Защита на владение – адвокат имотно право

Иск за защита на владение и държане съгласно Закона за собствеността

По правило носителите на вещни права (собственици, носители на право на строеж, ползватели и т.н.) са тези, които упражняват всички правомощия, които попадат в обхвата на съответното вещно право. От това правило, обаче има изключения. Понякога се случва лица, които не притежават право на собственост или пък други вещни права да упражняват в действителност тяхното съдържание въз основа на някакво правно основание.

Пример

Иван притежава часовник и си служи с него както намери за добре. В един момент обаче Иван загубва часовника си и той бива намерен от Петър.

Петър не се съобразява с изискването на закона да предостави намерената вещ в полицията, а вместо това започва да го носи, дава го на поправка. Той може, ако реши, да го подари на някого.

От посочения пример ясно се вижда, че е съвсем възможно житейски да има разминаване между имащия право на собственост (Иван) и този, който реално упражнява това право, макар и да не е собственик (Петър). Това показва, че е налице възможност да има реално отграничение на правното и фактическото положение на една вещ. Това е възможно както при движимите вещи, така също и при недвижимите.

В посочения пример Петър релано упражнява фактическата власт върху часовника, като едновременно с това има и разбирането, че този часовник е негова собственост. Тук са налице както субективният елемент на владението (упражняване на фактическа власт върху вещта), така също и субективният елемент – намерението, намерението вещта да бъде своена, да стане собственост на Петър. Именно това, най – общо, е владението.

Ако в горния пример Петър предостави на Делян часовника, който е намерил, то Делян отново ще упражни фактическа власт над часовника. В тази ситуация Делян упражнява фактическата власт не за себе си, а за Петър, защото смята, че именно той е собственик на часовника. Това е държането. При него отново се упражнява фактическа власт, но липсва субективния елемент – намерението  да се свои вещта, т.е. същата да се държи като своя. 

Правомощието „владение“ като част от съдържанието на вещните права се ползва със самостоятелна защита от закона – това е искът за възстановяване на правото на владение (чл. 108), който се различава от исковете за защита на владение (чл. 75 и 76).

Защита на владение и държане. Как и кога?

Искът за защита на владение съгласно Закона за собствеността разкрива няколко съществени особености.

На първо място, защита на владение е възможна без значение дали то е установено правомерно или не.

Пример. Иван знае, че определена вила е собственост на Петър. Петър обаче посещава вилата много рядко, съответно Иван решава да се нанесе в нея. Година и половина по – късно Петър установява, че Иван се е нанесъл във вилата му и претендира той да я напусне. Иван, обаче, има право на защита на така установеното владение срещу претенцията на Петър, въпреки че недобросъвестно владее вилата му, знаейки че той е неин собственик.

От възможността за защита на владение може да се възползва всяко лице, което има качеството „владелец“. Това, както се посочи в примера по – горе, е лицето, което държи една вещ като своя лично или чрез другиго.

В съдебното производството по защита на владение участват  два лица.

Право да заведе такъв иск има владелецът, чието владение е нарушено. Това е допустимо и в условията на съсобственост. Такава хипотеза ще е налице, ако единият съсобственик владее вещта, а друг съсобственик му пречи да упражнява правата си на владелец в притежавания обем.

Лицето, срещу което може да бъде заведен искът за защита на владение е това, което пречи на владелеца да упражнява правата си в пълен обем. Този иск може да се предяви не само срещу самия нарушител, но и срещу всяко лице, което владее вещта към момента на предявяването на претенцията. 

На следващо място, законът предвижда срок, който трябва да е изтекъл, за да подлежи владението на защита, както и срок, в рамките на който следва да се предяви иска за защита на владение, което е обект на нарушение.

Така, за да подлежи на правна закрила, владението следва да е продължило непрекъснато повече от 6 месеца. Владението се прекъсва, ако бъде отнето от друго лице. По отношение на непрекъснатостта на владението и за улесняване на доказването, законът предвижда една оборима презумпция (законово предположение), според което ако едно лице е владяло определена вещ в рамките на различни периоди от време, предполага се, че я е владяло и в промеждутъка, освен ако не се докаже противното.

Що се отнася до срока, в който искът за защита на владение може да бъде предявен, той е шестмесечен, считано от извършване на нарушението. Когато нарушението се изразява в извършването на множество действия, които заедно или поотделно представляват нарушение на владението, приема се, че срокът за предявяване на иск за защита на владение започва да тече от последното подобно действие.

Съдът следи служебно за спазването на посочения срок, защото същият е преклузивен. Това означава, че ако бъде пропуснат, последващото предявяване на иск за защита на владение няма да бъде разгледано от съда.

Особености се откриват и в това да се определи кое действие може да се приеме като нарушение на владението.

Така, нарушение на владението е всяко действие, с което се отстранява напълно или отчасти фактическата власт на владелеца върху вещта. Нарушението може да се изразява както в преки фактически действия, така също и в заплашване.

Пример. Иван не е съгласен неговият съсед Петър да си построи къща в собствения си имот, тъй като ще закрива притока на светлина към градината му. Вследствие на това свое несъгласие, Иван заплашва Петър, че ако изпълни намерението си да построи къща, ще я запали. По този начин Иван заставя Петър да не строи.

Следователно, нарушението следва да се приема само като действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца, независимо от намерението.

Какво се постига с предявяването на иск за защита на владение?

Този иск може да има за свой предмет прекратяване на нарушението или възстановяване на отнетото владение, както и заплащане на претърпените от нарушението вреди.

Пример. Иван построява ограда в имот, който Петър владее. Така се оказва, че Петър не може в пълен обем да упражнява правото си на владение. Поради това, Петър има право да поиска от съда да осъди Петър да събори оградата за своя сметка, както и да му плати обезщетение за претърпените, вследствие на нарушението вреди (включително платените от Петър възнаграждения за представителство от адвокат).

Смисълът на предявяването на иска за защита за владение се разкрива и в още едно направление. В случай осъденият да преустанови нарушението, да възстанови фактическото положение преди извършването му и да заплати претърпените от владелеца вреди нарушител не изпълни доброволно съдебното решение, то подлежи на принудително изпълнение чрез съдебен изпълнител.

______________________________________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с права, задължения и правни възможности относно движимо и недвижимо имущество, можете да откриете в секцията „Вещно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ в областта „имотно право“.

Правни консултации се предоставят само с предварително записан час. Работим на територията на цялата страна.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

ИЛИ