Измама. Обвинение и защита

Българското наказателно право предвижда множество различни състави на престъплението „измама“. В своята класическа форма то се осъществява чрез въвеждане и/или поддържане на заблуждение у някого (активна измама) или чрез използване на вече възникнало заблуждение, неопитност или неосведоменост на някого (пасивна измама).

Законодателят е предвидил и различни конкретни видове престъпления „измама“ като документна, данъчна, компютърна и застрахователна, които са уредени в различни разпоредби на Наказателния кодекс и за тях се налагат различни наказания. Съществува и гражданскоправна измама, която се осъществява чрез подвеждане на едната страна по договор да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение. В този случай закрилата се търси по гражданскоправен ред с искане за унищожаване на договора.

Предмет на днешната статия ще бъде единствено обикновената измама по смисъла на Наказателния кодекс, като първо ще споделим някои от най – интересните случаи от практиката по темата, а след това ще разгледаме същността на престъплението и защитата срещу обвинението за извършването му.

Интересни случаи от практиката по обвинения за измама

Първият случай от практиката на Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ касае обвинение, свързано с въвеждане и поддържане на заблуждение по повод изпращане на работници в чужбина.

Валентин* е обвинен за това, че като управител на търговско дружество с цел да набави за себе си и за дружеството имотна облага е въвел и поддържал заблуждение у осем души, че ще ги изпрати да работят в Германия, като им е поискал суми между 100 и 200 евро. Част от лицата посочват, че сумата им е поискана за първоначални разходи за транспорт, храна и квартира, а според други от лицата Валентин е поискал сумата като такса за издаване на удостоверение А1**.

В рамките на образувания наказателен процес стана ясно първо, че немският работодател е въвел в заблуждение Валентин, че ще приеме на работа изпратени от него работници. Второ, че част от кандидатите изобщо не са се явили на уговорените за заминаване за Германия място и час. Трето, че Валентин действително е поискал от кандидатите посочените по – горе суми, но те са били за първоначални разходи за квартира и транспорт. И четвърто, че след като е станало ясно, че немският работодател, с който Валентин е имал предварителна уговорка, няма да ги приеме на работа, обвиненият им е предложил друга по вид работа в същата държава и град, но те са отказали и са се прибрали в България.

Вторият интересен случай касае обвинение за въвеждане и поддържане на заблуждение по повод посредничество за получаване на кредит

На Христо* е повдигнато обвинение за това, че е въвел и поддържал заблуждение у управител на търговско дружество, че е представител на конкретна банка и че срещу определена сума може да посредничи за получаването на фирмен кредит в размер на няколко милиона. За тази „услуга“ Христо поискал и получил около 150 000 лв. от управителя. Тъй като получената сума надвишава многократно 140 минимални работни заплати за страната към момента на деянието, обвинението е повдигнато за измама в особено големи размери, представляваща особено тежък случай.

Въпреки тежкото обвинение и установяването, че Христо действително е извършил деянието, спрямо него е произнесена условна присъда като наложеното му наказание е лишаване от свобода за срок от три години, чието изпълнение е отложено за срок от пет години.

*  С оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

** Удостоверение  А1 е документ, въз основа на който се определя осигурителното законодателство, което ще се приложи по отношение на изпратеното на работа в държава – членка на Европейския съюз лице.

Активна измама – въвеждане или поддържане на заблуждение

Според българското наказателно законодателство всеки, който въведе в заблуждение или поддържа такова у друго лице с цел да набави за себе си или за някой друг имотна облага и като причини на измамения имотна вреда се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

ВАЖНО! При тази ситуация е възможно да се постигне условна присъда, ако съдът определи наказание не повече от три години лишаване от свобода и деецът е с чисто съдебно минало или ако наказанието му по предходно осъждане не е лишаване от свобода. При това престъпление законът не позволява наложеното наказание лишаване от свобода да се заменява с пробация и не е възможно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е възможно наказанието да бъде определено и под една година лишаване от свобода. Кога и дали такива са налице се преценява за всеки конкретен случай. 

Престъплението се наказва по – тежко (лишаване от свобода от една до осем години), т.е. налице е квалифициран състав, в няколко случая (квалифицирана измама).

Първо, по – тежкото наказание се налага, когато извършителят се е представил за длъжностно лице, както и когато е твърдял, че действа по поръка на властта. Тук под „властта“ се има предвид държавен властнически орган (напр. полицай, прокурор, съдия и др.). Логиката за предвиждане на по – тежко наказание е, че извършвайки измама, представяйки се за длъжностно лице или орган на власт, деецът подкопава доверието на гражданите към тази категория субекти.

Второ, това наказание ще се наложи и ако е извършена измама от две или повече лица, които предварително са се уговорили за нейното извършване.

Трето, квалифицирана измама ще бъде извършена и когато деецът реално е длъжностно лице, от пълномощник в кръга на неговата длъжност или пълномощие или от лице, което непосредствено извършва сделки с валута в наличност.

Четвъртият случай ще бъде налице, когато е извършена повторна измама и случаят не е маловажен. Повторност ще бъде налице, когато измамата е извършена след като деецът е бил осъден с влязла в сила присъда за друга измама. Логиката на по – тежката наказуемост произлиза от обстоятелството, че след като вече е осъждан за същото престъпление, деецът не се е поправил. От друга страна, случаят ще е маловажен, когато липсват негативни последици от деянието или те са незначителни, както и когато с оглед наличието на смекчаващи обстоятелства деянието преставлява по – ниска степен на обществена опасност, отколкото обичайните случаи на такова престъпление.

Последният случай на квалифицирана измама ще бъде налице, когато причинената вреда е в големи размери. Такива ще бъдат налице, когато паричното изражение на вредата надвишава размера на 70 минимални работни заплати за страната, определени към момента на извършване на деянието.

В последните два случая е въможно съдът да конфискува до една втора от имуществото на извършителя.

ВАЖНО! При признаване на подсъдиия за виновен в извършване на квалифицирана измама е възможно да се постигне условна присъда, ако съдът определи наказание не повече от три години лишаване от свобода и деецът е с чисто съдебно минало или ако наказанието му предходно осъждане не е лишаване от свобода. При това престъпление законът не позволява наложеното наказание да се заменява с пробация и не е възможно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. При наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е възможно наказанието да бъде определено и под една година лишаване от свобода. Кога и дали такива са налице се преценява за всеки конкретен случай. 

Още по – тежко е наказанието, когато измамата е в особено големи размери и едновременно с това представлява особено тежък случай (като случая на Христо, описан по – горе). Тогава наказанието е лишаване от свобода от три до десет години.

Важно е да се отбележи, че за да е налице такова престъпление, то е необходимо, първо, паричното изражение на настъпилата вреда да надвишава размера на 140 минимални работни заплати за страната, определени към момента на извършване на деянието. И второ, едновременно с това измамата трябва да представлява особено тежък случай. Такъв ще е налице, когато с оглед на настъпилите вредни последици и на отегчаващите отговорността обстоятелства, може да се направи извод за изключително висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца.

ВАЖНО! При тази ситуация също е възможно да се постигне условна присъда, ако съдът определи наказанието в миниминалния размер или под него. Последната възможност е налице ако съдът прецени, че са налице множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.  

От три до десет години лишаване от свобода е наказанието и когато измамата е извършена при условията на опасен рецидив. Такъв ще е налице, когато са изпълнени няколко условия.

Първо, за да е налице опасен редицив е необходимо престъплението да е извършено след като деецът е бил осъждан за тежко умишлено престъпление и му е наложено за ефективно изтърпяване наказание лишаване от свобода не по – малко от една година. Тежко умишлено престъпление е налице за всяко престъпление, за което законът предвижда наказание повече от пет години лишаване от свобода. На второ място, опасен редицив ще има и в случаите, в които престъплението е извършено след като деецът е бил осъждан най – малко два пъти с налагане на ефективно наказание лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер.

Кои са елементите на престъплението „активна измама“, които трябва да бъдат доказани, за да бъде подсъдимият признат за виновен?

На първо място, трябва да бъде доказано, че деецът е осъщественил въвеждане в заблуждение на друго лице. В този случай извършителят е този, който формира у пострадалия неверни, лъжливи представи относно действителността.

На второ място, едновременно или отделно от горния елемент трябва да бъде доказано „поддържане“ на заблуждение. Тоест, в обичайния случай погрешните представи не са формирани от извършителя, а той само ги подхранва. В практиката се срещат и хипотези, в които извършителят е този, който формира тези представи, а впоследствие ги поддържа във времето. Пример за такова деяние е случаят на Валентин,  описан по – горе.

На трето място, това престъпление се извършва с особена цел – извършителят да набави за себе си или за другиго имотна облага, т.е. той трябва да цели имуществено обогатяване в своя полза или в полза на някой друг.

Липсата на който и да било от първите три елемента означава липса на престъпление и следва да бъде произнесена оправдателна присъда.

Накрая, необходимо е в тежест на пострадалия да е настъпила имотна вреда, т.е. вследствие на въвеждането или поддържането на заблуждението измаменият да се е разпоредил със свое имущество – било то пари, ценности или имоти. Това разпореждане трябва да е предизвикано, мотивирано от заблуждението на пострадалия.

Липсата на последния елемент не означава задължително, че не е налице престъпление. Възможно е набелязаното лице в крайна сметка да не се разпореди със свое имущество, но все пак може да бъде повдигнато обвинение за опит за измама. А опитът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като при определянето му следва да се отчете стадия, до който опитът е достигнал и причините да не настъпят вредните последици.

Пасивна измама – използване на заблуждение, неопитност или неосведоменост

Съгласно българското наказателно законодателство, който с цел да получи за себе си или за другиго имотна облага използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини на него или на някой друг имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

Квалифицираните състави на измамата, описани по – горе в раздел „активна измама“ се прилагат и тук.

Кои са елементите на престъплението „пасивна измама“, които трябва да бъдат доказани, за да бъде подсъдимият признат за виновен?

Единствената разлика между активната и пасивната измама се състои в това, че при активната деецът е този, който е създал заблуждението и/или го е поддържал, а при пасивната, той няма общо с въвеждането в заблужение. Той единствено е използвал вече възникнало такова. Този състав на измамата ще бъде налице и когато извършителят е използвал неопитност или неосведоменост на пострадалия.

Останалите елементи са идентични.

За да е налице престъпление, необходимо е да се докаже особената цел на деянието, а именно извършителят да цели да получи за себе си или за другиго имотна облага.

Липсата на който и да било от тези елементи означава липса на престъпление. 

И накрая, необходимо е в тежест на пострадалия да е настъпила имотна вреда. Тази вреда трябва да се намира в пряка причинно – следствена връзка от използването на заблуждение, неопитност или неосведоменост. Липсата на този елемент, обаче, не означава липса на престъпление, а единствено, че е налице опит. 

ВАЖНО! В случаите на пасивна измама, законът позволява, при признаване на подсъдимия за виновен, наложеното наказание лишаване от свобода да се замени с пробация. Тази възможност ще бъде налице, ако се докажат от страна на защитата множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Също така, може да се постанови условно осъждане. Не е възможно, обаче, освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. 

ВАЖНО! Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е възможно само в случаите, в които измамата представлява маловажен случай, т.е. с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, деянието не съставлява висока степен на обществена опасност. 

В заключение

Линията на защита срещу всяко едно повдигнато обвинение, вкл. и за обсъжданото престъпление може да се построи с оглед конкретния случай и обстоятелствата по него. Най – често срещаните случаи в практиката, по които се постановяват оправдателни присъди са свързани с липса на намерението за въвеждане или поддържане на заблуждение (както е в описания случай на Валентин по – горе) и/или липсата на особената цел на престъплението, а именно набавяне на имотна облага.

_________________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на обвиняемите за извършени престъпления, както и на пострадалите от такива деяния, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.

Подробна информация за работата на кантората можете да намерите в секцията „Сфери на дейност“, а в секция „Новини“ се публикуват най – интересните случаи на спечелени от кантората дела.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ от опитни адвокати по наказателно право, в случаите на повдигнати обвинения за извършено престъпление „измама“. Кантората предоставя правна помощ на пострадали от измама.

За контакт:
Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации на място в кантората и по телефон се предоставят  само с предварително записан час.