Напоследък, постоянният телефонен тормоз и безспирните заплахи от колекторски фирми са проблем, с който се сблъскват много български потребители. А значителният арсенал от способи за сплашване, с които тези фирми разполагат, често води до състояния на тревожност, страх и безпокойство.

Днес ще говорим за това какво представляват колекторските фирми, какъв е „репертоарът“ им и как да се защитим.

Защита от колекторски фирми по време на извънредно положение.

Какво представляват т. нар. колекторски фирми и как работят?

„Колекторски фирми“ е разговорното наименование на агенциите за събиране на вземания. Това са юридически лица, специализирани в тази дейност и могат да действат по два начина. Първият и по – често срещан е чрез изкупуване на т. нар. несъбираеми вземания от мобилни оператори, кредитни институции, доставчици на комунални услуги и др. Това става чрез договор за прехвърляне на вземането (цесия) между първоначалния кредитор и колекторската фирма. В този случай агенцията изкупува вземането на по – ниска цена от неговата реална стойност и се опитва да го събере.

Вторият им начин на действие е като пълномощници на кредитора. Този вариант е по – рядко срещан, но не е невъзможен. В този случай кредиторът не желае сам да организира събирането на задължението, затова го възлага на агенция за събиране на вземания.

„Репертоарът“

Основните средства за тормоз, които колекторските фирми прилагат, са телефонни позвънявания и посещения на адрес (значително по – рядко използван метод). Позвъняванията по телефона се осъществяват по всяко време на денонощието без съобразяване с границите на часовото благоприличие. Освен това се използват и различни телефонни номера. По този начин се стига до момента, в който потребителят пропуска важни лични и служебни обаждания, поради факта че е спрял да вдига на непознати номера. Преди да се стигне до този момент, обаче, потребителят е станал жертва на обичайните заплахи. Най – често срещаните от тях са със съд и съдебен изпълнител.

ЧСИ. Ръководство за „употреба“

N.B. Преди време в кантората позвъни изплашен гражданин, който попита могат ли да го вкарат в затвора, заради това, че не е платил задължението си. Причината? Получил телефонно обаждане от мъж, който му обяснил, че е прокурор и че му се обажда, за да уточнят как ще бъдат уредени отношенията във връзка със задължението. Е, за успокоение на уплашения гражданин, реалните прокурори не се занимават със събиране на вземания. А неизпълнението на договорно парично задължение не е престъпление.

Когато чуе подобни заплахи, обичайно човек бърза да намери средства, за да плати задължението си, „преди да е станало по – зле“. Или пък се съгласява да подпише споразумение за разсрочване на задължението. Или пък склонява да плати, „изкушен“ от предложението на колекторската фирма за опрощаване на част от задължението.

N.B. Преди, обаче, да бъде направена консултация със специалист, тези действия могат да се окажат пагубни.

Защо? Подведен от заплахи и притеснен от евентуални по – тежки последствия, потребителят не осъзнава, че подписвайки споразумение и/или заплащайки задължението на колекторската фирма, може да плати много повече отколкото дължи. А дори е възможно и да се окаже, че такова задължение вече изобщо не съществува. Това може да се случи, поради погасяване по давност.

Как да се защитим?

Пътят за защита е чрез исковия процес. Средството? Отрицателен установителен иск по реда на Гражданския процесуален кодекс. Това е най – често срещаният иск, когато потребител иска да се спаси от тормозещите го колекторски фирми. Този иск работи толкова добре, тъй като обичайно, колекторските фирми са наясно, че задължението е погасено по давност, но се надяват чрез телефонните обаждания и заплахите да склонят длъжника да плати. И твърде често успяват. С този иск, обаче, може да се поиска от съда да се признае за установено, че потребителят не дължи плащане.

Какво е необходимо за успешното провеждане на този иск? Единственото необходимо условие е да се обоснове правния интерес от завеждането му. Това може да стане чрез разпечатки от мобилния оператор, близки, присъствали по време на телефонните разговори. Следва да се има предвид, че колекторските фирми често залепят съобщения на входната врата на длъжника. Тези съобщения имат характера на извънсъдебна покана за плащане и е необходимо потребителят да ги запази. Те също представляват доказателство за наличие на правен интерес от завеждане на отрицателен установителен иск. Предвид, че основен принцип в процеса е, че на доказване подлежат положителните факти, оттук нататък в тежест на колекторската фирма е да докаже, че задължението съществува и че то е дължимо.

Следва да се има предвид и че заедно с този иск може да бъде предявено искане за обезщетение на неимуществени вреди. Това са негативните емоции, които потребителят е преживял, докато е получавал стотици телефонни обаждания и заплахи.

В заключение

Както видяхме по – горе, агресивният подход на колекторските фирми може да изплаши неинформирания длъжник. Но потребителите, които са положили усилие да се запознаят с правата си, имат сериозни възможности за защита. Така наречените колекторски фирми реално не са опасни, а законодателството предвижда ефективни методи за противодействие на методите им.

Принудително изпълнение. Можем ли да се „отървем“?

_________________________________________________________

Повече информация по темите, свързани с отпадане на задължения по кредити и битови сметки, можете да намерите в секцията „Принудително изпълнение„.

Адвокатска кантора „Петкова“има богат опит в предоставянето на правна помощ и защита срещу колекторски фирми и частни съдебни изпълнители.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com