Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" разполага с екип от млади, амбициозни и същевременно опитни специалисти в предлаганите сфери на дейност, работещи при спазване на доверие, лоялност, ерудация и персонално внимание към всеки клиент. Ние използваме всички законоустановени средства, за да защитим в максимална степен правата и интересите на нашите доверители.

Copyright 2023 Petkova Legal.

 

Невменяемост при престъпление. Обвинение и защита

Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова" > Наказателно право  > Невменяемост при престъпление. Обвинение и защита

Невменяемост при престъпление. Обвинение и защита

Невменяемост при престъпление

В случаите на извършено противоправно деяние състоянието, в което извършителят се е намирал по време на извършването му, както и след това може да се окаже съществено за изхода на потенциалното наказателно дело срещу него.  Установяването на невменяемост при престъпление има изключително важно значение, поради две причини.

Първо, когато към момента на извършване на престъплението деецът е страдал от умствена недоразвитост или продължително, или краткотрайно разстройство на съзнанието, то спрямо него не може да бъде реализирана наказателна отговорност. Това означава, че ако наказателно дело е образувано, то следва да бъде произнесена оправдателна присъда.

Второ, ако след образуване на наказателното дело извършителят е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което се преценява като невменяемост при престъпление, делото следва да бъде прекратено.

В българското наказателно право действа презумпция за вменяемост. Тоест, всеки извършител на престъпление се счита, че се е намирал в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си, и да ръководи поведението си, освен ако не се докаже противното.

Теоретично, прокурорът има задължение да следи и за невменяемост при престъпление, като при възникване на съмнение следва да назначи експертиза. Практически, обаче, това или се случва много рядко, или се случва формално, т.е. макар и експертиза да е назначена, не са зададени правилните въпроси, не е събрана необходимата документация, вкл. медицинска такава, касаеща състоянието на извършителя, не се събират и други доказателства, които да са от значение за установяване на това състояние. Така се оказва, че често пъти дори и да е назначена експертиза, заключението по нея се оказва неправилно или непълно.

Това означава, че на практика, тежестта на доказване наличието на невменяемост при престъпление лежи у обвиняемия/подсъдимия и неговия защитник. Ето защо, препоръчително е ангажирането на адвокат по наказателно право, който има необходимите опит и познания в тази сфера.

Невменяемост при престъпление: умствена недоразвитост

Умствената недоразвитост е определена в Международната класификация на болестите, 10-та ревизия с термина „умствена изостаналост“. В случая правният термин „недоразвитост“ и медицинският термин „изостаналост“ са еднозначни и маркират едно и също състояние, характеризиращо се с определена степен на интелектуален дефицит у лицето.

Според МКБ-10 съществуват няколко степени и форми на умствена изостаналост: лека, умерена, тежка и дълбока. Когато конкретния случай не попада под диагностичните критерии на посочените степени, възможни диагнози са „друга умствена изостаналост“ и „умствена изостаналост, неуточнена“.

Няколко думи за степените умствена изостаналост

1. Лека умствена изостаналост

При леката степен на умствена изостаналост е налице общо нарушение на познавателните, речевите, двигателните и социалните способности, т.е. на възможността на лицето правилно да възприема и оценява заобикалящата го среда, да формира и изговаря реч, да преценява телодвиженията си и да завързва контакти. За целите на наказателното право най – съществено значение имат познавателните способности.

При тази степен на умствена недоразвитост, болните са с IQ в границите между 50 и 69 пункта, което отговаря на интелектуалната възраст на деца между 9 и 12 години.

Макар че според българското законодателство, лицата, които не са навършили 14-годишна възраст не могат изобщо да носят наказателна отговорност, това не означава, че подобно разрешение е непременно валидно и за лицата, които са на интелектуална възраст по – ниска от 14 години.

В този случай, доколкото при лицата, страдащи от лека степен на умствена недоразвитост все пак се наблюдава наличието на определена степен на познавателна способност, те могат да носят наказателна отговорност, ако са могли да разбират свойството и значението на постъпките си, както и да ръководят поведението си.

Установяването на намалени или ограничени познавателни способности, без те да са напълно изключени не води до установяване на невменяемост при престъпление, но може да доведе до налагане на по – ниско по размер наказание при осъждане.

2. Умерена умствена изостаналост

Интелектуалната възраст на лицата, страдащи от умерена умствена изостаналост варира в границите между 6 и 9 години. Тяхното състояние се характеризира със задържане на развитието на интелектуалните и адаптационните им възможности до интелектуално ниво, което е под средното за биологичната им възраст.

Тези лица могат да носят наказателна отговорност за много по прости по механизма им на извършване престъпление, напр. убийство, телесна повреда, обикновена кражба, унищожаване и повреждане, палеж и др. под., но само, ако в достатъчна степен са могли да разбират противоправността на деянието си и да желаят настъпването на вредните последици.

И тук ограничената степен на разбиране не може да доведе до установяване на невменяемост при престъпление, но може да последва по – леко по размер наказание.

3. Тежка умствена изостаналост

При тази степен на умствена изостаналост, интелектуалната възраст на пациентите варира в границите между 3 и 6 години. Това състояние се характеризира със сериозно засягане на познавателните, речевите, двигателните и социалните способности.

Пациентите с тежка степен на умствена изостаналост не могат да възприемат правилно заобикалящата ги среда. Не се наблюдават практически умения и концентрация. Двигателната активност е нарушена до степен на липса на възможност за самообслужване. Не се формират социални умения.

Това означава, че тежката степен на умствена изостаналост е абсолютна предпоставка за установяване на невменяемост при престъпление, тъй като самото състояние предполага, че пациентът в никаква степен не е способен да разбира нито свойството, нито значението на постъпките си, а и в никаква степен не може съзнателно да ръководи поведението си.

4. Дълбока умствена изостаналост

Тази степен на умствена изостаналост се характеризира със силно ограничена способност за разбиране на заобикалящата среда. Пълна или много ниска степен на двигателна активност. Пълна или много ниска речева способност, която обикновено се изразява единствено чрез нечленоразделни звуци. Налице е пълна липса на способност за самообслужване и социални умения.

Дълбоката умствена изостаналост в толкова сериозна степен нарушава абсолютно всички процеси в човешкия организъм, че може да се приеме, че съзнателност изобщо отсъства. Ето защо е много рядко срещано подобни пациенти да извършат престъпление, но ако извършат, то те се намират в абсолютни условия на невменяемост.

Невменяемост при престъпление: продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието

Невменяемост при престъпление може да се установи и в случаите на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които са били налице в момента на извършване на престъплението.

Като продължително разстройство на съзнанието, обуславящо наличието на невменяемост при престъпление, се преценяват всички текущи психически заболявания, напр. шизофрения, биполярно афективно разстройство, епилепсия и други заболявания, чийто симптоми включват параноя, мания, звукови и зрителни халюцинации.

Ако едно лице е диагностицирано с психическо заболяване, но то е в ремисия, възможно е да не бъде установена невменяемост при престъпление.

Като продължително разстройство на съзнанието, обуславящи невменяемост при престъпление, могат да бъдат преценени и някои дегенеративни заболявания на нервната система като деменцията и синдрома на Алцхаймер.

За да се стигне до установяване на невменяемост при престъпление и оправдателна присъда, продължителното разстройство на съзнанието следва да е довело до пълно изключване на способността на извършителя да разбира свойството или значението на постъпките си, или да ръководи поведението си. В случай че тази способност е само ограничена, може да се постигне по – леко по размер наказание.

Пример
Възрастен военен ветеран с деменция застрелва случаен минувач, смятайки че е на фронта, а минувачът е вражески войник. Налице е продължително разстройство на съзнанието, което пречи на ветерана да разбира свойството и значението на постъпките си, и да ръководи поведението си.

Като краткотрайно разстройство на съзнанието, обуславящо наличието на невменяемост при престъпление, се преценяват онези състояния, които не са същински психически заболявания, но по един или друг начин изключват възможността за правилно възприемане на заобикалящата среда. Сред тях са психозите, наркотичната абстиненция, халюцинациите, които не произхождат от психическо заболяване и др. В някои случаи като краткотрайно разстройство на съзнанието могат да бъдат оценени и алкохолизмът, и наркоманията, и хазартната зависимост.

За да се стигне до установяване на невменяемост при престъпление и оправдателна присъда, продължителното разстройство на съзнанието следва да е довело до пълно изключване на способността на извършителя да разбира свойството или значението на постъпките си, или да ръководи поведението си. В случай че тази способност е само ограничена, може да се постигне по – леко по размер наказание.

ВАЖНО! Има случаи, в които след извършване на престъплението, деецът изпада в състояние на продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. При това положение, образуваното срещу него наказателно производство следва да бъде прекратено. Ако разстройството на съзнанието е краткотрайно, наказателното производство се спира до излекуване на лицето.

________________________________________________________________________

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ е международна специализирана наказателноправна кантора, разполагаща със специалисти с богат опит и практика в сферата на предоставяне на защита в случай на невменяемост при престъпление.

За контакт
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации и поемане на представителство се осъществяват само с предварително записан час. 

Адвокатите от дружеството предоставят правна помощ на цялата територия на Република България и Република Турция.

2 Comments

Leave a Comment