Нарушаване на карантина. Актуални проблеми и практика
Пандемията от COVID – 19 постави отговорните държавни органи пред някои много сериозни правни предизвикателства. Бързо променящата се епидемична обстановка изисква бързи решения, а българската практика показа, че в повечето случаи тези решения са неефективни и неефикасни.
Още в самото начало на пандемията, властите започнаха да заплашват със затвор гражданите при осъществяване на спекула с цените, разпространение на заблуждаващо тревожна информация за COVID – 19 и за нарушаване на карантина.
По отношение на първите две деяния не възникнаха никакви затруднения и единственото известно наказателно производство, което беше образувано, приключи с окончателна оправдателна присъда. Що се отнася, обаче, до въпроса за нарушаване на карантина, проблемите, свързани с него поляризираха научната общност и правните практици в две напълно противоположни мнения.
Когато говорим за нарушаване на задължителна изолация на болен от COVID – 19, необходимостта от ангажиране на наказателна отговорност е безспорна, тъй като обществената опасност на това деяние е изключително висока.
Доста по – спорно стои въпросът, обаче, когато става дума за нарушаване на карантина от страна на контактен на болен от COVID – 19 или от човек, пристигащ в страната от друга държава.
И тъй като правната уредба в сферата беше в известна степен усъвършенствана след 13.05.2020 г., а голяма част от образуваните наказателни производства от преди този период са все още висящи или наскоро приключили, ще разгледаме съдебната практика, касаеща случаите на нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г., както и тези след дата, вкл. и към настоящия момент.
Нарушаване на карантина преди 13.05.2020 г.
В периода между 13.03.2020 г. и 13.05.2020 г. Законът за здравето не предвиждаше възможност за поставяне, нито под задължителна изолация на болни от COVID-19, нито под карантина на контактни и пристигащи от други държави. Въпреки това, обаче, се предвиждаше правомощие за министъра на здравеопазването, при заплаха за здравето на гражданите, да разпореди задължителна изолация на болни, заразносители, контактни и на лица, които са влезли на територията на страната от други държави. Задължителната изолация, според закона следваше да се извършва със заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за хоспитализация.
Едновременно с това, в заповед на министъра на здравеопазването се предвиждаше образец на предписание за поставяне под карантина, което се издаваше от „органите на граничния здравен контрол“, т.е. от инспектори в регионалните здравни инспекции.
Именно липсата на законова уредба и предвиждането на форма на лишаване от свобода в общ административен акт доведе до огромно количество противоречива съдебна практика по наказателни дела в този период. Една голяма част от тези наказателни дела приключиха със споразумения между прокуратурата, подсъдимия и защитника му.
Първи, районният съд в гр. Дупница последователно отказа да одобрява такива споразумения, тъй като правилно прие, че те противоречат на закона и морала. Това е така, поради няколко причини:
На първо място, всички предписания за поставяне под карантина, издадени в този период от инспектори от регионалните здравни инспекции са нищожни, поради липса на законова уредба.
[Любопитно] По делата за нарушаване на карантина, някои съдебни състави приеха, че наказателният съд има правомощие да се произнесе инцидентно по законосъобразността на предписанието. Други смятаха, че могат да се произнесат единствено по въпроса за нищожността, а трети приеха консервативния подход, според който наказателният съд изобщо няма правомощия да разглежда въпроса относно който и да било аспект на законосъобразността на предписанията. Всъщност, правилният подход е първият, тъй като не може да се приеме, че е извършено престъпление, когато е нарушена нищожна или незаконосъобразна наредба, правило или мярка, предназначена да предотврати или ограничи разпространението на заразна болест по хората.
На второ място, нито в закона, нито в заповедите на министъра на здравеопазването имаше дефиниция какво точно представлява карантината. Някои съдилища правилно приеха, че при липсата на такава дефиниция, не може да се приеме, че подсъдимият за нарушаване на карантина, знае какви мерки е длъжен да спазва. Други пък обосноваха осъдителните си присъди с това, че понятието „карантина“ следвало да се разбира в общоупотребимия му смисъл. Това становище, обаче, противоречи на принципите на наказателното право и процес за законоустановеност на престъплението. Съответно, тези осъдителни присъди противоречат на закона.
На трето място, самите заповеди на министъра на здравеопазването, с които се предвиждаше задължителна карантина бяха незаконосъобразни, поради това, че по недопустим начин дописваха закона – нещо, което не може да се случи с акт на орган на изпълнителната власт, който не притежава законодателна инициатива.
Накрая, по нито едно от тези дела не може да се докаже по несъмнен начин, че подсъдимото лице е било уведомено за задължението си да не напуска дома си, тъй като в самото предписание такива разпореждания няма. От своя страна, здравните инспектори няма как с достатъчна сигурност да потвърдят, че са изяснили това задължение на конкретния подсъдим. Освен това, голяма част от предписанията се оказа, че са били връчвани от неустановени охранители и дори хигиенисти по летищата, а не от самите здравни инспектори.
ВАЖНО!!! По сключените споразумения е възможно възобновяване на наказателното дело в 6-месечен срок от постановяването на съдебния акт, с който то е одобрено.
Нарушаване на карантина след 13.05.2020 г.
По малко по – различен начин стои въпроса за наказателната отговорност за нарушаване на карантина след 13.05.2020 г. Считано от следващия ден влязоха в сила няколко съществени корекции в Закона за здравето.
Така, предвиди се поставяне под карантина с предписание, издадено от директор на РЗИ и „оправомощено“ от него лице, както и се даде (доста неясна) дефиниция на понятията „карантина“ и „изолация“. Предвиди се също така и административно наказание за нарушаване на карантина във вид на глоба в размер на 5000 лв.
Към настоящия момент сравнително малко от образуваните наказателни дела са приключили с присъда, от която и да е инстанция, тъй като поначало наказателният процес продължава относително дълго във времето.
Сред мотивите на съдилищата за оправдаване на подсъдими за нарушаване на карантина в този период се забелязва един основен аргумент и той е свързан с липсата на каквато и да било обществена опасност на нарушаването на карантина от лице, пристигнало на територията на страната от друга държава и за което липсва основание да се смята, че е болно от COVID – 19 или носи заразата в себе си.
Други наказателни състави приемат, че макар и обществената опасност в тези случаи да е ниска, то такава все пак съществува. Поради това, прекратяват наказателните производства и изпращат материалите по делото за налагане на административно наказание по реда на Закона за здравето, което е в размер на 5000 лв.
Именно, обаче, едновременното предвиждане на наказателна и на административнонаказателна отговорност доведе до множество проблеми и неясноти, като доведе до създаване на противоречива съдебна практика по подобни случаи. Така, някои прокурори и наказателни съдебни състави приемат, че при нарушаване на карантина е налице престъпление, други – че е налице административно нарушение, а трети – че изобщо липсва както престъпление, така и нарушение.
Всъщност, предвиждането на два отделни вида отговорност за едно и също деяние противоречи на стандартите на Европейския съюз, както и на международните стандарти за яснота, предвидимост и достъпност на законовите разпоредби. Този подход противоречи и на основния принцип на наказателното право за законоустановеност на нарушенията и наказанията.
Следва да се отбележи, че според последователната практика на Европейския съд по правата на човека, „стандартът за законност изисква всички закони да бъдат достатъчно точни, за да се избегне всякакъв риск от произвол и да се позволи на гражданите, ако е необходимо с подходящ съвет да предвидят – до разумна степен предвид обстоятелствата по делото – последиците, до които може да доведе дадено действие“.
В тази връзка, при съществуващата след 13.05.2020 г. правна уредба на въпросите, свързани с нарушаване на карантина, стандартът за законност не е спазен. Именно, поради тази причина, доколкото поставените под карантина граждани не могат в никаква степен да предвидят последиците от нарушаването ѝ, то само, поради неспазване на стандарта за законност следва присъдите да бъдат оправдателни.
В заключение
В наказателното и административнонаказателното право, спазването на стандарта за законност, както и на принципите на правната сигурност и оправданите правни очаквания е изключително важно, тъй като именно те формират основната защита срещу държавен произвол.
Ето защо, при повдигане на обвинение за нарушаване на карантина и/или предаването на обвиняемия на съд, както и при издаване на наказателно постановление за такова деяние, необходимо е своевременно да се организира защитата на подсъдимия/наказания първо, за да се избегне налагането на явно несправедливо наказание и второ, за да се препятства продължаващото създаване на противоречива съдебна практика.
___________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с правата и задълженията на поставените под карантина и средствата им за защита при незаконосъобразни действия на служители на регионална здравна инспекция, можете да намерите в секциите „Извънредно положение“ и „Наказателно право“.
Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит в предоставянето на специализирана правна помощ по наказателни дела за нарушаване на карантина.
За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com