Извънредно положение, Наказателно право

Наказателният кодекс не е „плашило“ за неспазване на карантина

Почти от самото начало на извънредното положение по медии и брифинги непрекъснато се появява информация, според която за неспазването на едни или други противоепидемични мерки или за предприемането на един или друг вид поведение, което се смята за неподходящо по време на пандемия, се налага наказание лишаване от свобода или разговорно казано „затвор“. И този подход не е нов за българската политическа и правна действителност, тъй като поначало избягването на „затвора“ (погрешно) се смята от законодателната и изпълнителната власт за най – силната мотивация, която да насочва гражданите към следване на установени правила и предприети мерки. 

Всъщност, неподплатената с ясно и недвусмислено определени законови задължения заплаха със затвор в съчетание с липсата на реален практически контрол, не може да постигне целите, за които законосъобразно се използва наказателната репресия. Напротив. Поначало, в последните години се наблюдава нейното увеличаване, но намаляване на престъпността обективно липсва. 

От друга страна, що се отнася до заплахите със затвор, поради неспазване на противоепидемични мерки или поради предприемане на обществено неприемливо поведение по време на пандемия, по – скоро се разкрива един авторитарен модел, който разчита на ниска или липсваща правна култура на обществото с цел „сплашване“, отколкото да е насочен към практическо следване на съответните правила и мерки, а оттам и до реално ограничаване на разпространението на COVID – 19. И до този извод се стига най – вече, заради липсата на законова основа на част от тези заплахи, което ги изпразва от съдържание. 

Този модел се разкрива последователно в заплахите със затвор за разпространяване на невярна информация за COVID – 19, за осъществяване на действия, представляващи спекула с цените при извънредно положение, за нарушаване на задължителна карантина и на противоепидемични мерки като цяло, а вече и за подаване на невярна декларация при преминаване на КПП на влизане и излизане от областен център. Наказателният кодекс, обаче, не е универсално „плашило“, което да се използва за мотивиране на обществото към спазване на непоследователни и незаконосъобразни мерки. Да видим защо. 

До две години затвор за разпространяване на невярна информация за COVID - 19

Това беше може би първата заплаха след предприемането и на първите противоепидемични мерки. Дори беше направен (неуспешен) опит от страна на законодателния орган да въведе допълнителен квалифициран състав при разпространяване на „невярна информация за заразни болести“. Макар и в крайна сметка Народното събрание да се отказа от тази идея, все пак има  образувани няколко наказателни производства по съществуващия основен текст на Наказателния кодекс, според който предаването по радио, телефон или по друг начин на неверни повиквания или заблуждаващи знаци за помощ, злополука или тревога, се наказва с лишаване от свобода до две години. 

Общотеоретично погледнато, разпространението на невярна информация за COVID – 19, може да се счете за „предаване по радио, телефон или по друг начин на заблуждаващи знаци за тревога“, съответно може да се наложи наказание лишаване от свобода до две години. На практика, обаче, при приложението на този състав, определящи елементи за ангажирането на наказателна отговорност ще бъдат отговорите на няколко въпроса. Първо, „какво е тревога“, второ, „кои знаци за такава са заблуждаващи“, трето,  „кои действия могат да се квалифицират като „знаци“ и четвърто, „заблужващи ли са конкретните такива“.  

В светлината на разпространението на COVID – 19 такива заблуждаващи знаци за тревога могат да бъдат изявления от типа, че недисциплинираното общество го чакат „чували с трупове“ и „детски площадки, превърнати в морги“, ако с оглед на съществуващата до момента медицинска информация за заболяването, няма данни то да е от естество да доведе до толкова апокалиптични последици. Разбира се, допълнителен елемент е и наличието на обективна преценка, че подобно изявление е от естество да предизвика тревога. 

Друг пример за деяние, което (теоретично) може да се подведе под този състав, е изявление, посочващо, че в една или друга болница или в един или друг град има болни или починали от COVID – 19, като многократно се преувеличи техния брой. По отношение на допълнителния елемент, споменат по – горе, той се прилага и по отношение на настоящия пример.   

Изключително важно е, обаче, да се прави разлика между налагане на наказание за предаване на действително заблуждаващи знаци и за ограничаване свободата на словото. Второто, разбира се, е недопустимо в рамките на едно демократично общество.

Така, ако заплахите със затвор са насочени, срещу граждани или професионалисти, които разпространяват по какъвто и да било начин вярна и обективна информация, че дадена държавна институция, болница и т.н., например, не е подготвена за реакция срещу разпространението на COVID – 19 или за лекуването на болни от него, те ще представляват ограничение на свободата на словото, независимо дали са от естество да предизвикат тревога (у обществото). Действително, границата е тънка, но въпреки това е и изключително ясна, а ключът за преценката е верността на разпространената информация. 

От една до три години затвор и глоба от петхиляди до десет хиляди лева при спекула с цените в условията на извънредно положение

Тук става дума за една от разпоредбите на Наказанителния кодекс, която е била прилагана ефективно в периода около 1970 – 1989 г., когато е имало държавна регулация на цените. Доскорошните заплахи със затвор по този текст бяха насочени към спекулата с цените на маски, дезинфектанти и хранителни продукти.

В демократичните страни, обаче, се прилага принципът на пазарната икономика и цените се определят съобразно търсенето и предлагането, а държавна регулация е допустима само за онези отрасли, които са свързани с националната сигурност. В съвременна България държавно регулирани са цените на водоснабдителните и канализационни услуги, природния газ, електрическата и топлинната енергия, лекарствените продукти и тютюневите изделия. Такава регулация има и по отношение на универсалните пощенски услуги на „Български пощи“ ЕАД, като юридическо лице, чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. 

Казано другояче, цените на всички останали продукти не подлежат на държавна регулация, респективно наказателна отговорност не може да се ангажира в частта от разпоредбата, която предвижда наказание за този, който продаде стока на цена над определената. 

Що се отнася до предвиденото наказание за продажба на стока преди нейната цена да бъде определена или утвърдена по установения ред, попадаме в поредния законодателен абсурд. Това е така, поради факта, че при липса на ценова регулация „по установения ред“ на всички стоки в секторите извън гореизброените, наказателна отговорност ще трябва да се ангажира за всеки търговец, който не продава стоки от регулираните сектори. Иначе казано, всеки търговец на хляб, например, би трябвало да влезе в затвора, заради това, че го продава преди цената му да бъде определена от държавата.  

Така, заплахата със затвор за спекула с цените се оказва практически приложима в много ограничен брой случаи. 

До пет години затвор и глоба от десет до петдесет хиляди лева за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването на заразна болест по хората в условията на извънредно положение

Това е един от т. нар. „мъртви“ текстове на Наказателния кодекс, за който няма данни да се е прилагал изобщо в практиката от 1968 г. насам и според който за нарушаване на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, извършено по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи, се налага наказание лишаване от свобода до пет години и глоба от десет до петдесет хиляди лева. 

Този текст беше върнат към живот именно с цел да служи като „плашило“ срещу недисциплинирано индивидуално поведение, насочено към неспазване на предприетите противоепидемични мерки. За сметка на това той разкрива много повече слабости, отколкото позитивни страни. 

На първо място, сериозен проблем е прекалено широката формулировка на разпоредбата, която насочва към извода, че нарушаването на всякакви мерки, насочени срещу (в случая) разпространението на заразна болест по хората, ще води до ангажиране на наказателна отговорност. От гледна точка на практиката на кантората, обаче, се наблюдава приложение на този текст по отношение само на случаите на нарушаване на задължителна карантина. Що се отнася до нарушаването на всички други противоепидемични мерки се налагат глоби по реда на административното наказване.

На второ място, някои от предприетите противоепидемични мерки, за нарушаването на които теоретично е предвидена наказателна отговорност, са обективно незаконосъобразни. Целесъобразността им не е предмет на настоящия коментар, тъй като не е обект на юридическа компетентност и затова не се обсъжда

Тази незаконосъобразност произтича от факта, че въпросните мерки водят до произволно и сериозно нарушаване на основни човешки права. Сред тях е, например, задължителната изолация на контактни лица на болен от COVID – 19 и на лица, пристигащи на територията на страната от други държави. По същество тя е форма на лишаване от свобода, която се налага от орган, който не изпълнява съдебни функции (ръководител на лечебно заведение) и трябва да бъде ограничена във времето, като това ограничение следва да е законоустановено (не в акт на министър, а в закон), а по отношение на нея следва да е предвидена възможност за незабавен съдебен контрол. 

Липсата на законоустановени правила относно времетраенето, както непредвиждането на възможност за незабавен съдебен контрол, прави мярката произволна, а неспазването ѝ не може да доведе до налагане на каквото и да било наказание, а още по – малко до наказателна отговорност. 

В тази ситуация остава да се разчита на разума на съда, решаващ наказателното дело за нарушаване на карантинни мерки. 

До три години затвор и глоба от сто до триста лева за подаване на невярна декларация при преминаване на КПП към областен център

Разпоредбата на Наказателния кодекс, която предвижда до три години лишаване от свобода и глоба от сто до триста лева за потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение, изпратено по електронен път, с което се удостоверява истинността на някои обстоятелства е едно от най – често използваните средства за „сплашване“ на деклараторите. На практика, това сплашване се изразява във включването във всякакви декларации на изречението „Запознат/а съм с наказателната отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс за деклариране на неверни данни“.  

В почти всички случаи, обаче, случайно или не, се пропуска най – същественото условие за реализиране на наказателна отговорност по този текст, а именно въпросните декларация или съобщение да се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет. Изброяването е изчерпателно и не допуска изключения. 

Ако подведем тази разпоредба под казуса с декларациите, които се представят пред полицейските органи при преминаване през КПП на входовете и изходите на областните центрове, ще видим, че тя е абсолютно неприложима. Действително, това е декларация, която се представя пред полицейски орган, който безспорно е орган на власт. Действително, с тази декларация се удостоверява целта на пътуването, която може да се подведе под хипотезата „удостоверяване истинността на някои обстоятелства“. 

Но за представянето с тази декларация на неверни данни, изразяващи се в попълване на цел на пътуването, различна от реалната, не може да се ангажира наказателна отговорност, респ. не може да се наложи наказание лишаване от свобода. Това е така, тъй като задължението за нейното представяне е предвидено в заповед на министъра на здравеопазването, а не в закон, указ (на президента) или в постановление на Министерския съвет.

Така се оказва, че и тези заплахи със затвор за конкретно коментирания срок, отправени от страна от отговорните за контрола по спазването на противоепидемичните мерки държавни органи, чрез средствата за масово осведомяване, също са изпразнени от съдържание, тъй като не могат да се приложат на практика. Това означава, че всяко обвинение, повдигнато за предаване на КПП на декларация, съдържаща неверни данни, ще приключи с оправдателна присъда.  

Учудващо е, че към настоящия момент държавните органи, пропускат възможността за ангажиране на наказателна отговорност за подправка на документ (наказуемо с до две години лишаване от свобода), в случай на представяне на „неистинска“ декларация при преминаване на КПП. Обективно погледнато правилното и законосъобразно приложение на този състав в коментирания случай е далеч по – възможно, отколкото на състава на чл. 313

 

Парадоксът "(административна) глоба или затвор"

Последният (за момента) юридически хаос, свързан с приложението на видовете отговорност за нарушаване на противоепидемични мерки, се отнася до липсата на обективна възможност за преценка по отношение на нарушението на кои мерки се прилага наказателна отговорност и по отношение на кои – административнонаказателна. 

Това е така, поради обстоятелството, че за нарушаването както на задължителна изолация, така и на всички други противоепидемични мерки се предвижда както административнонаказателна отговорност под формата на глоба, така и наказателна отговорност под формата на затвор и глоба, които обаче не могат да се налагат едновременно

Предвид факта, че органите на Министерството на вътрешните работи, са тези, които извършват основната част от контрола по спазването на ограничаващите разпространението на COVID – 19 мерки, това ще означава, че се създава възможност конкретният полицейски орган, установяващ нарушението, да преценява дали да се състави акт на нарушителя на тези мерки или да се пристъпи към образуването на наказателно производство по отношение на него. Така се стига до ситуацията, в която за едно и също противоправно поведение, свързано с неспазване на такива мерки, на едно лице може да му се наложи глоба по административен ред, а по отношение на друго – да бъде ангажирана наказателна отговорност под формата на лишаване от свобода. 

Това обстоятелство, обаче, поставя в опасност както спазването на принципа за равенство на всички граждани пред закона, така и създава условия за установяването на корупционни практики.

 

В заключение

Макар че една част от предприетите до сега противоепидемични мерки вероятно са полезни, необходими и целесъобразни, спазването им към момента е поставено в голяма степен в зависимост от добрата воля на техните адресати, тъй като не винаги е възможно налагането на санкции. Това е така, поради факта, че нито една от отправените до момента от страна на отговорните държавни органи заплахи със затвор за неспазването на тези мерки, няма обективна законова опора. 

От друга страна, чрез наказателното право в най – голяма степен се реализира възможността за упражняване на държавна принуда по отношение на лица, извършители на деяния, които представляват висока степен на обществена опасност. Само, обаче, когато се използва именно за мотивация за съобразяването на поведението на гражданите със законовите разпоредби, то може да постигне целите си, а именно да се поправи и превъзпита престъпният деец, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.  

Изключително тънка, обаче, е границата между използване на наказателното право като мотивация за съобразяване на поведението на гражданите към спазване на законите и използването му за сплашване, поради невъзможност за упражняване на ефективен, правнооправдан контрол. Последното не бива да се допуска. 

____________________________________________________________________

Информация за различните видове права, задължения и средства за защита за нарушаването им в условията на извънредно положение, можете да намерите в секцията „Извънредно положение“

Още интересни теми, свързани с прилагането на наказателна отговорност, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ е специализирана в предоставянето на правна помощ и защита при незаконосъобразно ангажиране на наказателна отговорност.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *