Семейно и наследствено право

Лишаване от наследство. Възможно ли е?

Колко често някой чува заплахата на ядосан родител „ще те лиша от наследство!“? Сравнително често. Още по – често тази реплика е следствие от афект, който скоро преминава.

Има случаи, обаче, в които родители сериозно обмислят въпроса как да лишат децата си от наследство. Причините, които изтъкват са разнообразни, но в повечето случаи се касае за разочарование на родителя от дадено поведение на неговото дете.

Възможно ли е, всъщност, лишаването от наследство? Това е въпросът, на който ще отговорим днес.

Законови основания за лишаване от наследство

Преди да разгледаме законовите основания за лишаване от наследство следва да отбележим, че това понятие е условно. Това е така, тъй като самото лишаване не може да стане преживе на наследодателя и от самия него. Защо това е така, ще видим по – долу.

Забрана за наследяване

Законът за наследството предвижда три основания при наличието, на които едно лице няма да наследи своя наследодател след смъртта му. Те са изчерпателно изброени. Това означава, че за случаи извън тях наследяването ще бъде възможно, независимо от волята на наследодателя.

Така, според закона, не може да наследява този, който е недостоен.
За недостоен се счита този, който:
1. умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления. Това няма да се отнася до случаите, в които престъплението е извършено от невменяемо лице. Същото се отнася и до случаите, в които деянието е амнистирано;
2. е набедил наследодателя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по – тежко наказание. Предвидено е изключение за случаите, в които набедяването се преследва с тъжба на пострадалия и такава не е била подадена;
3. е склонил или възпрепятствал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието. Същото се отнася и до този, който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание.

Любопитно! Всъщност, най – често срещаните в практиката случаи на недостойнство са свързани именно с унищожаване, скриване или поправяне на завещание, както и съзнателно служене с неистинско завещание.

По какъв ред става лишаването от наследство на недостойния?

Както споменахме по – горе, наследодателят не може преживе да „лиши“ от наследство недостойния. Действително, неспособността за наследяване настъпва по силата на закона едновременно с извършване на някое от горните действия. В практиката, обаче, е необходимо съответния районен съд по местоокриване на наследството да признае тази неспособност. Това става чрез подаване на искова молба до съда от сънаследниците на недостойния, съответно от упълномощения от тях адвокат.

Едва след като с влязло в сила решение съдът установи недостойнството, настъпва ефектът на практическото лишаване от наследство.

И макар да казахме, че наследодателят не може преживе да лиши недостойния от правото на наследяване, то той може преживе да „отмени“ недостойнството и да възпрепятства окончателно последващите възможности за лишаване от наследство. Това може да стане само, ако наследодателят е признал изрично недостойния за достоен чрез акт с нотариална заверка на съдържанието или чрез завещание.

Възможно е, обаче, завещателят да е знаел причината за недостойнството, но да не е признал изрично недостойния за достоен. В тези случаи, недостойният ще наследява само в границите на завещанието. Това означава, че ако, напр., е накърнена негова запазена част, то той няма да има възможност да иска нейното възстановяване.

ВАЖНО!!! Ако наследодателят не е знаел, че наследникът е недостоен и е направил завещание в негова полза, то такова завещание подлежи на оспорване.

Нотариално и саморъчно завещание. Същност, форма и оспорване

Лишаване от възможност за наследяване чрез завещание

Много хора смятат, че ако направят завещание в полза само на едното от децата си или пък на трето лице, извън своите роднини, ще могат да лишат от наследство лицето, което не искат да ги наследи. По същия начин се възприемат нещата и по отношение на извършване на дарение на цялото имущество. Това, обаче, не е възможно.

Това е така, тъй като законът предвижда запазени части по отношение на определени категории наследници. И макар наследодателят да може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество, той не може да накърнява запазената част. Такава имат три категории лица. Това са низходящите (деца и внуци), родителите или съпругът.

Размерът на запазените части също е уреден в закона. Така,
1. запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е:
а. при едно дете или низходящи от него – 1/2;
б. при две и повече деца или низходящи от тях – 2/3 от имуществото на наследодателя;
2. запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.
3. запазената част на съпруга е:
а. 1/2, когато наследява сам;
б. 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.
Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете.

Възстановяването на запазената част става по съдебен ред.

От друга страна, в случаите на оспорване на дарение, може да се изследва дали то не е направено единствено с цел някой наследник да бъде лишен от наследство. Ако наличието на такава цел бъде установено, тогава дарението ще бъде нищожно, поради противоречие с добрите нрави. Така, имуществото – обект на дарението, ще бъде върнато изцяло в наследствената маса.

Лишаване от възможност за наследяване чрез възмездно разпореждане с имущество

Както видяхме по – горе, лишаването от наследство чрез завещание или дарение не е възможно. Това е така, поради безвъзмездния характер на тези сделки. Как стоят, обаче, нещата, в случай че преживе наследодателят се разпореди с цялото си имущество чрез възмездни сделки, напр. продажба или прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане?

По някои въпроси относно договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане

В тези случаи наследникът, чиято запазена част е била накърнена, няма да може да иска нейното възстановяване. Това е така, поради възмездния характер на извършените сделки.

Друг е въпросът, че не се изключва възможността продажбата или прехвърлянето на имота срещу задължение за издръжка и гледане да са симулативни и реалната им цел да е била лишаване на някой наследник от наследство. В тези случаи цената на продажбата не е реално платена, а издръжката и гледането не са реално осъществявани. Установяването на симулацията става по съдебен ред.

В заключение

Макар възможностите за изключване на наследник от реда на наследяването да са значително ограничени, това не означава, че при наличие на сериозни основания такова изключване е невъзможно. От друга страна пък, накърняването на запазената част на някой наследник без наличие на предвидените в закона основания дава възможност тя да бъде възстановена, а завещателните разпореждания и/или даренията – намалени. Важно е да се има предвид още, че всеки опит за заобикаляне на законовите разпоредби, свързани със забраната за накърняване на запазените части, може да доведе до неговата нищожност.

___________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правната страна на отношенията между съпрузи и роднини, четете в секцията „Семейно и наследствено право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ оказва правна помощ и съдействие по семейни и наследствени дела.

За контакт:
тел. 0887 87 55 88
email: office@petkovalegal.com
гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *