Закана с убийство. Обвинение и защита

Престъплението „закана с убийство“ е особен вид посегателство против личността, което законодателят счита за тежко престъпление. Особен е, първо, защото личността на заплашения е само застрашена, но без да е налице реално увреждане или опит за такова и второ, защото в практиката е изключително трудно да се направи разграничение между реална закана с убийство и използване на обичаен речников фонд от страна на извършителя.

Всъщност, тази трудност произтича най – вече от обстоятелството, че словосъчетанието „Ще те убия!“, както и неговите производни, се използват в ежедневната реч както за отправяне на реална закана с убийство, така и за изразяване на гняв, удивление, изненада, а дори и щастие.

Именно, поради тази причина както законодателството, така и съдебната практика установяват ясно разграничими критерии за преценка кога едно деяние представлява заплаха за убийство и кога използване на обичаен речников фонд.

Случаи от практиката по обвинения в закана с убийство

Първият случай на закана с убийство касае имотен конфликт между двама братя.
Ивайло и Даниел* са съсобственици с равни дялове на недвижим имот – вила, който получили по наследство след смъртта на родителите си. Ивайло претендирал, че само той следва да ползва имота, поради което и сменил ключалката и последователно отказвал достъп на Даниел до него.

В рамките на поредния си неуспешен опит да осъществи достъп до вилата, разгневеният Даниел започнал да рита входната врата и да се опитва да разбие ключалката с шперц. Отстрани стояли Ивайло и съпругата му, които сипели обиди и псувни срещу него – обстоятелство, което допълнително го разгневило. Той хвърлил шперца, приближил се към брат си, хванал го за яката, притиснал го към стената, разтресъл го няколкократно и изрекъл думите „Ще те убия!“. След което го пуснал и подновил опитите си да разбие вратата.

За това деяние Даниел е осъден условно на шест месеца лишаване от свобода. Горестоящата инстанция, обаче, окончателно го оправдава, тъй като счита, че изречените от него думи не представляват закана с убийство по смисъла на Наказателния кодекс, а единствено израз на гняв, вследствие на неправомерните действия на Ивайло.

Вторият случай на закана с убийство касае конфликт на пътя между двама водачи на моторни превозни средства.
При шофиране по оживен столичен булевард, автомобилът на Михаил* е „засечен“ от черен джип със затъмнени стъкла. Михаил натиска продължително клаксона. Без да предприема каквито и да било последващи действия по повод инцидента, продължава напред в същата посока, в която се движи и джипът. С Михаил е и съпругата му Диана.

На около 500 м в посоката им на движение, черният джип е спрян от червен сигнал на светофарната уредба. Михаил застава успоредно на него, като целта му е единствено да изчака зеления сигнал на светофара, за да продължи движението си. Вероятно смятайки, че Михаил има намерение да му държи сметка за извършеното нарушение, водачът на черния джип слиза от него, приближава се до другия автомобил, отваря вратата и насочва пистолет срещу Михаил и Диана.

Светослав е осъден условно на една година лишаване от свобода.

* С оглед запазване на адвокатската тайна имената са променени.

Същност и елементи на престъплението „закана с убийство“

Съгласно разпоредбите на Наказателния кодекс, за да е налице коментираното престъпление следва да бъдат установени три съществени признака.

На първо място, необходимо е да е налице проявено или заявено намерение спрямо едно или повече лица за насилвено отнемане на живота им.

Проявяването на такова намерение може да се извърши чрез конкретни фактически действия, напр. насочване на пистолет, нож и др.
Заявяването на намерение за насилствено отнемане на живот се осъществява словесно и може да има множество проявления. Такива могат да бъдат изричането на думи като „Ще те убия“, „Ще те заровя“, „Ще те закопая“, „Ще те очистя“, „Ще спреш да живееш/съществуваш/дишаш“ и много други.

Важно! За да е осъществено престъпление, не е необходимо лицето, което изрича думите или извършва действията, които могат да се тълкуват като закана за убийство, действително да има намерение да я изпълни. Също така не е необходимо той да е започнал изпълнението ѝ. Нещо повече, ако изпълнението на заплахата е започнато, но не е довършено по една или друга причина (т.е. животът на пострадалия не е насилствено отнет), ще се касае за опит за убийство, а не за закана за такова.

Вторият елемент, чието доказване е необходимо, за да се приеме, че е налице закана с убийство, касае характера, степента и интензитета на заплахата, т.е. дали тя е обективно годна да предизвика основателен страх у заплашения, че може да бъде изпълнена.

Изискването за обективна годност на заканата означава, че за да има основание да се потърси наказателна отговорност от извършителя, не е необходимо пострадалият действително да се е изплашил. Това изискване означава още и че дори и лицето, срещу което е насочена, действително да се е изплашило, поради свои лични психически и психологически особености, това не означава действително, че е извършено престъпление. Ето защо, обективната годност на всяка закана се преценява с оглед обстоятелствата по всеки конкретен казус.

Така, например, в описания по – горе случай от практиката относно конфликта между Ивайло и Даниел, съдът приема, че изречените от Даниел думи „Ще те убия!“ не са годни да предизвикат основателен страх за изпълнението на заплахата, тъй като по делото се установява безспорно, че преди да се насочи към брат си подсъдимият е хвърлил потенциалното оръжие (шперца), с което би могъл да я изпълни, а след изричането на думите е пуснал брат си и отново е направил опит да разбие вратата на вилата. Тези действия на Даниел съдът тълкува като израз на силен гняв, но не и като закана с убийство. 

Обратно, Светослав е признат за виновен за извършване на закана с убийство, тъй като насочването на пистолет (освен, ако е очевидно, че този пистолет е, например, играчка) винаги предизвиква основателен страх, че спусъкът ще бъде натиснат. 

Накрая, третият признак изисква извършителят да съзнава съдържанието на заплахата и да цели да предизвика у жертвата именно основателен страх за действителното ѝ осъществяване. Тоест, той трябва да осъзнава, че се заканва с принудително отнемане на живота на лицето, срещу което е насочена и да цели именно такова заканване.

Така, липсата на заплаха за принудително отнемане на живота на пострадалия или на обективна годност на съществуваща такава заплаха да предизвика основателен страх за изпълнението ѝ, както и отсъствието на съзнание у дееца за естеството ѝ, водят до липса на престъпление, респ. до оправдателна присъда.

Наказания и защита по обвинение за закана с убийство и особени правила

Както беше посочено по – горе, осъществяването на закана с убийство е тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс. То се наказва с лишаване от свобода до шест години.

Това означава, че при извършването на подобно престъпление, не е възможно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Възможно е, обаче, при множество или изключителни смекчаващи вината обстоятелства (напр. тежко неправомерно поведение на пострадалия) определеното наказание лишаване да бъде заменено с пробация. Също така е възможно да се постигне условна присъда при наличие на предпоставките за това, както и при добре изградена линия на защита.

Разбира се, във всички случаи е възможно да бъде произнесена и оправдателна присъда.

Дали това е възможно се преценява за всеки конкретен казус след подробен и задълбочен анализ на обстоятелствата по него, както и след прилагане на критериите, установени в съдебната практика. Тези критерии включват преценката дали се касае за закана с убийство, използване на обичаен речников фонд от страна на извършителя или пък за „кавга/скандал/скарване“. В последния случай установеното мнение на съдилищата в страната е, че действията, с които заплахата се проявява, се предприемат спонтанно, а заканителните думи са плод на импулс, т.е. те са последица от емоционалното състояние на извършителя, а не на желанието му да предизвика страх от осъществяването на заканата.

ВАЖНО! В случай че се касае за нарушена условна присъда от предходно осъждане за извършено престъпление, наличието на добре изградена линия на защита с цел постигане на оправдателна присъда или наказание, различно от лишаване от свобода, е от съществено значение за избягване активирането на наказанието по условната присъда и налагането на ефективното му изтърпяване в затвор или затворническо общежитие.

______________________________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата по повдигнати обвинения за извършено престъпление, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ по наказателни дела, в т.ч. и по повдигнато обвинение за закана с убийство.

Нуждаете се от добър адвокат по наказателно право? Свържете се с нас!

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 .
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

или 

Консултации по телефон и на място в кантората се осъществяват само с предварително записан час. При полицейско или прокурорско задържане, както и при задържане под стража кантората осигурява възможност за приоритетно разглеждане на случая с незабавна реакция и без предварително записан час.