Забрана за работа при конкурентен работодател. Възможно ли е?
В съвременните конкурентни условия и при наличието на подробна законодателна регламентация във връзка със защитата и създаването на условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива, бизнесът се опитва да намира всякакви начини за запазване на стопанските си интереси. Един от тези похвати се осъществява чрез налагане на забрана за работа при друг работодател. В настоящия коментар ще разгледаме въпросите за действителността на този род клаузи, както и възможностите за защита срещу тях.
Забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, по време на действието на трудовия договор
Поначало, налагането на забрана за работа при друг работодател, извършващ конкурентна дейност, по време на действието на трудовия договор не е нищожна, но може да се прилага при определените в закона условия, които бяха приети с изменения в Кодекса на труда, в сила от 01.08.2023 г. С това изменение, законодателят предвиди възможност в трудовия договор на всеки работник да се уговори клауза, с която се забранява на работника да работи за друг работодател, ако с това се цели защита на търговска тайна на настоящия работодател и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Следва да се има предвид, че правото на труд е основно човешко право. Неговото ограничаване е забранено от Конституцията на Република България и редица международни актове. Ето защо, в зависимост от конкретния случай, именно работодателят ще бъде този, който ще следва да докаже, че наложеното ограничение отговаря на условията на закона да е уговорено във връзка с опазване на търговска тайна и/или предотвратяване на конфликт на интереси.
Кога са налице тези законови условия следва да се преценява от специалист – адвокат по трудово право, за всеки конкретен случай, след преглед на настоящите трудов договор и длъжностна характеристика, както и на предложения от другия работодател трудов договор, длъжностна характеристика, предмета на дейност на другия работодател и изобщо всяка друга информация или документация, от която може да се направи правилен анализ на наличието на законовите условия за налагане на подобно ограничение.
Това, че правото на труд е основно човешко право, не означава, че при изпълнението му не са предвидени определени задължения. Освен обичайните задължения, заложени в трудовия договор, като добросъвестно изпълнение на работата, идване навреме и т.н., работникът има задължение за лоялност към работодателя. Това задължение се изразява в спазване на поведение, чрез което не се злоупотребява с неговото доверие. В обхвата на това задължение влиза и задължението за неразпространение на поверителни за него сведения.
По какъв начин се „закрепва“ юридически това задължение?
Задължението за лоялност на работника не е необходимо да бъде уреждано с трудовия договор, тъй като е законово регламентирано. Много често, обаче, работодателите, прибягват до споразумение (декларация) за поверителност (конфиденциалност), която се различава по своята природа от налагането на забрана за работа при друг работодател. Неизпълнението на това задължение е следвано от имуществена и дисциплинарна отговорност за работника. Тя може да бъде реализирана по два начина. Първият е по реда на Кодекса на труда. В този случай работодателят ще трябва да доказва размера на причинената вреда.
N.B. Следва да се има предвид, че имуществената отговорност на работника за вреди, причинени на работодателя по небрежност е до размера на уговореното месечно възнаграждение. За умишлено причиняване на вреда, обаче, размерът на отговорността се определя съобразно гражданския закон. Това означава, че се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В повечето случаи, работодателите предвиждат клауза за заплащане на неустойка от страна на работника в случай на неизпълнение на задължението за лоялност. Това се прави с цел избягване на необходимостта от доказване на действително претърпените вреди. С такова споразумение за конфиденциалност, работникът може да бъде задължен да не използва и разгласява всякаква служебно известна информация за дейността на работодателя, съставляваща фирмена тайна, включително да не извършва конкурентна дейност и да не реализира доходи от всякакъв вид граждански, трудови или търговски правоотношения, при използване (лично или чрез другиго) на такива данни. Такава клауза е действителна и вредите, произлезли от неизпълнението ѝ подлежат на обезщетяване.
Забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност, след прекратяване действието на трудовия договор
До 1998 г. Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) е закрепвал законова забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност спрямо предходния. В новия ЗЗК от 2008 г., обаче, такава забрана не съществува. Нещо повече, Комисията за защита на конкуренцията многократно е имала повод да се произнесе относно законосъобразността на неспазването на наложена забрана за работа при друг работодател, осъществяващ конкурентна дейност, след прекратяване на трудовия договор. Българските съдилища, от своя страна, безпротиворечиво обявяват клаузата, която съдържа забрана за работа при забраняваща извършването на конкурентна дейност от бивш работник, за нищожна. Съгласно едно от решенията на Върховния касационен съд, с което се дава задължително тълкуване на въпроса за законосъобразността на забраната за извършване на конкурентна дейност:
Клауза, по силата на която се възлага гражданска отговорност на работника или служителя в случай, че след прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя, същият не спази поето задължение да не встъпва в трудови или граждански отношения с конкурентна фирма, е нищожна поради противоречие със закона. Правото по чл. 48, ал. 3 от Конституцията, всеки гражданин свободно да избира своята професия и място на работа, не може да бъде предмет на действителен отказ или ограничение, изразени в частноправно съглашение, включително като клауза на трудов договор при постъпване на работа , предвид недопустимостта за отказ от личното право на труд, скрепено с императивната норма на чл. 8, ал. 4 от Кодекса на труда, в доразвитие на изведения в цитираната конституционна норма принцип.
Обявяването на недействителността на тази клауза, следва да стане по съдебен ред. Когато пред съд бъде предявен иск от работодателя за ангажиране на имуществената отговорност на работника, поради неспазване на така предвиденото задължение, пътят за защита е чрез инцидентен установителен иск.
N.B. Разгласяването на търговска или производствена тайна е нарушение по Закона за защита на конкуренцията. Това задължение се отнася както за периода на действие на трудовия договор, така и за времето след прекратяването му.
_____________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на работниците и служителите, можете да откриете в секцията „Трудово право“.
Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по трудови дела.
За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 884 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
Консултации на място в кантората и по телефон се осъществяват в рамките на работното време с предварително записан час. Консултации по email се предоставят денонощно.