Оспорване на завещание. Как и кога?
* Текстът е актуализиран за 2022 г.
Българското законодателство, със Закона за наследството, урежда два вида наследяване – по закон и по завещание, като в последния случай то може да бъде нотариално или саморъчно.
Правилата за съставянето и за валидност на завещанията са изключително строги, поради което и често се стига до възникване на основания за оспорване на завещание.
В днешната статия ще разгледаме подробно въпросите какво представлява завещанието, какви са видовете завещателни разпореждания и как се съставят, както и какви са условията за оспорване на завещание, което не е направено валидно.
Същност и особености на завещанието
Наследствените правоотношения са една много чувствителна и емоционална тема, но предвид тяхната важност за обществените отношения и факта, че са неизбежна част от живота на всеки един човек, те са и законодателно уредени със Закона за наследството (ЗН) от 1949 г.
Кой може да завещава?
Съгласно закона, завещанието може да бъде направено от пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. От тази законова постановка възникват два въпроса. Първият е свързан с това следва ли текстът да се тълкува буквално и да се приеме, че само пълно запретеният не разполага със завещателна дееспособност или пък от такава дееспособност е лишен и ограничено дееспособният.
От гледна точка на правната теория може да се разсъждава в посока, че завещанието е чисто личен акт, който изисква наличието на способност за формиране на правновалидна воля, каквато ограничено запретеният по правило не притежава и при встъпването си в обществените отношения той се представлява от своя попечител. Но при съставянето на завещанието представителството е недопустимо.
Така би се достигнало до извода, че ограничено запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. В този случай, обаче, съдебната практика поставя едно особено условие. В едно от най – често цитираните си решения Върховния касационен съд (Решение № 141 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 675/2002 г., II г. о. на ВКС) е приел, че „ограничено запретеният, когато е действал разумно, е завещателно дееспособен”.
От друга страна, със същото решение, съдът приема, че „от съдържанието на чл. 13, ЗН по аргумент за противното, трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещателно разпореждане, ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно.
Неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзмозжност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието”. Това означава, че при преценка валидността на завещанието следва да се изследва възможността на завещателя да действа разумно към момента на неговото съставяне, като наличието на такава неспособност преди или след това, няма правно значение.
ВАЖНО! За всеки конкретен случай ще следва да се преценява и способността да се действа разумно и когато лицето, съставило завещанието, се е намирало под въздействието на алкохол или наркотични вещества, както и когато е страдало от алкохолна или наркотична зависимост или се е намирало в абстинентен синдром.
Какво може да се завещава?
Законът за наследството повелява, че завещавателят може да се разпорежда с цялото си (собствено) имущество до размера на разполагаемата си част. Това означава на първо място, че заветът ще бъде недействителен, ако завещаната вещ не е собственост на завещателя към момента на откриване на наследството. На второ място, това означава, че ако завещателят е излязъл извън размерите на разполагаемата част и е засегнал запазената част на наследник по закон, завещателното разпореждане ще бъде намалено.
Следва да се има предвид, че със запазена част разполагат низходящите на наследодателя (деца, внуци, правнуци и т. н.), родителите му и неговият съпруг, като размерът на тази част се определя съобразно броя и реда на наследниците.
В каква форма следва да се състави завещанието?
Българското наследствено право урежда два вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. И двата вида ще разгледаме накратко в следващите редове.
НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ
То се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят следва да се яви лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Тук следва да се отбележи, че свидетелите не могат да бъдат такива лица, в полза на които се прави завещателното разпореждане. След прочитането, нотариусът отбелязва изпълнението на тази процедура в самото завещание, като посочва мястото и датата на съставянето му. Следва подписване на завещанието последователно първо от завещателя, после от свидетелите и накрая от нотариуса. Спазването на тази процедура е условие за валидност на нотариалното завещание.
САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ
Вторият вид завещателни разпореждания също се извършват лично от завещателя, но без да има необходимост от спазване на определена формална процедура или от присъствие на други лица при изявяването на волята. По отношение на саморъчното завещание има няколко изисквания за неговата валидност – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от тези задължителни елементи прави завещанието нищожно, тоест то не може да породи своите правни последици. Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариус или на трето лице.
Оспорване на завещание. Какви са основанията?
Оспорване на завещание е възможно, когато то е недействително.
Съществуват два вида недействителност, като основание за оспорване на завещание – нищожност и унищожаемост. Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална. Унищожаемите правни актове, от своя страна, пораждат своето действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред. И така, оспорване на завещание, поради нищожност е възможно, когато:
1. е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание.
Лицата, които нямат право да получават по завещателни разпореждания са тези, които не са заченати при откриване на наследството, тези, които са родени неспособни да живеят и недостойните. Последните могат да наследяват, в случай че бъдат признати за достойни от завещателя. В този случай оспорване на завещание може да се направи от страна на лицата, които имат право да получат недействително завещаното имущество.
2. не е спазена процедурата по съставяне на завещанието пред нотариус или изискванията за саморъчно завещание.
3. завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.
В последните два случая, оспорване на завещание могат да направят ощетените наследници.
Обявяването на нищожност на завещание може да се иска безсрочно именно, поради факта, че поначало такова завещание не поражда правни последици.
Основание за оспорване на завещанието е налице и когато то е унищожаемо. В този случай то поражда правно действие, докато не бъде обявено за недействително.
За да е налице възможност за оспорване на завещание, поради унищожаемост е необходимо то да е:
1. е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
Това са лицата, които не са пълнолетни, поставени са под пълно запрещение или не могат да действат разумно;
2. е направено поради грешка, насилие или измама.
При това основание за оспорване на завещание, законът прави уточнението, че грешката в мотива (напр. наследодателят завещава на внука си всичките си книги, защото мисли, че той е научен работник, но той всъщност е инженер) е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещателно разпореждане и единствено поради него е направено разпореждането. Унищожаване на завещанието може да се иска в тригодишен срок от узнаване на причината за унищожаемостта, но не по – късно от изтичането на десет години от откриване на наследството. Това означава, че с изтичането на тези срокове, унищожаемостта се санира, т.е. заздравява се и възможността за последващо оспорване на такова завещателно разпореждане се изключва.
ВАЖНО! Тъй като завещателното разпореждане е форма на безвъзмездна сделка, оспорване на завещание е възможно и когато с него се засягат запазени части на наследници по закон.
В заключение
Завещателните разпореждания са един от законоустановените начини за уреждане преживе на имуществените отношения на едно лице в случай на неговата смърт. Макар и в съвремието да не са толкова широки използвани, колкото в миналото, завещанията представляват лесна, удобна, достъпна и евтина законоустановена възможност за предотвратяване на бъдещи наследствени спорове.
От друга страна, обаче, често пъти се случва недобросъвестни роднини да упражняват неподходящо влияние върху възрастни хора с определени заболявания, които препятстват способността им да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, като по този начин си осигуряват необосновано имуществено предимство пред останалите бъдещи наследници.
И тези хипотези, в практиката са изключително често срещани. Ето защо, законът предвижда сериозни възможности за защита, които могат да се реализират чрез образуване на производство за оспорване на завещание.
_____________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и правните възможности, предоставяни от закона в отношенията между роднини, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“.
Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при съставяне на нотариални и саморъчни завещателни разпореждания, както и при оспорване на завещание, поради нищожност, унищожаемост или накърняване на запазена част.
За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
Консултации по телефон и на място в кантората се извършват с предварително записан час.
Стефка Ценова
31.08.2022 at 10:41Здравейте има ли начин за доказване,че това завещание е написано под натиск и какъв е той
Еднолично адвокатско дружество "Силвия Петкова"
01.09.2022 at 9:33Здравейте.
Начинът на доказване се определя за всеки конкретен случай, според фактите по него. Гражданският процесуален кодекс предвижда множество способи за доказване – разпити на свидетели, съдебно – психологически и психиатрични експертизи, графологични експертизи и много други.
Поради липсата на достатъчно информация най – малкото в какво се изразява натискът, присъствали ли са други хора по време на съставянето, саморъчно ли е, нотариално ли е и много други, не може да се даде еднозначен отговор на въпроса Ви.
Молим да имате предвид, че конкретни консултации предоставяне само с предварително записан час. Записването на часове става чрез обаждане на тел. 0885 47 77 57 при работно време от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
Поздрави,
Екипът на Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“
—
Еднолично адвокатско дружество “Силвия Петкова”
За контакт:
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com