Лихварство. Наказания и защита

Съществуващите исторически данни сочат, че предоставянето на парични средства срещу висока лихва (лихварство) се осъществява още от Средновековието, пренасяйки се в наши дни.

Предвид факта, че тази дейност е възприемана като форма на възползване от нечие затруднено или безизходно положение с цел получаване на прекомерна печалба, извършването на лихварство още от тогава е било обект на сериозно морално и религиозно осъждане, а по – късно става обект и на наказателно преследване, за което се е предвиждал строг тъмничен затвор.

В съвременния свят дейностите по кредитиране и влогонабиране, които са и предмет на престъплението лихварство, обезпечават ефективните икономически процеси като осигуряват преливането на парични средства от една икономическа дейност в друга, подпомагайки както сигурността на търговския оборот, така и ежедневието на физическите лица. Именно поради високата степен обществена полза на тези дейности, те са нормативно уредени, а осъществяването им в противоречие със законовите правила е въздигнато в престъпление.

Всъщност, разговорното наименование на престъплението е останало лихварство, но то включва в себе си не само предоставянето на заеми от физически лица срещу лихва, но и осъществяването на всякакви банкови, застрахователни или други финансови сделки по занятие без необходимото разрешение, когато такова се изисква, както и предоставянето на платежни услуги и издаването на електронни пари.

Любопитно! Често пъти осъществяването на дейност по лихварство се оказва престъплението, което предшества изпирането на пари, поради което в много случаи обвиненията за извършването на двете престъпления се повдигат едновременно.

Случаи от практиката по обвинения за лихварство

Първият случай касае дейност по влогонабиране по занятие без съответно разрешение.

Подсъдимата била съдружник и управител в дружество, чийто предмет на дейност бил обмяна на валута. Поради финансови затруднения на дружеството, тя решила да набавя парични средства от повече от 30 физически лица срещу обещание за връщане на сумите, заедно с лихва между 1% и 4% на месечна база. Писмени договори не били подписвани, но на кредиторите били издавани записи на заповед, които включвали главницата и лихвата, а получените суми не били осчетоводявани. Тази дейност се превърнала в основен източник на доходи за представляваното от подсъдимата дружество, а така поетите от нея задължения не били изпълнявани. Вследствие на това обстоятелство в тежест на всички кредитори настъпили значителни имуществени вреди в общ размер надвишаващ 1 000 000 лв.

Повдигнатото обвинение е за лихварство по квалифицирания състав за получаване на значителни по размер неправомерни доходи.

Вторият случай касае същинско лихварство, осъществено чрез предоставяне на заеми срещу лихва по занятие.

Подсъдимият, в продължение на година и половина, осъществявал дейност по предоставяне на парични суми на физически лица със задължение за връщане, заедно с устно или писмено уговорена лихва над допустимия размер. Тази дейност била основен източник на доходи за него, вследствие на което реализирал печалба в размер на почти 500 000 лв. Едновременно с това, той сключвал фиктивни договори за заем, за да оправдае тези доходи.

Повдигнато му е обвинение за лихварство съгласно квалифицирания състав и за пране на пари.

Лихварство – същност, наказуемост и защита

Предмет на днешната статия ще бъде същинското лихварство, а именно осъществяването на дейност по кредитиране срещу лихва без съответно разрешение, но преди да пристъпим към подробен коментар на това престъпление, необходимо е да се посочат някои общи положения, свързани с него. Това е така, доколкото правната норма, която урежда това престъпно деяние е бланкетна, т.е. тя препраща по същество към гражданското и банковото законодателство по отношение на правилата, чието неспазване води до установяването на престъпен характер на кредитирането срещу лихва по занятие без съответно разрешение.

Общи положения

На първо място, гражданското законодателство урежда легална възможност в полза на физическите лица да сключват помежду си договори за паричен заем.

По същество този договор възлага на заемодателя задължение да предаде на заемателя предварително уговорена парична сума, а заемателят се задължава да я върне в определения между страните срок. При договора за заем между физически лица лихва се дължи само, ако е уговорена писмено, като това е форма за действителност на тази клауза.

Важно! Обстоятелството, че гражданското законодателство предвижда писмена форма за действителност на уговорката за лихва при паричен заем не променя правната квалификация на престъплението лихварство, ако лихвата е уговорена устно. Това е така, доколкото при това престъпление тя най – често се уговаря именно устно, а при неизпълнението на задължението за заплащането ѝ защитата не се реализира по предвидения в закона съдебен гражданскоправен ред. Обикновено лихварят, с цел фактическо получаване на уговорената лихва, извършва и друго престъпление – телесна повреда, закана с убийство, отвличане и противозаконно лишаване от свобода и др.

Законовото разрешение на Закона за задълженията и договорите се отнася до единични договори за заем, а не за такива, които се сключват по занятие, т.е. представляват основен доход за заемодателя. Именно във втория случай ще бъде налице престъпление.

На второ място, кредитирането срещу лихва е уредено и в Търговския закон като вид търговска сделка. Според неговите разпоредби с договора за банков кредит банката се задължава да предостави на заемателя определена парична сума за определена цел при предварително писмено уговорени условия, срок и лихва, а заемателят се задължава да ползва тази сума съобразно договора, както и да я върне в определения срок, заедно с лихвата. Тази дейност е легална единствено, когато се осъществява от предвидените в закона субекти, а именно банка в качеството на заемодател и физическо или юридическо лице в качеството на заемател.

При банковия кредит като търговска сделка, заемодателят винаги е търговско дружество – банка и не може да бъде физическо лице.

На трето място, Законът за кредитните институции предвижда специални изисквания за осъществяване на определен вид финансови дейности, сред които са и финансовият лизинг, придобиването на вземания по кредити (дейност, извършвана от колекторски фирми) или друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и др.), както и отпускането на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Същност на лихварството

Дейността по лихварство представлява умишлено престъпно посегателство против паричната и кредитната система, което в квалифицираните си състави представлява тежко престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.

Елементите на престъплението са:

1. извършване на банкови, застрахователни или други финансови сделки; и/или
2. предоставяне на платежни услуги; и/или
3. издаване на електронни пари;
4. без съответно разрешение, когато такова се изисква и
5. дейността да се извършва по занятие.

Кои сделки са банкови?

Видовете банкови сделки са изчерпателно изброени в закона: предоставяне на платежни услуги, издаване на пътнически чекове и кредитни писма, приемане на ценности на депозит, дейности като депозитарна или попечителска институция, финансов лизинг, гаранционни сделки, търгуване с чуждестранна валута или благородни метали, инвестиционни услуги и дейности, инвестиционно посредничество, парично брокерство, придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други), издаване на електронни пари, придобиване и управление на дялови участия, отдаване под наем на сейфове, събиране, предоставяне на информация и референции относно кредитоспособността на клиенти, дейности като доставчик на колективно финансиране, други подобни дейности, определени с наредба на БНБ.

Кои сделки са застрахователни? Това са всички сделки, свързани със здравно застраховане, животозастраховане, автомобилозастраховане, застрахователна брокерска и агентска дейност и др.

ВАЖНО! Престъпление ще бъде налице и когато извършването на банкови, застрахователни или други финансови сделки се извършва чрез излизане извън рамките на предоставеното разрешение. Наказателната отговорност ще бъде ангажирана по отношение на конкретния банков или застрахователен служител.

Кога дейността се извършва по занятие?

Извършването на дейност по занятие се приема, че е налице, когато деецът е превърнал тази дейност в източник на постоянен и/или основен доход. Преценката се прави с оглед поведението на конкретния извършител като се взима предвид дали той системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. „Системността“ може да се проявява както чрез регулярно получаване на дохода, така и чрез продължителност и/или многократност на извършваните дейности.

Дали реално доход е реализиран е без значение за наличието на престъплението лихварство по основния състав. Размерът на реално получения доход се преценява с оглед на това дали той да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство или да се приложи като квалифициращ признак.

Наказуемост 

За престъплението лихварство законът предвижда един основен и два квалифицирани състава.

По основния състав, с лишаване от свобода от три до пет години се наказва лице, което без надлежно разрешение извършва банкови, застрахователни или други финансови дейности по занятие, както и което предоставя платежни услуги или издава електронни пари. Законът предвижда едновременно с лишаването от свобода съдът да конфискува до 1/2 от имуществото на виновния.

Така предвиденото наказание показва, че не е възможно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, както и не е възможно заменяване на наложено наказание лишаване от свобода с пробация.

Възможно е обаче, произнасяне на условна присъда, вкл. и с наказание под три години, ако са налице множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. В този случай е възможно и да не се наложи конфискация на имущество. Наличието на такива обстоятелства се установява чрез доказване от защитника – адвокат за всеки конкретен случай.

По първия квалифициран състав, когато от осъществяването на престъплението лихварство са настъпили значителни имуществени вреди или са реализирани значителни по размер неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева. Тук конфискацията на част или на цялото имущество на дееца е предвидено като правомощие на съда за преценка и не е задължително.

В този случай освобождаването от наказателна отговорност с налагане на административно наказание също не е възможно. Не е възможно и произнасянето на условна присъда, освен ако са налице множество или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и съдът наложи наказание лишаване от свобода под предвидения минимум, но не повече от три години.

Ако наложеното наказание е повече от три години, то се изтърпява ефективно, като е възможно да се търси условно предсрочно освобождване при настъпване на определените за това предпоставки.

По втория квалифициран състав наказанието е същото, но се налага в случаите, в които при осъществяване на банковата дейност с разрешение, деецът използва средства придобити в нарушение на установените разпоредби.

Защита

Както при всяко друго престъпление, при обвинението в лихварство защитата също се изгражда спрямо конкретния случай при съобразяване на всички обстоятелства по делото.

Най – важният момент при изграждането на линията на защита при повдигнато обвинение за лихварство е да се установи липсата на поне един от неговите елементи. Това ще означава, че деянието е несъставомерно, т.е. не съставлява престъпление.

Всъщност, най – честата причина в практиката за произнасяне на оправдателни присъди по обвинения за лихварство е установяването, че дейността не се извършва системно и по занятие, а епизодично и не съставлява основен или постоянен доход за дееца.

Предвид обстоятелството, че се касае за комплексно престъпление, разпоредбите на които препращат към гражданското законодателство, за да бъде изградена адекватна линия на защита е необходимо детайлно познаване не само на закона и съдебната практика в сферата на наказателното право, касаеща обвинения за лихварство, но и отлично разбиране на финансовите процеси, заедно със законодателството, уреждащо банковите, застрахователните и другите финансови сделки.

______________________________________________________________________________________________________________

Повече информация относно защитата на обвиняеми за извършване на различни видове престъпления, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя квалифицирана правна помощ от опитни адвокати по наказателно право при повдигнати обвинения за извършени престъпления против паричната и кредитната система.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се предоставят с предварително записан час. При задържане от полицията със заповед, с прокурорско постановление, както и при задържане под стража се осигурява приоритетна правна помощ и без предварително записан час чрез изпращане на квалифициран адвокат по наказателно право до мястото, където лицето е задържано.