Наказателно право, Договорно право

Неплащане на издръжка. Защита и последици

Въпросът за неплащането на издръжка има две гледни точки. Едната е на лицето, което се нуждае от нея. Другата е на лицето, осъдено да я плаща.

Освен двете гледни точки, касаещи темата „издръжка“, съществува и различен ред за защита, в случай на неизпълнение на задължението за заплащането ѝ. Тя се осъществява по гражданскоправен ред, а при определени условия и по реда на наказателното производство.

В днешната статия ще разгледаме както двете гледни точки, така и двете възможности за защита. За целта ще започнем с един от случаите на неплащане на издръжка, по които кантората е предоставяла правна защита.

Случай от кантората*

Александър е разведен със съпругата си Емилия. От брака им има родени три деца – Мария, Владимир и Борислав. Упражняването на родителските права по отношение на Мария и Борислав е предоставено на майката. Родителските права по отношение на Владимир се упражняват от баща му. При развода Александър се съгласява да изплаща сам семейните кредити в размер на 80 000 лв. Същевременно, съдът го осъжда да плаща издръжка на децата си в размер на по 100 лв. месечно за всяко дете. Александър, обаче, смята, че за времето на плащане на семейните кредити, неговото задължение за издръжка ще се прихване с частта от задълженията на Емилия по кредитите.

От друга страна, освен семейните задължения, Александър плаща и два кредита на родителите си.

Няколко месеца след влизане в сила на решението за допускане на развода, Емилия се отказва пред нотариус от правото да получава издръжка за децата си. Отказът ѝ е писмен и е удостоверен с нотариална заверка на подписа и съдържанието.

Още преди този отказ, обаче, поради спиране на плащанията по кредитите, на трудовото възнаграждение на Александър са наложени множество запори. Вследствие на това, той спира да може да се разпорежда със сумите по сметките си, съответно прекратява плащанията по задълженията си за издръжка. Поради това, Емилия изважда изпълнителен лист, но не предприема действия по принудително изпълнение. Същевременно, тя подава жалба до прокуратурата. В резултат на тази жалба Александър е привлечен като обвиняем за престъпление, свързано с неплащане на издръжка.

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената на участниците са променени

Гражданскоправна защита при неплащане на издръжка

Въпросът за издръжката на ненавършилите пълнолетие деца е сред централните въпроси, които се решават при постановяване на решението за допускане на развод. Според Семейния кодекс,

Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.


Това означава, че в гражданския процес обективната невъзможност за плащане на издръжка е без значение. Именно, поради това при принудително изпълнение за задължения за издръжка отпада несеквестируемостта на:
1. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
2. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава.

По отношение на задълженията за издръжка, не се прилагат и правилата за несеквестируемостта на доходите на длъжника. Тоест, според гражданското право, задължението за плащане на издръжка се поставя преди неговите лични нужди.

Освен това,

законът разпорежда, че при наличието на множество задължения, това за издръжка се удовлетворява с предпочитание.

Също с оглед значението на това задължение, исковете за установяването му се разглеждат по реда на бързото производство. В този случай, съдът се произнася с решение в двуседмичен срок от последното по делото заседание.

Най – важната защита, обаче, произтича от законовата забрана да се извършва прихващане със задължения за издръжка. Допълнителна гаранция за изпълнението на това задължение се съдържа и в законовата разпоредба, съобразно която отказът от издръжка за бъдеще време е нищожен. Това означава, че въпреки възприятията на Александър, че не дължи издръжка за времето на изплащане на семейните кредити, поради прихващане със задълженията на Емилия по последните, както и нотариално завереният ѝ отказ от издръжката, няма да имат правно значение. Това задължение ще подлежи безусловно на принудително изпълнение от доходите и имуществото на Александър.

Той не може да се защити и с възражението, че не е знаел законовите разпоредби. В този случай ще се приложи принципът, че незнанието на правото не извинява. Тоест, независимо от незнанието му, той ще дължи и лихвата за забава за неплатената издръжка.

Единствената възможност за отпадане на задължението за издръжка е изтичането на погасителната давност. По отношение на нея, обаче, има специфични правила за нейното спиране. Така, напр., давност не тече между родители и деца. В този случай, срокът за давността ще започне да тече (най – рано) от навършване на пълнолетие на детето.

Издръжката в наказателното право

Доста по – различно стоят нещата в наказателното право. Действително,

който, като е осъден да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

За да бъде налице това престъпление, необходимо е неплащането на издръжката да е умишлено. Според съдебната практика, умисълът е налице, когато деецът е съзнавал съществуването на задължението за издръжка. В допълнение, той следва да е имал обективна възможност да я заплаща. И на последно място, следва да е съзнавал общественоопасните последици от неизпълнението на това задължение и да е искал тяхното настъпване или поне да се е примирявал с изпадането си в забава. При липсата на някой от тези елементи, не може да се счете, че е налице състава на престъплението.

Разбира се, за всеки конкретен случай съдът ще преценява дали обстоятелствата, които се отнасят за съответния подсъдим, действително водят до обективна невъзможност за плащане на издръжка. Така, например, в някои случаи при липсата на доход от трудова дейност, няма да бъде налице обективна невъзможност. В други случаи, обаче, тази липса ще представлява обективна невъзможност за плащане на издръжка.

Важно е да се отбележи,

че дори и да не се установи обективна невъзможност и решаващият съд да прецени, че престъпление все пак е извършено, това не означава автоматично, че неизправния длъжник по задължението за издръжка ще бъде лишен от свобода.

На първо място, това е така, тъй като с оглед тежестта на престъплението, неговата обществена опасност и обществената опасност на дееца, законът предвижда две алтернативно приложими наказания. Това са лишаването от свобода и пробацията. Фактът, че са алтернативно приложими означава, че съдът ще прецени кое от двете да наложи.

На второ място, деецът няма да получи наказание, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си. За да се приложи тази възможност е необходимо от деянието да не са настъпили други вредни последици за пострадалия. Тази разпоредба, обаче, не може да се приложи повторно.

На трето място, ако съдът прецени да наложи наказание „лишаване от свобода“, той може да отложи изпълнението му за изпитателен срок от 3 до 5 години.

В случая на Александър,

по отношение на него не може да бъде ангажирана наказателна отговорност. Това е така, поради няколко причини.

Първо, наложените запори на банковите му сметки, препятстват възможността му да се разпорежда свободно с парите в тях. С несеквестируемия си доход, той заплаща вноски по два кредита на родителите си, съгласно споразумение с колекторска фирма. С остатъка от сумите ги издържа, тъй като и двамата са с малки пенсии и сериозни заболявания, изискващи лечение, което те не могат да си позволят. Освен това, той дължи финансовото осигуряване на сина си Владимир, който живее с него. Така се оказва, че независимо от доброто му желание, Александър е изправен пред обективна невъзможност да заплаща дължимата издръжка.

Второ, в наказателния процес срещу Александър не може да се приложи принципа, че незнанието на правото не извинява. Това е така, защото за наличието на престъпление е необходимо в неговото съзнание да се е отразил факта на задължаването му. В конкретния случай не може да се говори за умисъл за неплащане на издръжка, тъй като той е смятал да поднови плащанията, след като погаси семейните кредити, за които е задължена и бившата му съпруга и по които тя не заплаща нищо. Това свое намерение той нееднократно е заявявал пред Емилия.

От друга страна,

отчита се и факта, че Александър няма специализирано образование, за да знае, че нотариалната заверка не изключва задължението му за издръжка. Напротив. Според закона, а и според обществените възприятия нотариусът има официални удостоверителни функции. В този случай, макар и в гражданския процес незнанието на правото да не извинява, в конкретния случай неплащането на издръжка не може да му се вмени във вина. Това е така, тъй като Александър е възприел отказа от издръжка на Емилия за официален, тъй като е заверен от нотариус.

Така, при липсата на умисъл, няма да бъде налице престъпление и Александър не следва да бъде подведен под наказателна отговорност.

В заключение 

За лицата, които се нуждаят от издръжка, законът предвижда сериозни средства за защита. Тези средства са безусловни в сферата на гражданското право. В наказателния процес, обаче, обстоятелствата около конкретния казус подлежат на индивидуална преценка.

_______________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със средства за защита при неизпълнение на задължения, четете в секциите „Договорно право“ и „Принудително изпълнение“. Отговори на много въпроси по отношение на защитата на обвиняеми и подсъдими, можете да намерите в секцията „Наказателно право“.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по граждански и наказателни дела за издръжка.

За контакт с кантората: 
Тел. 0887 87 55 88
Email: office@petkovalegal.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *