Семейно и наследствено право

Лишаване от родителски права. Кога и как?

Един от най – често задаваните към кантората въпроси в областта на семейното право е „Какво да правя, ако бащата на децата ми не плаща издръжка и не полага грижи за тях?“. Именно отговорът на този въпрос се намира в пряка връзка с днешната тема за лишаване от родителски права. 

Предварителни бележки

Съгласно Семейния кодекс, всеки от родителите е носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца. 

Поначало, родителите имат равни права и задължения, независимо дали се намират в брак или не. Те следва да се осъществяват винаги в интерес на детето. Сред тях са правото на осъществяване на лични отношения с детето, правото на участие във вземането на решения, свързани с неговото отглеждане, възпитание и обучение, задължението за полагане на грижа, както и задължението за даване на издръжка. 

Съществуват, обаче, ситуации, в които един от родителите не упражнява своите права по отношение на детето, нито изпълнява своите задължения. В такива случаи законът предоставя възможност по отношение на виновния родител да бъде постановено ограничаване или лишаване от родителски права.  

Ограничаване на родителски права е възможно, когато поведението на родителя представлява опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. В този случай районният съд може да вземе съответни мерки в интерес на детето чрез ограничаване на родителски права като отнема или поставя условия за упражняването на някои от тях. Той, също така, може да постанови осъществяването им от друго лице. 

По – интересен е случаят на лишаване от родителски права, тъй като условията за това са пряко свързани с неупражняване на родителските права и неизпълнение на родителските задължения. 

Кога може да се прибегне до лишаване от родителски права?

Мярката за лишаване от родителски права е крайна и изключителна. Тя се прилага с особено тежки случаи на поведение на виновния родител, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. Лишаване от родителски права е възможно (и по – често срещано), когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка. Законът изисква едновременното наличие на тези четири условия. 

Липса на основателна причина

По отношение на неупражняването на родителските права и на неизпълнението на родителските задължения, законът и съдебната практика предвиждат изключително тесен кръг от възможности за признаване на основателност на причината за това. 

Обичайно в практиката, защитата се насочва по отношение на търсенето на основателна причина за недаване на издръжка. Често пъти като такава се изтъква невъзможността за реализиране на доход, поради липса на трудова дейност. Според последователната практика на съдилищата тази причина не може да се счете за основателна. Това е така, тъй като законът изисква от родителя да положи всички усилия да дава издръжка на ненавършилите пълнолетие свои деца, като това, че не намира работа по професията си или работа, която да го удовлетворява, не означава, че не може да започне каквато и да било друга работа, благодарение на която да реализира доход. 

Накратко казано, липсата на парични средства обичайно не представлява основателна причина, макар че се допускат изключения, преценката на които зависи според обстоятелствата по конкретния случай. 

От друга страна, основателна причина за неполагане на грижи и недаване на издържка, може да бъде например тежко заболяване на родителя или тежко увреждане, които обективно пречат на упражняването на родителските права и изпълнението на родителските задължения. 

 

"Трайност" на поведението

Условието за „трайност“ на неполагането на грижи и недаването на издръжка се преценява за всеки конкретен случай, тъй като липсва законоустановен критерий за това. Във всички случаи то е налице, когато това поведение се осъществява последователно за определен период от време, който не е твърде кратък. Така например, неполагането на грижи и недаването на издръжка не може да се приеме за „трайно“, когато родителят от седмица или месец не се е интересувал от детето и не му е давал издръжка. 

По отношение на изпълнението на това условие, може да се вземе предвид изискването на Наказателния кодекс, според което, за да е налице престъпление, осъденият да плаща издръжка не го е правил в продължение на два или повече месеца. 

Неполагане на грижи

Полагането на грижи е част от неимуществените задължения на родителите и се обуславя от крехката възраст на ненавършилото пълнолетие дете, което няма достатъчно знания и опит, за да се грижи само за отглеждането, възпитанието и обучението си. Ето защо задължение за това е възложено на неговите родители. 

Така, поведението, свързано с неполагане на грижи може да обхване широк кръг от бездействия, като например незаинтересованост от детето, липса на инициатива във възпитанието и отглеждането му, неучастие в неговите учебни и извънкласни дейности и много други. 

Недаване на издръжка

Даването на издръжка на ненавършилото пълнолетие дете пък е част от имуществените задължения на родителя. То се състои в предоставяне на парични средства в достатъчен размер за осигуряване на разумни негови нужди. 

Под „разумни нужди“ се има предвид, че ако родителят дава издръжка, която е достатъчна за предоставяне на необходимите храна, дрехи и задължително образование (такси за детски градини/училища, учебници и ученически пособия и др.), но не е достатъчна за луксозен живот на детето, това не е основание да се приеме, че е налице неизпълнение на имущественото задължение на родителя.   

Процедура за лишаване от родителски права

В случай че горните четири условия, предвидени в закона, са налице, може да се прибегне до лишаване от родителски права на виновния родител. 

Следва да се има предвид, че за случаите на ограничаване на родителски права се ползва същата процедура. 

Производството за лишаване от родителски права се образува по искане на другия родител. Правомощия имат и прокурорите, както и съответната териториална дирекция „Социално подпомагане“. Компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия адрес на детето. 

По делото се изслушват прокурорът, представител на дирекция „Социално подпомагане“, както и родителят, чието лишаване от родителски права се иска, освен ако той не се яви без уважителни причини. 

След като съдът установи, че е налице тежък случай на поведение на родителя, застрашаващо личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето или че родителят без основателна причина трайно не полага грижи за него и не му дава издръжка, той постановява лишаване от родителски права, определя изключително ограничен режим на осъществяване на лични отношения, както и разпорежда плащането на издръжка в конкретен размер.  

Важно! Така постановеното лишаване от родителски права не е необратимо. Родителските права могат да бъдат възстановени от лишения родител по негово искане, но само ако са отпаднали основанията, поради които е бил лишен от тях. 

 

Последици

За разлика от случаите на ограничаване на родителски права, при лишаване от родителски права последиците за виновния родител са изключително сериозни. Сред тях са отнемане на възможността на виновния родител да участва активно в грижите за детето, както и да взима решения за неговото възпитание и обучение, ограничаване на личните отношения между тях и отнемане на възможността това да става без присъствието на другия родител или на определено от съда лице.

Най – сериозната последица, обаче, се състои в това, че съгласието на лишения от родителски права родител не се изисква, в случай на пълно осиновяване на детето. Той дава единствено своето мнение, което не е задължително за съда. 

Важно! Постановяването на лишаване от родителски права не води до лишаване от имуществените родителски задължения. Това означава, че виновният родител продължава да има задължение за даване на издръжка, като за неизпълнението му може да се ангажира гражданска отговорност чрез образуване на изпълнително дело, както и наказателна отговорност. 

Вместо заключение: Два казуса от практиката на кантората

За да илюстрираме по – ясно теоретичните постановки по – горе, ще завършим днешната тема с два от най – интересните казуси от практиката на кантората. 

Казус 1: Илия е грижовен баща на две деца. С майката, с която не са имали сключен брак, са разделени от няколко месеца след пореден неоснователен скандал от нейна страна и поредните нанесени обиди към него. Илия се е съгласил децата да останат с майка си, а той да ги взима при себе си за два уикенда в месеца. Веднъж месечно той дава на ръка на майката пари за издръжката на децата, а от време на време праща допълнителни малки суми по куриер или по банка. Уговорката между Илия и бившата му партньорка относно издръжката и личните му отношения с децата е само устна и не е скрепена с никакъв писмен акт. 

Наскоро, обаче, майката спира да вдига телефона си и спира да му позволява да взима децата, а и да ги вижда изобщо. Дори, при един от опитите на Илия да види децата си, когато той се появил направо пред прага ѝ и започнал да звъни на звънеца, тя повикала полиция и се оплакала, че той я тормози, преследва и притеснява. Пристигналите на място полицаи му съставили протокол за предупреждение и го уверили, че следващо подобно поведение от негова страна ще доведе до задържането му. 

Тъй като той е в изпитателен срок след условна присъда за хулиганство, предупреждението на полицейските служители той възприема като заплаха и за сигурността на децата му, тъй като задържането му ще доведе до невъзможност да работи и да им изпраща пари. Затова, той спира да се опитва да се види с тях, но продължава опитите да се свърже с майка им, за да може поне да им дава издръжката. Поради това, че тя отказва да се вижда с него, той започва да ѝ превежда пари по куриер, които тя охотно прибира. 

Няколко месеца по – късно, майката завежда дело срещу него за лишаване от родителски права с аргументите, че той не се интересува от децата си с месеци, изоставил ги е, не е правил опити изобщо да се срещне с тях и не им дава издръжка. 

Казус 2:  Антоанета е разведена от три години с бившия си съпруг – Красимир. Той е осъден да плаща по 100 лв. месечна издръжка за двамата им малолетни близнаци, както и да осъществява лични отношения с тях в определени дни и часове. Първите няколко месеца, Красимир плащал редовно издръжка и спазвал стриктно режима на лични отношения. 

Дори, когато Антоанета поискала повишение на размера на издръжката, той се съгласил и двамата сключили писмено споразумение, с което издръжката била увеличена на 150 лв. за всяко дете. След сключването на споразумението минавали месеци, в които Красимир не плаща нищо и изобщо Антоанета не може да се свърже с него, за да вземе децата, няколко месеца, в които той плаща стриктно, а дори и в повече и сам проявява желание да осъществява лични отношения с децата. В последната година и половина, обаче, Красимир едва на два пъти е поискал да види децата си, респективно им е дал издръжка, а през другото време не проявява никакъв интерес към тях. 

Междувременно, Антоанета се омъжила повторно за Георги, който приел доведените си деца като свои и полага сериозни бащински грижи за тях. Поради това, двамата решават, че искат Георги да осинови близнаците, като за целта трябва да минат през процедурата за лишаване от родителски права по отношение на Красимир.

______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с отношенията между съпрузи, както и между родители и деца, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита по дела за ограничаване и лишаване от родителски права. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *