Задържане под стража. Какво да правя?

Предвиденото в Наказателно – процесуалния кодекс задържане под стража е вид мярка за неотклонение, която може да бъде предприета както още в досъдебното производство, така и в съдебната фаза на наказателния процес.

Целта на мярката „задържане под стража“ е да попречи на обвинямия или подсъдимия да се укрие или да извърши друго престъпление.

Всъщност, това е и най – тежката мярка за неотклонение, която българското законодателство предвижда, като с нея се засягат в най – висока степен правата и основните свободи на задържаните лица. Ето защо, законът предвижда строги изисквания във връзка с нейното предприемане.

Нека видим какво представлява това задържане под стража, какви са изискванията за предприемането му и какви са начините за неговата отмяна или замяната му с по – лека мярка за неотклонение.

Задържане под стража. Същност и условия

Мярката „задържане под стража“ се взима тогава, когато по делото е налице обосновано предположение, че привлеченото в качеството на обвиняем лице е извършило престъплението, за което е привлечено в това качество. Под „обосновано предположение“ не се има предвид да са налице достатъчно доказателства, от които да се направи извод за осъждането на това лице. Достатъчно е да са налице предварителни данни за това, като в хода на следствието, те могат да бъдат опровергавани.

Едновременно с изискването за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление, за взимане на мярка за неотклонение е необходимо по делото да е констатирано наличието на реална опасност обвиненият да се укрие или да извърши престъпление.

Какво означава „реална опасност“?

Условията, въз основа на които се преценява налице ли е реална опасност обвиняемият да е укрие или да извърши престъпление са предвидени в закона и са:

1. повдигнато е обвинение срещу лице за престъпление, което е извършено повторно или при условията на опасен рецидив;
2. обвинението е за тежко умишлено престъпление и обвиняемият е осъждан за друго такова престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година или друго по – тежко наказание, чието изпълнение не е отложено при спазване на разпоредбите за условното осъждане;
3. обвинението е за престъпление, наказуемо с не по – малко от десет години лишаване от свобода или друго по – тежко наказание;
4. обвиняемият не се е явил пред съответните държавни органи без уважителни причини и не може да бъде открит на известните му адреси.

Тези основания, обаче, не са абсолютни. Тоест, възможно е и те да бъдат налице, но въпреки това от останалите данни по делото да се прецени, че липсва реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление.

Изменение или отмяна на мярката „задържане под стража“

Веднъж взета, мярката за неотклонение „задържане под стража“ не може да трае до неопределен краен момент.

Сроковете зависят от това дали тази мярка е приложена в досъдебното производство или в съдебната фаза.

И така, когато е взета в досъдебното производство, мярката „задържане под стража“ може да продължи не повече от осем месеца, когато обвинението е за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода повече от 5 години.

Когато престъплението, за което е повдигнато обвинение, се наказва с лишаване от свобода 15 и повече години или друго по – тежко наказание, задържането под стража може да продължи не повече от година и половина.

При обвинение за престъпление, което се наказва с лишаване от свобода под 5 години или с друго по – леко наказание, мярката задържане под стража може да трае не повече от два месеца.

По отношение на мярката задържане под стража, взета в съдебната фаза, законът не предвижда конкретни срокове, но българският съд е обвързан от Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Европейския съд по правата на човека, според които всеки задържан има право делото му да бъде разгледано в разумен срок. Кой срок е разумен според международните стандарти се решава за всеки конкретен случай.

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, мярката за неотклонение „задържане под стража“ може да бъде изменяна по искане на обвиняемия/подсъдимия или неговия защитник – адвокат. 

Както в съдебната, така и в досъдебната фаза, въпросът за изменението на тази мярка може да бъде поставян по всяко време и съдът е длъжен да се произнесе в тридневен срок от депозирането на искането.

Ако мярката бъде потвърдена, съдът може да определи срок, в който е недопустимо да се иска ново изменение на мярката „задържане под стража“, като този срок не може да бъде по – дълъг от два месеца.

ВАЖНО! Постановяване на задържане под стража е възможно и когато спрямо обвиняемия или подсъдимия е била взета по – лека мярка за неотклонение, напр. подписка или гаранция в пари, но той се е укрил от властите или е извършил ново престъпление.

В заключение

Както вече отбелязахме, мярката за неотклонение „задържане под стража“ е най – тежката такава мярка, която в значителна степен ограничава основното човешко право на свобода и сигурност, предвид факта, че се изпълнява в помещение за задържане, а задържаното лице се намира под охрана.

Ето защо, за да бъде законосъобразна, тя следва да бъде предприета в съответствие със закона, както и да не трае прекомерно дълго време. Законността на всяко задържане се решава според конкретните доказателства по конкретното наказателно дело.

___________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и защитата на лицата, обвинени в извършване на престъпление, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита на обвиняеми и подсъдими както на досъдебна и съдебна фаза от наказателния процес, така и пред Европейския съд по правата на човека.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел.: +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com