Задължителна ваксина. Можем ли да откажем?
Съдържание
ToggleИзвънредната епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID – 19, както и започването на имунизационната кампания срещу заболяването, отново повдигна темата за възможността да се прилага задължителна ваксина спрямо гражданите.
Ето защо в днешната статия ще разгледаме действащата уредба и ще отговорим на въпросите:
1. В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
2. Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какви основания?
3. Какво включва информираното съгласие?
4. Какви са последиците от такъв отказ и можем ли да се защитим от наложени наказания?
В кои случаи се прилага задължителна ваксина?
Законът за здравето предвижда, че за предпазване на гражданите от заразни болести се правят задължителни имунизации.
Заболяванията, за които се прилага задължителна ваксина са изчерпателно изброени в закона и са:
1. туберкулоза;
2. дифтерия;
3. тетанус;
4. коклюш;
5. полиомиелит;
6. морбили;
7. епидемичен паротит;
8. рубеола;
9. вирусен хепатит тип Б;
10. хемофилус инфлуенце тип Б;
11. пневмококови инфекции.
Този списък може да се допълва от министъра на здравеопазването.
На задължителна ваксинация, според действащия имунизационен календар, подлежат бебета, деца и възрастни.
Бебетата подлежат на задължителна имунизация в следните възрасти:
1. при раждането;
2. всеки месец от първия до четвъртия включително;
3. шести и седми месец;
4. дванадесети, тринадесети и шестнадесети месец.
Децата подлежат на задължителна ваксинация на шест, седем, единадесет и дванадесет годишна възраст.
Задължително се прилага ваксина срещу туберкулоза на 17-годишна възраст.
Що се отнася до възрастните, те подлежат на приложение на задължителна ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш на всеки 10 години след навършване на 25-годишна възраст.
Можем ли да откажем приложението на задължителна ваксина и на какво основание?
Макар че законът предвижда, че ваксините за горните заболявания са задължителни, както при всеки един лекарствен продукт съществуват противопоказания, които могат да обосноват отлагане на поставянето извън имунизационния календар, както и до възможност да се стигне до законосъобразен отказ от поставяне на ваксина.
Противопоказания, обосноваващи отлагане на поставянето на задължителна ваксина
Тези противопоказания могат да бъдат наречени условно „временни“. Това е така, тъй като представляват краткотрайно обективно състояние на подлежащото на ваксинация лице, което се очаква да премине след определен период от време, но наличието му препятства незабавното поставяне на ваксината. Такива могат да бъдат например остро заболяване с температура, общо неразположение при пробиване на зъби, съпроводени с лека температура, много ниско тегло при недоносени бебета и др. под.
Противопоказания, обосноваващи възможността за законосъобразен отказ от поставяне на задължителна ваксина
Тези противопоказания са „трайни“ и рядко се отнасят до всички задължителни ваксини едновременно. Сред тях са: сериозно прогресиращо заболяване на нервната система, тежка форма на алергия, имунодефицитни състояния (при ваксините с живи ваксини, за които е възможно заместване), алергия към белтък от кокоши яйца или мая (за ваксините, които ги съдържат).
При наличие на трайни противопоказания за поставяне на една задължителна ваксина или няколко такива едновременно, органите на медицинската експертиза преценяват дали да поставят заместващ препарат или изобщо да не приложат ваксина. При съществуване на безопасен заместващ препарат, за който не са налице трайните противопоказания, не може законосъобразно да се откаже неговото поставяне. Същото се отнася и за останалите ваксини, за които тези противопоказания не се отнасят.
ВАЖНО!!! Във всички случаи пациентът трябва да бъде запознат най – малко с естеството на процеса на поставяне на задължителна ваксина, нейното предназначение, противопоказанията за приложението ѝ, както и с нежеланите лекарствени реакции и тяхната честота.
Последици от отказа за приложение на задължителна ваксина
Когато отказът е направен на основания, различни от наличието на временни или трайни противопоказания за поставяне на задължителна ваксина, законът предвижда възможност за налагане на символично административно наказание под формата на глоба.
По отношение на пълнолетните лица, които подлежат на задължителна имунизация, се налага глоба от 50 до 100 лв., а при повторно нарушение – от 100 до 200 лв.
Що се отнася до родителите, които не осигурят провеждането на задължителни имунизации на децата си, глобата е в същия размер – от 50 до 100 лв. за първо нарушение и от 100 до 200 лв. при повторност.
Допълнителна неблагоприятна последица от непоставянето на ваксина на дете е ограничаването на достъпа му до детска градина.
През 2019 г. пред българския съд беше поставен на дневен ред именно въпрос, свързан с недопускане на неваксинирано дете до детска градина.
Казусът накратко
Подробен коментар по темата на адв. Силвия Петкова за „Маргиналия“, можете да намерите в публикувания на сайта на правозащитната медия анализ, озаглавен „Дискриминационно ли е достъпът до детска градина да се поставя в зависимост от наличието на задължителни ваксини“.
В крайна сметка казусът приключи с окончателно решение на Върховния административен съд, който отмени решението на Административен съд – гр. Сливен и потвърди законосъобразността на изискването за поставяне на задължителна ваксина с цел осигуряване на достъп до детска градина.
Върховните магистрати приемат, че изискването да представяне на данни от личния лекар за имунизационния статус на детето като условие за прием в детска градина няма дискриминационен характер, защото не противопоставя едни групи деца на други. То е насочено единствено към създаването на подходящи условия за осъществяване на установените и признати за законосъобразни от съда задължителни планови имунизации и реимунизации на деца, с оглед гарантиране изпълнението на конституционното задължение на държавата за защита интересите на децата и опазване на здравето и живота им.
Върховният административен съд приема, че предвидените в закона и в наредбата задължителни имунизации се правят за предпазване на гражданите от заразни болести, които могат да прераснат в епидемии. Чрез тях държавата съхранява здравето и живота на всички български граждани, не само на тези, които подлежат на имунизация.
Задължителното имунизиране на определени лица срещу определени заразни болести е съобразено с изискванията на световните здравни организации. Целта на закона е да не бъде поставено в риск здравето на гражданите като национален приоритет, гарантиран от държавата, включително чрез осъществяване на надзор над заразните болести.
В заключение
В светлината на набиращото сила „антивакс движение“ и ширещите се конспиративни теории, следва да се има предвид, че приложението на всеки един лекарствен продукт крие медицински рискове от проява на леки до много тежки нежелани реакции, съответно включително и за ваксините съществуват противопоказания, чието наличие обоснова възможност за законосъобразен отказ от такава интервенция.
Във всички случаи, обаче, дори и в тези, в които се прилага задължителна ваксина, е необходимо на пациента да се предостави достатъчно информация на разбираем език, която да му помогне да направи преценка съществуват ли по отношение на него някакви противопоказания, за които знае, както и с цел да поиска да му бъдат направени изследвания за изключване на противопоказанията за съответния препарат.
По темата „ЗА“ и „ПРОТИВ“ ваксините, можете да чуете мнението на адв. Силвия Петкова в предаването „Нашия следобед“ с водещ Елена Пенчукова.
Още интересни теми, свързани със защитата на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразни действия на държавни органи, можете да намерите в секцията „Административно право“.
Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за защита от институционален произвол.