Заснемане без наше съгласие за това е принципно невъзможно. Това е така, тъй като както Конституцията на Република (КРБ), така и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прогласяват правото на личен живот (ЕКЗПЧОС). Съобразно разпоредбите на КРБ и ЕКЗПЧОС всеки има право на личен живот и това право е неприкосновено. И тъй като въпросът за заснемане без наше съгласие е винаги актуален, в днешната статия ще разгледаме въпроса кога можем да бъдем заснети и как да се защитим срещу противоправно заснемане.

Принципът относно забраната за заснемане без наше съгласие

Съгласно чл. 32, ал. 2 във връзка с ал. 1 от КРБ

Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

Отделно от това, съгласно чл. 8, § 1 от ЕКЗПЧОС

Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.

Цитираното в горните разпоредби право на личен живот, обаче, не е абсолютно. Съществуват законови изключения, в които заснемане без съгласието на заснетото лице ще бъде законосъобразно.

Забраната за заснемане без наше съгласие се извежда още и от Закона за защита на личните данни.

Изключенията

Най – важното изключение от принципа е Законът за специалните разузнавателни средства. Съобразно неговите разпоредби е законосъобразно временното ограничаване на неприкосновеността на личността и жилището и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения. Тоест, в случай на прилагане на СРС отпада необходимостта от това да се иска разрешение за заснемане от заснеманото лице. Добре е да се знае, обаче, че използването на СРС е възможно само вследствие на съдебно решение по наказателни дела.

Второто изключение от забраната за заснемане без наше съгласие е по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ). Съобразно неговите разпоредби, организаторите на спортни събития могат да заснемат поведението на зрителите в спортната зала и спортния обект. Тези записи могат да се използват при доказване на извършени нарушения. Необходимо условие е, обаче, да са поставени предупредителни съобщения на видно място, че съответните обекти са под видеонаблюдение.

Впрочем, поставянето на предупредително съобщение на видно място, че съответният обект е под видеонаблюдение, напълно отговаря на изискванията на КРБ. Това е така, тъй като заснеманото лице е уведомено, че е налице заснемане. А както споменахме по – горе, неправомерно заснемане ще бъде има, когато заснеманото лице не знае, че това действие се извършва спрямо него.

[!] Когато знаем, че сме обект на заснемане, то ще бъде законосъобразно, ако изрично не му се противопоставим. В този случай се счита, че при липса на противопоставяне, изрично сме се съгласили на заснемането.

Всички останали изключения на заснемане без наше съгласие или при изричното ни противопоставяне са спорни в практиката. Така, в теорията и българската практика се счита, че не е налице нарушение в следните случаи на заснемане в случай на:

1. извършване на обществена дейност;
2. присъствие на обществено място;
3. наличие на изображение на лице, което е част от снимка, показваща събрание, шествие или пейзаж;
4. редакционни цели при представяне на кадри от събития, представляващи обществен интерес;
5. предварително получено възнаграждение за заснемане.

Тук отново следва да се отбележи, че при първите три изключения, е необходимо да е налице предупредително съобщение за извършване на видеонаблюдение.

А защо тези изключения са спорни? Това произтича от практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, която е задължителна за българските съдилища. Не са единични решенията му, съобразно които при заснемане на публични събития, като напр. протести, е налице нарушение на правото на личен живот. Затова при изброените по – горе четири основания, дали е налице изключение от забраната за заснемане се преценява при всеки конкретен случай.

Защита срещу неправомерно заснемане

Въпреки наличието забрана за заснемане без съгласието на заснеманото лице или при изричното му противопоставяне, нарушения има много. Какъв е пътят за защита?

На първо място, една от държавните институции, към които можем да се обърнем е Комисията за защита на личните данни.

На второ място, можем да се обърнем към административния съд, като подадем иск срещу този, който е нарушил правото ни на личен живот. В този случай можем да искаме да ни бъдат присъдени както имуществените, така и неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Това, напр. могат да бъдат болки и страдания, притеснения, тревоги, страхове и др.

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правилата за спазване на правото на лични и семейния живот за гражданите, можете да намерите в секцията „Права на човека“. 

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по дела за неправомерно заснемане. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com