Задължение за носене на маска като противоепидемична мярка
* Текстът е приведен в съответствие със Заповед № РД 01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която се въвежда задължение за носене на маска или друго средство, покриващо носа и устата.
В самото начало на кризата с разпространението на коронавируса у нас, министърът на здравеопазването, в рамките на своите правомощия по закон, предприе множество противоепидемични мерки. Към онзи момент беше налице тяхната безспорна необходимост, тъй като гражданите решиха да се възползват от наложената карантина като вид отпуск и започнаха масово закрити публични места, като молове, заведения и кина, където е налице висок риск от заразяване. Разбира се, за всеки беше ясно, че спешно е необходимо да се разпореди преустановяване посещението на такива места с очакване, че впоследствие ще бъдат предприети и адекватни икономически мерки.
В последните седмици, обаче, Националният оперативен щаб отбеляза остро повишаване на заболеваемостта. Според това, което до момента науката знае за инкубационния период на COVID – 19, тази тенденция е и логична, но тя предизвика паника сред населението и българските власти. Последните, от своя страна, започнаха хаотично приемане на нови и нови противоепидемични мерки преди да са осигурили ефективното прилагане на предишните, създавайки правен безпорядък и поставяйки юристите в позиция да търсят тълкуване на взаимно изключващи се разпоредби.
Именно това се случи и с новата заповед на министъра от 11.04.2020 г., с която се разпорежда задължително носене на маска или друго средство, покриващо носа и устатата от лицата, намиращи се в закрити или на открити обществени места. За неизпълнение на това задължение е предвидена глоба в размер на 300 до 1000 лв. Оказва се, че тази заповед се намира в колизия със закон и поначало на това основание, тя не може да се приложи.
Това, обаче, не е най – сериозният проблем, който се повдига с вменяването на това задължение. Той е свързан с факта, че при едновременното наличие в правния мир на задължение за носене на маска или друго средство, покриващо устата и носа и забраната за това, уредена в закон, води до парадокса, че гражданите могат да бъдат глобени и на двете основания, а в рамките на съдебно обжалване, съответният съд ще решава законосъобразността на наложената санкция.
Впрочем, това не е първо по време вменяване на задължение за носене на средство, покриващо носа и устатата. На 30.03.2020 г. със заповед на министъра на здравеопазването беше възложено такова задължение, но то беше отменено по – малко от 24 часа по – късно.
Задължение за носене на маска срещу забрана за това
Според новосъздадената т. 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването „всички лица, които се намират в закрити или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал и др.).
За целите на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се предоставят обществени услуги)“. Мярката е в сила от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. включително.
Важно е да се напомни, че макар и в допълнението на посочената заповед да се възлага задължение за носене на защитна маска в паркове, то посещението в такива продължава да е забранено с друга заповед на министъра на здравеопазването. За неизпълнението на забраната за посещение на паркове се налага глоба в размер на 300 до 1000 лв.
От друга страна, през 2016 г. беше приет Закон за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето. Според него, на публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.
Според друга разпоредба от същия закон, облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни и полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски и други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.
Според трета разпоредба от същия закон, лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите.
Идеята на закона беше да забрани носенето на религиозно мюсюлманско облекло, като отговор на зачестилите в Европа терористични атаки в Европа от 2015 г. и откриването на потенциални терористични клетки на „Ислямска държава“ в България. Именно в този закон се разкрива и вредата от бързото и необмислено приемане на закони „на парче“ за точно определени случаи, което е практика в българското нормотворчество.
Освен, че законът съдържа дискриминативен елемент, тъй като е насочен пряко към мюсюлманската общност, той разкрива и правния абсурд, според който носенето на зимен шал на публично място, покриващ лицето, например, също трябва да се счита за нарушение.
Разбира се, предвид сериозното недомислие на разпоредбите на закона, той не се е прилагал от създаването си до този момент. Сега, обаче, предвид статута му именно на закон, неговите разпоредби ще трябва да се обсъдят във връзка със заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на задължение за носене на маска на обществени места.
Така, както вече споменахме, законът забранява носене на публично място на облекло, което закрива устата, носа или очите. Съответно, защитните маски, както и другите средства, покриващи носа и очите, чието носене се възлага с цитираната по – горе заповед, отговарят на тези условия и формално тяхното носене е забранено със закон. Санкцията за това е 200 лв. за първо нарушение и 1 500 лв. за всяко следващо.
В качеството си на общ административен акт, заповедта на министъра на здравеопазването, която въвежда задължение за носене на защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата на открити и закрити обществени места, следва да се намира в съответствие със закона в широк смисъл, т.е. с всички нормативни актове, които са част от българското законодателство. В конкретния случай, обаче, е налице колизия между разпоредбите на закона, забраняващ носене на облекло, покриващо носа и устата и на заповедта, въвеждаща задължение за това.
А при спазване на принципа за йерархията на актовете, при противоворечие между административен акт и закон, прилага се законът. Накратко, това означава, че задължението за носене на маска, разпоредено със заповедта на министъра, е незаконосъобразно и не следва да се прилага. Респективно, за неизпълнението му не следва да се налага санкция.
Изключения от забраната за носене на маска, въведени със закона
В опит да преодолеят така създадения правен хаос, юристи застъпват тезата, че все пак Законът за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето предвижда изключения от забраната за носене на маска.
Действително, такива изключения има. Забраната не се прилага, ако носенето на облеклото се налага:
1. по здравословни причини;
2. от характера на упражняваната професия;
3. в рамките на спортни, културни, образователни или други подобни прояви, когато се носи от участниците в тях и е с временен характер;
4. в молитвените домове на регистрираните вероизповедания;
5. в случаите, в които със закон е предвидено друго.
Нека разгледаме тези изключения накратко поотделно.
Здравословни причини
Именно това изключение някои юристи смятат за приложимо за преодоляване на колизията между разпоредбите на закона и задължението за носене на маска, въведено със заповедта на министъра. Изтъкват се аргументи, че „здравословни причини“ ще бъдат налице тогава, когато носене на маска е необходимо за запазване на индивидуалното и колективно здраве.
В случая, този аргумент е неприложим. По отношение на Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, изключението от забраната, свързано със здравословни причини може да се приложи в контекста на заповедта на министъра, като начин за преодоляване на противоречието, единствено в случаите в които маската се носи от лице, което е доказан носител на заразно заболяване, т.е. той е обективно болен.
Забраната, обаче, не може да отпадне за здравите лица, носещи маска с цел превенция от заразяване. Това е и логично, тъй като приемането на обратното, може да доведе до превратно упражняване на права и заобикаляне на закона, предвид факта, че във всеки един момент всеки един гражданин може да твърди, че лицето му е прикрито с цел превенция от всякакви видове инфекциозни заболявания, които се предават по въздушно – капков път.
В конкретния случай, свързан с разпространението на COVID – 19, така установеното изключение от забраната носене на маска от доказано болен, също не е приложимо. Това е така, поради факта, че лицата, дали положителна проба за COVID – 19 подлежат на задължителна изолация, чието нарушаване вече е правноустановено нарушение, което подлежи на административно наказание. Тоест, доказано болният от COVID – 19 няма как да посещава обществени места, за да може да влезе в изключението от възложеното задължение за носене на маска по здравословни причини.
За приложението на изключението остават единствено възможностите за носене на маска по здравословни причини от болен от друго инфекциозно заболяване, предавано по въздушно – капков път, който не подлежи на задължителна изолация (напр. при грип).
Това изключение ще следва да се приложи и в случаите на наличие на обезобразяване на лицето, свързано със здравословни причини.
Впрочем, още в началото на кризата с разпространението на COVID – 19, ръководителят на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса в България генерал – майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, беше отбелязал, че носенето на маски от здрави лица е безсмислено и беше препоръчал това да става само от такива, които имат симптоми на заразяване.
От друга страна, по отношение на вида на защитните маски беше обърнато внимание, че те трябва да бъдат с определени нива на защита, т.е. шал, кърпа или „друго средство, покриващо носа и устата“ не могат обективно да послужат за целта, за която тази противоепидемична мярка е предприета, а именно за ограничаване разпространението на COVID – 19.
Характерът на упражняваната професия
Това изключение, за разлика от горното, не разкрива някакви особености и е достатъчно ясно.
Напълно нормално е да бъде предвидено изключение от забраната за носене на маска в случаите, в които това е необходимо като предпазно средство за осигуряване на безопасни условия на труд. Така, не може да се забрани на заварчици, хора, работещи в условия с прах, бои и др., да се предпазват от вредните въздействия, придружаващи професията им. Съответно, те имат право да носят маски, докато изпълняват трудовите си функции.
Спортни, културни, образователни или други подобни прояви
Подобно на изключението, свързано с характера на упражняваната професия, това основание също е ясно и логично.
Това е така, тъй като в някои спортове е необходимо покриване на лицето с цел запазване от наранявания. В културните прояви маските често са част от артистичния реквизит. Същото се отнася и до образователните и други подобни прояви.
Условие за приложение на изключението е прикриването на лицето да се осъществява само от участниците в такива мероприятие и само, когато то е с временен характер (до приключване на проявата).
Молитвени домове на регистрираните вероизповедания
Това изключение също е логично, тъй като целта му е да осигури ефективното упражняване на основното и ненакърнимо човешко право на избор на вероизповедание.
Условието за приложение на това изключение, обаче, е прикриването на лицето да се осъществява единствено в рамките на молитвените домове на регистрираните вероизповедания. Това означава, на първо място, че извън тези молитвени домове, изключението няма действие и на второ място, че в молитвен дом на нерегистрирано вероизповедание, когато той е обществено място, лицето не може да се прикрива.
В случаите, в които възможността за прикриване на лицето е предвидена в закон
Именно това е единственото основание, което е годно да преодолее така установеното противоречие между забраната за носене на маска и задължението за това.
В нормотворческата практика е често срещан похват препращането към изключенията от определени правила да бъде общо формулирано чрез словосъчетанието „в случаите, определени със закон“. По този начин се дава възможност за по – гъвкаво ограничаване на приложението на конкретни правила без да се налага да се извършват множество последовални изменения, когато развитието на обществените отношения налага това.
Законът за ограничаване на носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето не прави изключение и това е логично, тъй като никой закон не може да предвиди всички възможни изключения от приложението на правилата му.
Както споменахме, коментираното основание е от естество да преодолее противоречието между забраната за носене на маска и задължението за това, но това не може да стане, докато задължението е предвидено в общ административен акт, какъвто е заповедта на министъра на здравеопазването.
От друга страна, обаче, в приетия на 24.03.2020 г. Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., може чрез допълнение да се въведе изключение от забраната за носене на маска, уредена в Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, като по този начин ще се използва съдържащото се в последния изключение с цел премахване на нормативното противоречие, което съществува в момента.
Липса на обективна възможност за изпълнение на задължението за носене на маска
Допълнително основание за неизпълнимост на задължението за носене на маска предоставя и Законът за здравето, според който държавните и общинските органи създават необходимите условия за изпълнение на въведените противоепидемични мерки, а средствата за осъществяването им се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. Тази разпоредба към момента не е спазена.
На първо място, според правителството, в търговската мрежа има достатъчно маски, а за хората, които не могат да си позволят закупуването им, ще бъдат осигурени безплатни. За момента, обаче, не е предвиден ред за определяне на категориите лица, които ще получат безплатни маски.
На второ място, Законът за здравето не предвижда финансовата тежест за изпълнение на това задължение да се поеме от органа, разпоредил неговото въвеждане само за граждани с финансови затруднения. Това е логично, тъй като според Конституцията на Република България, всички граждани са равни пред закона. Това означава, че за обезпечаване изпълнението за носене на маска или други защитни средства, покриващи носа и устата, такива следва да бъдат осигурени от държавния бюджет за всички.
С коментираната заповед не се осигуряват горните условия, поради което, дори и тя да съответстваше на действащото законодателство, обективно не може да бъде изпълнена. Съответно, носенето на административнонаказателна отговорност за такова неизпълнение е правно необосновано.
Горното важи единствено в хипотезата, в която задължението за носене на маска не противоречи на закон. Това означава, че дори и наличности на маски и финанси да бъдат осигурени, докато не бъде преодоляно противоречието между задължението и забраната, ще се прилага именно последната.
Настрана остава въпроса и че липсва дефиниция за „защитна маска“, което също препятства обективната възможност за изпълнение на така възложеното задължение.
В заключение
Въвеждането на строги противоепидемични мерки в обстановката, в която се намират страната ни и светът в момента, е безспорно необходимо с цел запазване на живота и здравето на населението.
Тези мерки, обаче, трябва да бъдат ясни, логични, ефективни и най – вече законосъобразни, тъй като всяко задължение, което се поставя в тежест на гражданите, следва да бъде съобразено с действащото законодателство, независимо от обстоятелствата и спешността, които налагат неговото възлагане. В противен случай се създават условия за държавен произвол, какъвто е недопустим в рамките на демократичното общество.
Към настоящия момент, обаче, гражданите обективно могат да бъдат глобени за неизпълнение на задължението за носене на маска или друго средство, покриващо носа и устата на открити обществени места и едновременно с това да им бъде наложена глоба за това, че носят такива.
____________________________________________________________________
Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение„.
Още интересни теми, свързани с прилагането на административнонаказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Административно право„.
Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и процесуално представителство по административнонаказателни дела.
Любомир
02.07.2020 at 18:50здравейте имам ТЕЛК с който доказвам заболяване ОСТРА СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ И БЕЛОДРОБЕН ЕФИЗЕМ имам затруднено дишане полицията изисква от мен още документи и справка от личен лекар че носенето на маската в магазина ми пречи на здравето защото не бях си покрил лицето с маска а сама я бях сложил на брадата си до колко съм нарушил закона и защо искат документ след като имам телк
Силвия Петкова
07.07.2020 at 15:00Здравейте.
Към момента в закона не са предвидени изключения от правилото за носене на маска.