които следва да бъдат спазени преди такава заповед да може да бъде изпълнена.

Важно е да се отбележи, че участието на защитник – адвокат по наказателни дела в производството за изпълнение на европейска заповед за арест е задължително. Ако лицето, срещу което тази заповед е издадена, не упълномощи адвокат по свой избор, то ще му бъде назначен служебен такъв.

______________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата по повод повдигнати обвинения за извършено престъпление, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя правна помощ в областта на наказателното право и международното наказателно право, вкл. по производства за изпълнение на европейска заповед за арест.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Предоставянето на консултации на място в кантората или по телефон става само с предварително записан час.