Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" разполага с екип от млади, амбициозни и същевременно опитни специалисти в предлаганите сфери на дейност, работещи при спазване на доверие, лоялност, ерудация и персонално внимание към всеки клиент. Ние използваме всички законоустановени средства, за да защитим в максимална степен правата и интересите на нашите доверители.

Copyright 2023 Petkova Legal.

 

Наказание в училище. Може ли да се оспори?

Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" > Административно право  > Наказание в училище. Може ли да се оспори?

Наказание в училище. Може ли да се оспори?

Наказание в училище

Преди няколко години в общественото пространство се повдигна въпроса дали ще стане масова практика родителите да оспорват наложеното на децата им наказание в училище. Тази дискусия започна след като един такъв казус стана обществено достояние. И макар отдавна медиите да не обръщат внимание на въпроса за оспорването на наложеното наказание в училище, то той продължава да бъде актуален и днес.

Ето защо днес ще дадем отговор на въпросите:
1. За какви нарушения може да се наложи наказание в училище на ученик?
2. Какви са предвидените в закона наказания?
3. Кой е компетентен да наложи наказание в училище?
4. Каква е процедурата за неговото налагане?
5. Може ли да се оспори наложеното наказание в училище, пред кого и в какви срокове?

Нарушения, за които се налага наказание в училище

Нарушенията, за които може да се наложи наказание в училище са изброени в Закона за предучилищното и училищното образование. Те са:

1. да присъстват и да участват в учебните часове и занимания;

2. да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да допринасят за развитие на добрите традиции;

3. да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие;

4. да носят училищната униформа и другите отличителни знаци на училището, когато такива са предвидени, или да се явяват в училището с облекло и във вид съгласно изискванията на училищния правилник;

5. да не участват в хазартни игри, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества;

6. да не носят оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност;

7. да носят ученическата си лична карта в училище и извън него;

8. да представят на своите родителите и на педагогическите специалисти ученическата си книжка и бележника за кореспонденция;

9. да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището;

10. да спазват правилника за дейността на институцията;

11. да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове;

12. да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове.

ВАЖНО!!! Извън тези задължения, правилникът за дейността на училището може да предвиди и други задължения за учениците. Единственото условие е те да не са в противоречие със закона. Тяхното нарушаване също е основание за налагане на някоя от санкциите, предвидени в закона.

Наказания, които могат да се налагат на учениците

Предвидените в закона наказания са няколко категории и поради това ще ги разгледаме поотделно. Освен тях, законът предвижда и някои принудителни мерки, които имат за цел своевременно прекратяване на нарушението.

Видове наказания

Забележка

Това е най – лекото предвидено в закона наказание в училище. То трябва да бъде наложено в писмена форма за действителност. Компетентен да наложи това наказание е директорът на училището по мотивирано писмено предложение на класния ръководител. Наказанието се налага със заповед.

Преместване в друга паралелка в същото училище

Тази санкция не се прилага, когато това налага промяна на профила, професията или специалността.
Компетентен да наложи това наказание е директорът на училището по мотивирано писмено предложение на класния ръководител. Наказанието се налага със заповед.

Предупреждение за преместване в друго училище

Този вид наказание в училище не може да се наложи на ученик в клас от началния етап.
Компетентен орган отново е директорът на училището, но за разлика от предходните санкции, за налагането на наказание „предупреждение за преместване в друго училище“ е необходимо предложение на педагогическия съвет.

Преместване в друго училище

Тази санкция, също като предходната, не може да се наложи на ученик в клас от началния етап. Тя, също така, се налага от директора на училището по предложение на педагогическия съвет с писмена заповед.

Преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение

Това е и най – тежката възможна санкция, която се налага по изключение. Заедно с предходната, тя може да се използва само в случаите на тежки или системни нарушения.

Предвид сериозността на коментираната санкция, законът забранява нейното налагане по отношение на ученици, ненавършили 16-годишна възраст.

Компетентният орган е директорът на училището. Необходимо е да е налице предложение на педагогическия съвет за налагането на тази санкция. Тя, от своя страна, се прилага със заповед.

Както се вижда, по българското законодателство не е възможно ученик да бъде изключен от училище. Поне не и в буквалния смисъл на изключването.

ВАЖНО!!!

Налагането на която и да било от горните санкции следва да става по изключение. Според закона, наказания се налагат само след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците.

По отношение на въпроса по какъв начин се извършва преценката кое от предвидените наказания да се приложи, законът дава еднозначен отговор. Според законовите разпоредби, видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика.
На последно място, следва да се отбележи, че санкции не се налагат на ученици, когато поведението им е резултат от увреждане или нарушение на здравето, посочено в медицински документи.

За ученик с наложена санкция се осигуряват и дейности за превенция и преодоляване на проблемно поведение.

Важно е да се отбележи, че санкциите не могат да траят неограничено във времето. Законът предвижда, че техният срок е до края на учебната година. Когато санкциите „преместване в друга паралелка в същото училище“, „предупреждение за преместване в друго училище“, „преместване в друго училище“ и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение“ са наложени до 30 учебни дни преди края на втория учебен срок, те влизат в сила от началото на следващата учебна година.

Принудителни мерки

Освен наказания, законът предвижда и принудителни мерки, чиято цел е прекратяване на нарушението. Те са две и се налагат независимо от наложеното наказание.

На първо място, когато ученикът възпрепятства провеждането на учебния процес, учителят може да го отстрани до края на учебния час.

На второ място, когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, които са в нарушение на правилника за дейността на училището, както и когато състоянието му не позволява да участва в учебния процес, той се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му. Тази мярка се налага със заповед на директора на училището, но не може да се наложи на ученици в класове от началния етап.

В случаите на взимане на някоя от мерките, следва да се предприемат дейности за мотивация и за преодоляване на проблемното поведение, както и да се уведоми родител.

Процедура за налагане на наказание в училище

Предвид санкционния характер на гореописаните наказания, както и с цел намаляване на възможностите за произвол, законът предвижда и спазването на определена формална процедура. В нейните рамки следва да се осигури възможността на ученика да се защити.

За откриване на процедура по налагане на някоя от предвидените в закона санкции директорът задължително уведомява родителя.
В случаите, в които се открива процедура по налагане на някоя от санкциите „предупреждение за преместване в друго училище“, „преместване в друго училище“ и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение“, директорът е длъжен да уведоми съответните териториални структури за закрила на детето.

В процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си.

Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник.

Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията.

ВАЖНО!!! Неспазването на някое от горните условия води до опорочаване на процедурата. Това означава, че при оспорване на наложената санкция, тя ще следва да бъде отменена на процедурно основание.

Форма и съдържание на заповедта за налагане на наказание в училище

Заповедта за налагане на наказание на провинилия се ученик следва да бъде издадена в писмена форма. Срокът за това е 14-дневен, считано от предложението на класния ръководител или на педагогическия съвет.

Заповедта следва да съдържа вида на санкцията, нейния срок и мотивите за налагането ѝ. В мотивите пък, от своя страна, следва да се посочат предприетите дейности за мотивация на ученика и за преодоляване на проблемното му поведение, в случай че такива са били предприети, и причините те да не дадат резултат.

Така съставената заповед се съобщава в тридневен срок от издаването и на ученика и на родителя му, а заповедта за налагане на санкция „преместване в друго училище“ – и на началника на регионалното управление на образованието.

Обжалване на заповед за налагане на наказание в училище

Законът предоставя избор по отношение на обжалването. То може да стане по административен и по съдебен ред.

Административно обжалване

По административен ред заповедите на директора на училището за налагане на наказание се обжалват пред:

1. министъра на образованието и науката. Той е компетентен да разглежда жалбите срещу актове на директорите на:
а. държавните училища (специалните училища; българските училища в чужбина; училищата към местата за лишаване от свобода и училищата, създадени по силата на международен договор, в който този въпрос е уреден);
б. държавните неспециализирани училища:
в. духовните училища;
г. държавните центрове за специална образователна подкрепа;
д. специализираните обслужващи звена;

2. министъра на културата – за училищата по изкуствата и за училищата по културата;

3. министъра на младежта и спорта – за държавните спортни училища;

4. началника на регионалното управление на образованието – за частните детски градини, за частните и общинските училища и за общинските центрове за специална образователна подкрепа.

Предвид факта, че законът препраща към Административнопроцесуалния кодекс, следва да се приеме, че оспорването на заповедта за налагане на наказание е възможно е 14-дневен срок от съобщаването ѝ.

Компетентният административен орган следва да се произнесе по оспорването в двуседмичен срок от получаване на преписката.

Съдебно обжалване

Съдебното обжалване също се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Основанията за оспорване на заповедта за налагане на наказание в училище, съвпадат с основанията за оспорване на индивидуални административни актове. Те са:

1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
3. съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.

Срокът за обжалване е същият като предвидения за административното оспорване, а именно в 14-дневен срок от съобщаването му.

ВАЖНО!!! Заповедта на директора на училището за налагане на наказание не ученик може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването ѝ по административен ред.

Компетентен да разгледа спора е съответният административен съд по местонахождение на училището.

По съдебен ред е възможно да се обжалва отказът на съответния административен орган да отмени заповедта за налагане на наказание. Срокът също е двуседмичен.

Възможно е административният орган, пред който е оспорена заповедта за налагане на наказание да не се произнесе в предвидения за това срок. Тогава казваме, че е налице мълчалив отказ. Той също подлежи на съдебен контрол в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Вместо заключение – случай от кантората

Преди няколко дни помощ в кантората потърси Велислава*. Нейният син Николай, ученик във втори клас в държавно училище, е бил изключен със заповед на директорката Антонова. Причината за изключването на Николай, съгласно заповедта е, че неговата майка Велислава е допуснала неспазване на правилника за организацията и дейността на училището. Нарушението се състои в това, че е уронила престижа на училището, като се е свързала с местна медия и по думите на Антонова, е твърдяла неверни обстоятелства.

Казусът

Николай е дете, родено от брака между българка и сириец. Вследствие на смесения си произход, той станал обект на непрекъснат тормоз и наказания от страна на една от учителките в неговото училище, която в неформален разговор с друг родител потвърдила, че изпитва неприязън към араби. Велислава подала сигнал до директорката Антонова, но вместо сигналът да доведе до образуване на проверка, той довел до засилване на тормоза по отношение на Николай, вследствие на бездействието на директорката.

В отчаянието си Велислава, вместо да потърси правна помощ, се свързала с местна медия, която отразила случая, публикувайки информация за наложения над Николай тормоз, вследствие на смесения му произход. Пред медията, Антонова категорично отрекла твърденията на Велислава, като неверни. Седмица по – късно, издала заповед за изключването на Николай, позовавайки се на правилника за дейността на училището. Според неговите разпоредби, „ако с действията си родител урони престижа на училището, неговото дете подлежи на изключване“.

Решението

Така издадената от Антонова заповед е незаконосъобразна. На първо място, това е така, тъй като по казуса няма данни за изключването на Николай да е правено предложение от класния му ръководител или от педагогическия съвет. Нормално, такова предложение и не съществува, тъй като самият Николай никога не е нарушавал дисциплината в училище. В допълнение, преди налагане на наказанието, не са изслушани нито Николай, нито Велислава.

На второ място, наложеното на Николай наказание е вследствие на поведението на майка му. В този случай, обаче, е нарушен един от основните принципи на правото, съгласно който отговорността за извършено нарушение е лична. В този смисъл следва и да се отбележи, че отразеното в правилника за дейността на училището правило за изключване на дете, заради уронване престижа на учебното заведение от страна на негов родител, противоречи на закона и поради това е нищожно. Това означава, че то не следва да се прилага.

На трето място, българското законодателство не предвижда възможност ученик да бъде „изключен“ в буквалния смисъл на думата. Както видяхме по – горе, видовете наказания са изчерпателно изброени в закона и изключването не е сред тях.

На четвърто място, дори и Николай да беше извършил лично нарушение на задълженията си, като ученик, предвид възрастта и етапа на обучението му, по отношение на него могат да се налагат единствено наказанията „забележка“ и „преместване в друга паралелка в същото училище“.

Предвид множеството нарушения, заповедта за налагане на наказанието на Николай подлежи на безусловна отмяна. Това може да се случи както пред министъра на образованието и науката, така и пред административния съд по местонахождението на училището.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени.

Извод

В много случаи в съдебната практика се приема, че съответно наложеното наказание в училище на ученик за неспазване на неговите задължения е незаконосъобразно. Обичайните основания за отмяна от страна на съда на такива наказания са или процедурни, поради неспазване на правилата за издаването на заповедта, или формални.

Последните често се състоят в това, че не са приложени мотивационни мерки за отстраняване на неприемливото поведение или пък не са приложени такива мерки в достатъчна степен. Често, отмяната на наказанието се допуска и от факта, че извършеното от ученика нарушение не е достатъчно тежко, за да оправдае неговото официално санкциониране.

Разбира се, предвид санкционния характер на процедурата по налагане на наказание на ученик, наличието на основания за неговата отмяна следва да се разглежда отделно за всеки конкретен случай.

____________________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с възможностите за оспорване на административни актове, четете в секцията „Административно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предлага висококвалифицирана правна помощ по незаконосъобразни административни актове.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се предоставят само с предварително записан час. 

No Comments

Leave a Comment