Неплатените глоби и напускането на страната
В сряда, 10 юни, Министерството на вътрешните работи (МВР) обяви, че „системата „Административно – наказателна дейност на Пътна полиция работи на Граничния контролно – пропускателен пункт Калотина […] На водачите и пътниците, които преминават през границата се правят проверки за невръчени електронни фишове и неплатени задължения по Закона за движението по пътищата“. Така, ако се установи, че опитващият се да премине границата водач има невръчени документи, те се връчват, а ако има неплатени глоби, изисква се плащането им на място, а при отказ ще се отнема свидетелството за управление на моторното превозно средство (СУМПС). Според представител на МВР тази дейност на администрацията, не води до ограничаване на правото на свободно движение. Нека видим дали това действително е така.
Кога се прибягва до отнемане на СУМПС?
Отнемането на СУМПС, съгласно Закона за движението по пътищата, се прилага както като принудителна административна мярка, така и като наказание. И в двата случая, обаче, за да е налице основание за приложение на такова действие следва да бъде налице административно нарушение.
Според закона, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Казано по – просто, административно нарушение е налице тогава, гражданин не е спазил някоя законова норма и за това негово нарушение е предвидено конкретно определено наказание.
Принудителните административни мерки, от своя страна, се прилагат с две цели: прекратителна и превантивна и по – точно, за да се преустанови извършването на нарушението, както и да се предотврати възможността за извършване на ново такова в рамките на необходимия технически срок за налагане на наказание. Това означава, че теоретично, принудителната административна мярка не може да съществува самостоятелно и да се прилага без да е налице извършено административно нарушение, което да е предвидено в закон. Тоест, нейното приложение се намира в пряка и непосредствена връзка именно с него и с предстоящото наказание.
И тъй като това е основен принцип на административното право, именно в този смисъл следва да бъдат построени административно – наказателните разпоредби на всеки закон и Законът за движението по пътищата не прави изключение. При обикновен преглед на последния, обаче, се установява, че сред принудителните административни мерки, съществуват такива, които не кореспондират с предвидено административно нарушение и наказание, което ги прави произволни.
Такива мерки са и отнемането на СУМПС, както и временното спиране от движение на пътното превозно средство, заради неплатени глоби.
Основната причина за произволност на тези мерки е, че шофирането с неплатени глоби не е административно нарушение, а е обикновено неизпълнение на публично задължение, за събирането на което съществува законово определен принудителен ред чрез предаване за събиране на публичен изпълнител. Така, отнемането на СУМПС и временното спиране от движение на пътното превозно средство в този случай излизат извън присъщите на принудителната административна мярка функции и по същество представляват принуда към плащане чрез заобикаляне на законовия ред за събиране на неплатени глоби. Подобен подход е недопустим, независимо от факта, че е законово определен, тъй като противоречи на целта на закона, която винаги се прилага с приоритет пред разпоредбите на същия този закон.
Ограничаването на правото на свободно движение чрез отнемане на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби
Макар и представителите на МВР да твърдят, че не е налице ограничаване на правата на гражданите чрез отнемане на СУМПС за неплатени глоби, практически това не е така.
Накратко за правото на свободно движение
Правото на свободно движение на територията на страната и извън нейните предели е уредено в Конституцията на Република България и в Европейската конвенция за защита правата на човека. То се състои в това, че всеки е свободен да се придвижва по територията на страната, както и напуска нейните предели.
Упражняването на това право не подлежи на никакви
ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими
в едно демократично общество:
1. в интерес на националната или
обществената сигурност;
2. за поддържане на обществения ред;
3. за предотвратяване на престъпления;
4. за защитата на здравето и
морала или на правата и свободите на другите.
Изброяването е изчерпателно, което означава, че всяко ограничаване на правото на свободно придвижване извън горния списък е недопустимо и ще подлежи на отмяна.
Важно е да се има предвид, че освен четирите специални основания за ограничение, съществуват и две общи такива, които следва да съществуват едновременно и независимо едно от друго. Това са, първо, ограничението да е предвидено в закон и второ, да е необходимо в едно демократично общество. Последното означава ограничението да не е произволно, независимо от неговото законово съществуване.
Фактическото ограничение
Фактът, че при отнемане на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби няма да е налице формално ограничаване на правото на свободно придвижване, наложено със съответен акт на компетентен държавен орган, далеч не означава, че такова няма да съществува фактически.
Така всъщност, отнемането на СУМПС на ГКПП и временното спиране от движение на пътното превозно средство, което, впрочем, също би трябвало да се прилага, ако мярката беше идентична на съществуващата такава от около две години насам, в повечето случаи ще доведе именно до фактическо ограничаване на правото на свободно движение.
Това ще се случи на първо място, когато водачът с неплатени глоби, пътува сам. В този случай не само, че правото му на свободно движение ще бъде ограничено, но и той ще бъде поставен в нерешима ситуация на границата между Р. България и друга държава без възможност за своевременно връщане или продължаване. Подобна мярка може да доведе до изключително тежки последици за съответния водач, което е недопустимо, когато той, всъщност, не е извършил административно нарушение, за да понася каквито и да било негативи.
На второ място, дори и водачът да не пътува сам, то сред пътниците е възможно да няма правоспособен водач. Така, горните последици ще възникнат не само за неизправния водач с неплатени глоби, но и ще бъдат засегнати правата и на други лица, на които пък не може никакво неприемливо деяние да им се вмени във вина.
На трето място, наличието на правоспособен друг водач, различен от този, който управлява МПС с неплатени глоби, не означава, че той практически може да шофира, нито има законов ред, той да бъде принуден да го направи.
Относно законосъобразността на това ограничение и съответствието му с международните стандарти
Отнемането на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби, освен че е недопустима принудителна административна мярка, то води до произвол, тъй като противоречи на целта на закона и функциите на този тип мерки, до заобикаляне на закона и представлява незаконосъобразно фактическо ограничаване на правото на свободно придвижване, което противоречи на международните стандарти.
Последното е така, тъй като, макар и да е предвидено в закона, отнемането на СУМПС на ГКПП за неплатени глоби не отговаря на останалите критерии за законност. На първо място, липсва необходимост от предприемането на такава мярка, тъй като е предвиден подробен законов ред за принудително събиране на неплатени глоби с осигурено право на защита за задълженото лице. Такова право липсва при принуждаването към плащане чрез отнемане на СУМПС. На второ място, не може да се говори, че това е мярка, подходяща за приложение в „едно демократично общество“.
На второ място, ограничаването на правото на свободно придвижване чрез отнемане на СУМПС на ГКПП не отговаря на четирите специални критерии за законност, тъй като не се прави нито в интерес на националната или обществената сигурност, нито за поддържане на обществения ред, нито за предотвратяване на престъпления, нито за защита на здравето, морала или правата и свободите на другите. Мярката се прилага единствено с цел събиране на публични държавни вземания, което не е основание за ограничаване правото на свободно придвижване.
Без отговор остава въпросът дали изобщо при отнемане на СУМПС на ГКПП, поради неплатени глоби, е налице компетентен орган, който да приложи тази принудителна административна мярка, тъй като тя е предвидена в Закона за движението по пътищата, а органите на Главна дирекция „Гранична полиция“ нямат правомощия по този закон.
Относно връчването на ГКПП на невръчени документи
Законът не съдържа подробни правила относно връчването на наказателни постановления и електронни фишове, но те могат да се изведат по тълкувателен път, като правилото е, че те се връчват на посочения от нарушителя адрес срещу подпис. Когато той не може да бъде намерен на този адрес, а новият ми адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Що се отнася до отказа да бъде получено връченото наказателно постановление или електронен фиш, връчителят прави бележка за това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.
Горното означава, че връчването на ГКПП на невръчени документи представлява заобикаляне на закона, което, първо, е недопустимо и второ, може да доведе до негативни последици за нарушителя, поради това, че държавните органи не са изпълнили законово определените си правомощия.
Така, например, при невръчено съобразно законовите правила наказателно постановление, с което се налага наказание „отнемане на СУМПС“, наказаното лице няма как да узнае за него, но продължаването на шофирането води до търсене на наказателна отговорност за шофиране без книжка. Разбира се, в тези случаи такава отговорност практически не може да се реализира, поради липса на субективната страна на престъплението. От своя страна, съответните държавни органи в едно такова производство ще бъдат длъжни да докажат, че наказаното лице е лично уведомено за наказанието.
С връчването на документи на ГКПП, които държавните органи не са връчили по определения законов ред за това, обаче, ще се „облагодетелстват“ в процеса на доказване за това, че не са изпълнили законовите си правомощия с достатъчно старание. Именно в това се състои заобикалянето на закона чрез недопустимо запълване на празнота в него, свързана с връчването на административни актове.
Що се отнася до "детайлните проверки" за неплатени глоби на ГКПП на пътниците в напускащите страната автомобили, то те към момента нямат законова опора. Също така, дори и да се проведе такава проверка, то съответният пътник не може по никакъв начин да бъде принуден да плати, освен по реда на принудителното изпълнение.
В заключение
Отнемането на СУМПС на ГКПП, заради неплатени глоби е поредната мярка, чието приложение повдига повече въпроси, отколкото да води до каквито и да било позитиви. Тя повдига и множество съмнения за държавен произвол и последователно ограничаване на правата на гражданите, както и за липса на достатъчен административен капацитет и компетентност по отношение на изпълненията на правомощията на държавните органи своевременно да събират неплатените публични държавни вземания по изрично и изчерпателно предвидения в закона ред.
_____________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със защита правата на гражданите в административни и административно – наказателни производства, можете да намерите в секцията „Административно право“.
Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана правна кантора с богат процесуален опит в представителството, защитата и съдействието на граждани срещу незаконосъобразни действия на държавни органи.
Pingback: Забраната за напускане на страната при неплатени глоби е произвол – Bulgaria