Задържане от полицията. Интересни случаи от кантората.

Мярката „задържане от полицията“ е едно от най – често използваните средства за процесуална принуда при съмнения за извършено престъпление. По своята същност, обаче, то не е мярка на наказателното право. Напротив. „Задържане от полицията“ е вид принудителна административна мярка. То се прилага от компетентен полицейски орган към Министерството на вътрешните работи. Оттук е видно, че органът, налагащ мярката е административен.

Цели на мярката „задържане от полицията“

Тази мярка е от категорията на превантивните и има две законоустановени цели. Първо, да се попречи на едно лице да се укрие, като по този начин осуети реализирането на наказателната отговорност спрямо него. Второ, чрез задържане от полицията се цели да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление. Впрочем, целите на трите вида задържане, уредени в българското право (полицейско, прокурорско и съдебно), са напълно идентични. Различията се състоят в това, че се предприемат от различни органи и се подчиняват на различен ред на обжалване. В основата на тяхната правна регламентация, обаче, стои правото на свобода и сигурност, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека.

Предвид интензита, с който се предприема мярката „задържане от полицията“, днес ще разгледаме именно нея, като започнем с два интересни случая от практиката на Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“.*

Задържане от полицията: случай 1

Петър Николов** е млад мъж с висше образование, неосъждан, с постоянна работа на трудов договор по специалността си и известни на органите на реда постоянен и настоящ адрес. При обиск на автомобила му е открита малка кутийка, съдържаща тревна маса. Местоположението на кутийката е посочено на полицейските служители от самия Николов. В този момент той е задържан за срок до 24 часа. Срещу него е образувано бързо производство. В неговите рамки са извършени неотложни действия по разследването – претърсване и изземване в дома му. Открити са още кутии, съдържащи тревна маса. Тяхното местоположение също е посочено от Николов доброволно. Извършената впоследствие експертиза показва, че тревната маса реагира на марихуана, а общото открито количество се равнява на около 700 гр.

На Николов е връчен екземпляр от изготвената заповед за задържане, на която липсва изходящ номер, а в правното основание за задържането му, както и в декларацията за правата му като задържан се съдържат отменени текстове на Закона за Министерството на вътрешните работи. В допълнение, липсва изцяло фактическо основание за задържането. Липсва и препращане към такова основание. Вместо това, на мястото, отделено за попълване на фактическо основание в заповедта е записано „извършил престъпление по чл. 354а от НК“.

Обжалване

Петър Николов обжалва заповедта. Два часа след депозиране на жалбата е насрочено заседание за нейното разглеждане. Причините за обжалването са, на първо място, нарушаване правото на защита, поради липсата на входящ номер и цитирането на отменени правни основания. Второ, противоречие с материалния закон, поради липса на фактическо основание или препращане към такова основание. Трето, противоречие с целта на закона.

В хода на делото съдът задължава районното управление, в което е служител полицаят, издал заповедта, да представи неин оригинал. Същевременно, задължава и прокуратурата, да представи заверено копие от цялата преписка, в която се съдържа и тази заповед.

И така, по делото има три екземпляра на оспорената заповед – този на Петър Николов, завереното копие, представено от прокуратурата, както и оригиналът, представен от полицията.

Дописването

Двете копия, това на Николов и това на прокуратурата имат идентично съдържание. Разликата се състои в това, че екземплярът на прокуратурата изненадващо се е сдобил с входящ номер. Съдържанието на оригинала, представен от полицията, се оказва доста различно от това на копията. Това е така, тъй като оригиналът не само се е сдобил с входящ номер, но също така са поправени, съобразно действащия закон, правното основание за задържането, както и действащите законови текстове, в които се съдържат правата на задържания.  

По – интересното е, обаче, че оригиналът на заповедта се е сдобил и с препращане към фактическото основание за задържане, а именно посочен е номер на досъдебното производство, образувано срещу Николов. Така се оказва, че изведнъж заповедта за задържане на Николов отговаря на всички законови изисквания, тъй като пороците, посочени в жалбата срещу нея са впоследствие отстранени.

[!] Важно! Винаги, когато се установи разлика в съдържанието между копие и оригинал, се налага изводът, че оригиналът е бил дописан. Това действие може да доведе до заключение, че е налице т.нар. материална подправка на документ (представяне на документ с невярно съдържание), което в определени случаи представлява престъпление съобразно разпоредбите на Наказателния кодекс.

Задържане от полицията: случай 2

Нина Павлова* е дама на средна възраст, управляваща семеен бизнес, неосъждана, с известен на полицейските органи постоянен адрес. След поредно нарушаване на обществения ред от страна на нейни съседи, извършващи ремонт в забранените часове, тя се спречква със един от тях като изрича няколко груби думи по негов адрес. Известно време след свадата, униформени полицаи звънят на вратата на дома ѝ, слагат ѝ белезници и я отвеждат, пред погледа на съседите ѝ, в най – близкото районно управление на МВР.

Няколко часа след отвеждането ѝ в съответното РУ на МВР, г-жа Павлова обжалва заповедта за задържане. Причината – липса на правно и фактическо основание и противоречие с целта на закона. Липса на правно основание, поради посочване на препращаща норма към „други случаи, определени със закон“ без той да е посочен, а липса на фактическо основание, тъй като в неговото поле е отбелязано бланкетно „във връзка с УБДХ“ (Указ за борба с дребното хулиганство).

19 часа след задържането си Павлова е изправена пред съд, който ѝ налага 100 лв. глоба (минимална санкция). Санкцията е за извършено действие, представляващо дребно хулиганство – използване на груби думи и изрази. В продължение на една седмица след задържането, няма насрочено съдебно заседание за разглеждане на неговата законосъобразност. 

На пръв поглед случаите на Николов и Павлова са много различни. Това, обаче, не е така. Приликата в двата казуса е, че както спрямо единия, така и по отношение на другия е налице незаконосъобразност на задържането. Това е така, поради факта, че липсват формални елементи на административните актове, с които то е извършено. По отношение на Павлова е налице и нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Нека разгледаме по – подробно откритите пороците от нашите два реални казуса.

Изисквания за законосъобразност на мярката „задържане от полицията“

Както споменахме, осъществяването на задържане от полицията е принудителна административна мярка. Именно тази нейна характеристика изисква тя да бъде изчерпателно уредена в закона. Българският законодател се е съобразил с това изискване и я е уредил в Закона за министерството на вътрешните работи.

В кои случаи е законносъобразно дадено лице да бъде задържано?

Случаите, в които полицейските органи могат да задържат лице са седем. Те са:

– когато за лицето има данни, че е извършило престъпление;

– когато, след надлежно предупреждение, лицето съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

– когато дадено показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си или живота на други лица на явна опасност;

– при невъзможност да се установи самоличността му по определените в закона начини;

– когато лицето се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на орган на съдебната власт;

– когато лицето е обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест;

– в други случаи, определени със закон.

В практиката, най – често използваните основания за задържане са първото и последното. Или иначе казано, съобразно примерите по – горе, Николов е задържан, поради наличие на данни за извършено от него престъпление, а задържането на Павлова е извършено на основание други случаи, определени със закон.

Обжалване на заповед за задържане – какви са изискванията нейната законосъобразност?

Поради факта, че заповедта за задържане е индивидуален административен акт, с който се засягат законни права и интереси на задържания гражданин, то тя има и законоустановени задължителни елементи. Те са:

1. името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
2. фактическите и правни основания за задържането;
3. данни, индивидуализиращи задържаното лице;
4. датата и часът на задържането;
5. правата, които се ограничават;
6. правата, които задържаният има в това си качество. Това са правото на: а. обжалване пред съд законосъобразността на задържането; б. адвокатска защита; в. медицинска помощ; г. телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане; д. да се свърже с консулските власти на държавата, чийто гражданин е; е. преводач, в случай че не разбира български език.

Тези елементи са формални и липсата, на който и да било от тях води до незаконосъобразност на задържането само на това основание. В практиката, най – често допусканата грешка е липсата на правно и/или фактическо основание. Ето защо ще ги разгледаме поотделно.

Правно основание за задържане от полицията

Това е правната норма, въз основа на която се извършва задържането. Както споменахме, задържане може да се извърши само въз основа на изчерпателно изброените в закона случаи. Тях обсъдихме по – горе в секцията „В кои случаи е законносъобразно дадено лице да бъде задържано?“. Посочването на други правни норми, които са различни от изброените, автоматично води до незаконосъобразност на заповедта за задържане.

По – интересен е въпросът за основанието „в други случаи, определени със закон“. Тук, за да е налице правилно посочване на правното основание съобразно разпоредбите на ЗМВР, е необходимо, да е посочена изрично и конкретно разпоредбата на закона, която позволява извършване на задържане от полицията. Ако такава разпоредба не бъде посочена, трайната съдебна практика приема, че е налице незаконосъобразност на задържането.

Фактическо основание за задържане

Фактическото основание за задържане е широко понятие. За да се приеме, обаче, че то е налице, следва да е спазено едно от следните правила:

1. да е налице подробно описание в заповедта на фактическата обстановка, довела до задържането;
2. да е налице препращане към друг/и документ/и, в които такова описание е налице. Например, посочването на номер на досъдебно производство, в което се съдържат докладните записки на полицейските служители, извършили задържането.

Липсата на изпълнение на някое от тези две правила, води до липса на фактическо основание за задържане, а оттам и до неговата незаконосъобразност.

Анализ на нарушенията във връзка със законосъобразността на описаното задържане от полицията и правата на човека в двата примера

След като разгледахме теоретично критериите за законосъобразност на задържането, е време да видим и какви са нарушенията при задържането на Николов и Павлова. Общото между тях е, че и при двамата е налице нарушение на правото на свобода и сигурност, гарантирано от Европейската конвенция за защита правата на човека. Това е така, тъй като задържането и в двата случая противоречи на закона. Този факт, от своя страна, активира правото им на обезщетение от държавата за причинените, поради незаконосъобразни актове на нейни органи, вреди – имуществени и неимуществени.

Случай 1: Петър Николов

Взетата по отношение на Николов мярка „задържане от полицията“ е незаконосъобразна, поради две причини. Първата е първоначална липса на фактическо основание/препращане към документ, съдържащ такова. Втората е противоречие с целта на закона.

По отношение на липсата на фактическо основание за извършване на задържане от полицията

В описанието на казуса видяхме, че в полето „фактическо основание за задържане“ в заповедта на Петър Николов е отбелязано „извършил престъпление по чл. 354а от НК“. Това, обаче, не е фактическо основание, тъй като не съдържа фактите и обстоятелствата, които са довели до необходимостта от неговото задържане.

Дописаното впоследствие препращане към досъдебното производство, където се намира описанието на фактите и обстоятелствата, довели до задържането, не отстранява първоначалния порок. Наличието на фактическо основание е формално изискване и следва да е първоначално съществуващо. Всяко последващо негово вписване, особено след образуване на делото за оспорване на задържането на това основание, не води до отпадане на незаконосъобразността.

[!] Важно: Във връзка с формулировката „извършил престъпление по чл. 354а от НК“ е налице нарушение на презумпцията за невиновност. Съгласно нея всеки е невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда. Това е така, тъй като единствено съдът е компетентен да установи налице ли е престъпление, кой е неговият извършител и при каква форма на вина го е извършил.

По отношение на противоречието с целта на закона при осъщественото задържане от полицията

Посочихме, че Петър Николов е млад, високо образован мъж с постоянна работа на трудов договор с известен работодател, известни адреси, неосъждан е и е оказал пълно съдействие на полицията при откриването на забраненото вещество. Всяко едно от тези обстоятелства показва поотделно и в своята съвкупност, съобразно трайната съдебна практика, че Николов няма намерения да се укрива, да осуетява реализирането на наказателната отговорност по отношение на него, нито има намерение да извършва друго престъпление. 

Напротив, посочените негови характеристични данни, оказаното съдействие и липсата на предишни осъждания показва, че той е готов да поеме отговорността за извършеното, както и че няма изградени трайни престъпни навици. Поради това, предприемането спрямо него на мярка „задържане от полицията“ е несъразмерно, неподходящо и незаконосъобразно.

Случай 2: Нина Павлова

Взетата по отношение на Нина Павлова мярка „задържане от полицията“ е незаконосъобразна, поради множество причини. Сред тях са формалните: липса на правно и фактическо основание. Налице е противоречие с целта на закона. В допълнение, нарушено е нейното право за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тези две нарушения, в своята съвкупност, водят до право на обезщетение от страна на държавата.

По отношение на липсата на правно и фактическо основание за осъществяване на задържане от полицията

В описанието на казуса споменахме, че като правно основание за задържането на Павлова е посочено „други случаи, определени със закон“, без да е налице цитиране на разпоредба на закон, която да оправомощава задържане. Тази липса на изрично и конкретно препращане към друга разпоредба се равнява на липса на правно основание.

Аргументите за липса на фактическо основание се припокриват с тези в случая на Николов. Както при него, така и при Павлова липсва посочване на фактите и обстоятелства, довели до необходимостта от задържане. Липсва препращане към документи, съдържащи тези факти и обстоятелства.

N.B. Следва да се отбележи, за пълнота на анализа, че в случая на Павлова, изобщо не е налице възможност за задържане, поради извършване на действия, попадащи в обхвата на Указа за борба с дребното хулиганство.

По отношение на противоречието с целта на закона при осъщественото задържане от полицията

И тук аргументите са подобни на тези в случая на Николов. Дори са още по – силни, тъй като по отношение на Николов все пак са налице данни, че той може да е извършил престъпление. При Павлова изобщо липсват такива данни. Действително, принудителните административни мерки принципно могат да се прилагат по повод извършването на административно нарушение (за преустановяване на същото или за предотвратяване на последиците от него). Конкретният вид мярка, обаче, следва да се посочи в закона, който съдържа правната ѝ регламентация. 

В Указа за борба с дребното хулиганство не е предвидена никаква възможност за задържане за срок до 24 часа.

По отношение на нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок

Това право е уредено в чл. 5, пар. 4 от ЕКЗПЧОС. Тази разпоредба гласи:

Βсеки арестуван или лишен от свобода има право да обжалва законосъобразността на своето задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) многократно е имал възможността да тълкува съдържанието на тази разпоредба. В едно от своите знакови дела срещу България, ЕСПЧ постановява, че чл. 5, пар. 4 от Конвенцията се задейства веднага след арест или задържане от полицията и е приложим за всеки лишен от свобода. На практика, това означава, че въпросът за законосъобразността на всяко задържане трябва да бъде разгледан, докато то трае. 

Това е така, тъй като, в съответствие с правото на свобода и сигурност, задържаният трябва да получи възможност да бъде освободен преди постановеното от органа по задържането време да е изтекло. Именно, поради тази причина, ЗМВР беше променен. Съобразно новата регламентация, задържаният може да обжалва задържането пред компетентния съд, който е длъжен да се произнесе незабавно.

В случая на Павлова, това право е нарушено, поради факта, че същата е освободена 19 часа след задържането си на друго основание, различно от обявяване на незаконосъобразност на задържането. От друга страна, почти седмица след подаване на нейната жалба, не е налице насрочване на заседание за разглеждането ѝ.

Това е един класически пример за бавно правосъдие – тема, която вече сме обсъждали. Именно за това нарушение, държавата ще следва да плати на Павлова обезщетение в размер на до 10 000 лв.

Именно поради това, ако жалбата бъде подадена, докато осъщественото задържане от полицията трае, съдът дължи произнасяне независимо дали към момента задържаният е вече освободен или не. Това е така, тъй като въпросът за законосъобразността на задържането е преюдициален (предварителен) по отношение активирането правото на обезщетение. Следва да се отбележи, че това обезщетение се дължи именно за незакосъобразни действия на държавни органи, които са довели до имуществени и/или неимуществени вреди.

В заключение

Твърде често, в случаите на задържане от полицията, задържаните не търсят правна помощ, поради липса на вяра в своя успех. Много заповеди за задържане, обаче, биват отменяни от съда, поради липса на формалните елементи за тяхната законосъобразност. Макар и в много случаи съдът да не успява да се произнесе по законосъобразността на задържането, докато то трае, неговата отмяна активира правото на обезщетение, което задържаният може да получи от държавата. Ето защо, предприемането на действия по оспорване на задържането има двояк ефект.

На първо място, обезщетяват се причинените вреди на незаконосъобразно задържания гражданин. И на второ място, оказва се дисциплиниращо въздействие на полицейските органи в посока ограничаване на произволните задържания. Този втори ефект има за последица и намаляването на разходите на държавата за обезщетения за незаконосъобразни действия на нейните органи.
____________________________________________________________
* Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ е специализирана в правната помощ, защитата и съдействието при всички видове задържане. За защита на задържани лица, кантората работи денонощно. 

**Във връзка с осигуряване спазването на адвокатската тайна и правилата на GDPR, имената на задържаните лица от дадените примери са променени.

Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com