Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" разполага с екип от млади, амбициозни и същевременно опитни специалисти в предлаганите сфери на дейност, работещи при спазване на доверие, лоялност, ерудация и персонално внимание към всеки клиент. Ние използваме всички законоустановени средства, за да защитим в максимална степен правата и интересите на нашите доверители.

Copyright 2023 Petkova Legal.

 

Дискриминация. Как да се защитим?

Дискриминация. Как да се защитим?

В съвременния мултикултурен свят, въпросът, касаещ възможностите за защита от дискриминация става все по – актуален. От друга страна, задължение на всяка демократична нация е да осигури равното третиране на своите граждани. Ето защо днес ще разглеждаме принципът за равно третиране, същността на дискриминацията и защитата срещу нея.

Принципът за равно третиране

Съобразно разпоредбите на Закона за защита от дискриминация, принципът за равно третиране има две измерения. На първо място, това е равенството пред закона. Това означава, че по отношение на всички граждани законът в широк смисъл следва да се прилага еднакво без оглед особени признаци на конкретното физическо лице. Второто измерение на принципа за равно третиране е равенството в третирането и във възможностите за участие в обществения живот

Това означава, че отново, по отношение на всички граждани следва да бъде осигурена равна възможност за участие в обществения живот без оглед особените признаци, изброени в закона и международните актове, които конкретен гражданин би имал. Както можем да видим, ключово за съвременното общество, съобразно законодателната рамка, е равенството на гражданите, без оглед на определени особени признаци. Кои са те? Законът за защита от дискриминация и Конституцията на Република България представят неизчерпателен списък на тези признаци.

Тези признаци са пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Видове дискриминация

Законът за защита от дискриминация разглежда двата вида дискриминация. Те са пряка и непряка. За форми на дискриминация се считат още:

  1. тормозът на основа на горните признаци;
  2. сексуалният тормоз;
  3. подбуждането към дискриминация;
  4. преследването и расовата сегрегация;
  5. изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места

Пряка дискриминация

Пряка дискриминация е всяко по – неблагоприятно третиране на лице на основата на горните признаци, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Пряка дискриминация ще бъде налице, например, ако в заведение не се допускат хора от ромски произход, единствено въз основа на техния етнос.

Непряка дискриминация

Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на някой от горните признаци, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по – малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

Както се вижда от двете определения, пряката дискриминация е винаги забранена, докато привидно неутралната разпоредба, критерий или практика, които поставят някои лица в по – неблагоприятно положение от други, подлежи на оценка. Вземайки горния пример, непряка дискриминация ще бъде налице, ако дадено заведение не допуска лица с недобра лична хигиена, но недопуснатите са само граждани от ромски произход. Ако, обаче, собственикът на заведението докаже, че подобна практика е предприета с оглед опазване здравето на своите посетители, дискриминация няма да има.

Тормоз

Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на горните признаци, изразено физически, словесно или по друг начин. То има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.

Сексуален тормоз

Темата за сексуалния тормоз беше разгледана подробно в отделна статия, предвид своята особена значимост. Повече за това можете да прочетете в публикацията „Сексуален тормоз – как да го разпознаем?“.

Подбуждане към дискриминация

Подбуждането по своята същност е наказателноправен термин. Самото действие представлява мотивиране на дадено лице да извърши нещо, което то не се решава да направи. В контекста на днешната тема, към подбуждане към дискриминация се причислява т.нар. „реч на омразата“. Например, конкретно лице съветва работодател да не наема на работа човек с хомосексуална ориентация.

Преследване и расова сегрегация

Преследване е налице при:

1. по – неблагоприятно третиране на лице, което е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действие за защита от дискриминация;

2. по – неблагоприятно третиране на лице, когато свързано с него лице е предприело или се предполага, че е предприело или ще предприеме действия за защита от дискриминация;

3. по – неблагоприятно третиране на лице, отказало да дискриминира.

Расова сегрегация е издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата.

Изграждане и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места

Тук хипотезата е ясна и не се нуждае от допълнително изясняване. Дискриминация ще бъде налице винаги, когато достъпът до публични места на лица с увреждания е ограничен, вследствие на лоша инфраструктура.

Защита от дискриминация

Защитата от дискриминация може да бъде проведена на няколко етапа. Всеки от тях, може да се каже, че допълва предишният. Това, обаче, не означава, че е необходимо да се мине през предходните, за да се стигне до следващия. Тоест, етапите са алтернативни и предприемането на който и да е от тях зависи от волята на пострадалия от дискриминация.

Защита от дискриминация при упражняване правото на труд

На първо място, ЗЗДискр. възлага на работодателя задължението да не извършва дискриминация въз основа на някой от горните признаци при назначаване на работа. Така например, работодателят няма право да откаже назначаване на работник с хомосексуална ориентация само въз основа на този признак, ако отговаря на изискванията за заемане на съответната длъжност. Впрочем, работодателят няма право да изисква от работника информация относно горните признаци. Изключение е възможно в изчерпателно изброени от закона хипотези. Те са 21 на брой и по същество представляват случаи, когато неравно третиране е налице, но без да има дискриминация.

Случаи на различно третиране, които НЕ представляват дискриминация

Различно третиране на лица на основата на:

  1. тяхното гражданство, когато това е предвидено в закон;
  2. характеристика, отнасяща се до някой от горните признаци, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване;
  3. религия, вяра или пол по отношение на занятие, осъществявано в религиозни институции или организации, когато поради естеството на занятието или условията, при които то се осъществява, религията, вярата или полът е съществено и определящо професионално изискване;
  4. религия, вяра или пол при религиозно образование или обучение, включително при обучение или образование с цел упражняване на занятие по т. 3;
  5. признак увреждания при провеждане на обучение и придобиване на образование за задоволяване на специфични образователни потребности с цел изравняване на възможностите им;
  6. признак пол при предоставянето на стоки и услуги, предназначени изключително или основно за представителите на единия от половете;
  7. признак пол при предприемане на мерки, имащи за цел инициативи, изключително или основно насърчаващи предприемачеството сред жените в случаите, когато те са недостатъчно представеният пол, или за предотвратяване или компенсиране на неизгоди в професионалната кариера.

Различно третиране по признак възраст

Не представляват дискриминация:

  1. определянето на изисквания за минимална възраст, професионален опит или стаж при наемане на работа или при предоставяне на определени преимущества, свързани с работата;
  2. определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране;
  3. изискванията за възраст и определен от закона трудов или служебен стаж за целите на пенсионното осигуряване;
  4. определянето на изисквания за минимална и максимална възраст за достъп до обучение и образование;
  5. установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;

Специална закрила на уязвими групи

Не представлява акт на дискриминация:

  1. специалната закрила за бременни жени, жени в напреднал етап на лечение ин-витро и майки, установена със закон, освен ако те не желаят да се ползват от тази закрила и са уведомили писмено за това работодателя;
  2. специалните мерки в полза на лица или групи лица в неравностойно положение на основата на вече споменатите признаци с цел изравняване на възможностите им;
  3. специалната закрила на деца без родители, непълнолетни, самотни родители и лица с увреждания, установена със закон;
  4. мерките за защита на самобитността и идентичността на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни или езикови малцинства, и на правото им самостоятелно или съвместно с другите членове на своята група да поддържат и развиват своята култура, да изповядват и практикуват своята религия или да ползват своя език;
  5. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на участието на лица, принадлежащи към етнически малцинства.

Особени мерки

Не е налице дискриминация при:

  1. мерките и програмите по Закона за насърчаване на заетостта;
  2. мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете;
  3. временните насърчителни мерки, прилагани по реда на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете.

ВАЖНО! 

За да не бъде налице дискриминация, всички изброени мерки трябва да са предприети със законна цел, а изискването да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Освен това, на работодателят е разрешено да изисква информация относно изброените вече признаци в случаите на кандидатстване за раота с класифицирана информация.

Защита от дискриминация пред работодателя

В случай че работник твърди, че е станал жертва на дискриминация на работното място, работодателят има задължение да извърши проверка на това твърдение. Ако при проверката се установи неравно третиране, работодателят е длъжен да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник. За неизпълнение на това задължените, работодателят подлежи на имуществена санкция. Причинените на пострадалия работник неимуществени вред подлежат на обезщетяване.

Защита от дискриминация по административен ред

Тя се осъществява чрез подаване на жалба до Комисия за защита от дискриминация. Производството е административно. Комисията установява налице ли е неравно третиране, налага глоби за извършването му и дава предписания за отстраняване на нарушението.

Защита от дискриминация по съдебен ред

Защита от дискриминация по съдебен ред се осъществява по правилата на гражданското право. Съдът има същите правомощия като Комисията с едно много важно допълнение. Той може да разгледа и иск за обезщетяване на неимуществените вреди, които пострадалият от дискриминация е понесъл. Това могат да бъдат страдания, притеснения, унижения, страхове и др.

Както споменахме по – горе, изборът на средство за защита зависи от волята на пострадалия. Разбира се, в случай на необходимост от защита от дискриминация на работното място, работодателят следва да бъде уведомен. Това може да доведе до навременна намеса за отстраняване на нарушението. В този случай няма да има необходимост пострадалият да се обръща към Комисията или съда. 

Ако, обаче работодателят не изпълни задължението си за предприемане на мерки за отстраняване на нарушението, необходима е намесата на държавните органи. Остава въпросът кой държавен орган да бъде сезиран? В общия случай, пострадалите граждани сезират Комисията за защита от дискриминация. За да могат да търсят обезщетение, обаче, ще трябва да изчакат нейното решение. При директното сезиране на съда за предоставяне на защита от дискриминация, наличието на нарушение, както и въпросът за обезщетението ще бъдат разгледани в едно производство.

____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с възможностите за осъществяване на защита от дискриминация, можете да намерите в секцията „Права на човека“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ по дела за защита от дискриминация. 

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

No Comments

Leave a Comment