Административно право

Отказ за проба за алкохол или наркотици. Последици и защита

Шофирането след употреба на алкохол над определени граници, (1.2 промила), както и шофирането след употреба на наркотици, съставляват престъпления, които се наказват с лишаване от свобода. Предвид, че този факт е известен на широката общественост, отказ за проба за алкохол или наркотици често се прави именно от шофьорите, качили се зад волана след употреба на тези вещества с цел избягване на наказателна отговорност. 

Не са никак малко и случаите, в които отказ за проба за алкохол или наркотици се прави и когато човекът е убеден, че не е длъжен да дава такава, например, когато е спрян от полицейски служители, които не са от КАТ, както и когато вече е паркирал автомобила си и/или е извън него, но полицейски служители искат от него да даде такава проба.  

Предвид, че последиците за водачите, които са направили отказ за проба за алкохол или наркотици, са изключително тежки, днес ще разгледаме условията за законност на проверката с дрегер и/или drug test, както и възможностите за защита при издаване на наказателните постановления, с които за такъв отказ се налага административно наказание. 

 

Условия за законосъобразност на проверката за алкохол или наркотици

Законът за движението по пътищата и нормативните актове по прилагането му определят редица условия за законосъобразността на проверката за шофиране след употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Неспазването на което и да било от тези условия опорочава проверката, а наложеното наказание се отменя от съда. 

На първо място, според закона, отговорност за отказ за проба за алкохол или наркотици могат да носят само водачите на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина. За да бъде едно лице, определено като „водач“, то трябва да управлява съответното МПС, т.е. да се намира в движение. В съдебната практика е установено, че качеството „водач“ може да има и лице, което макар и вече паркирало автомобила си, е шофирало непосредствено преди започване на проверката от страна на полицейски служители. Фактът, че спреният за проверка гражданин е управлявал МПС непосредствено преди започването ѝ, при спор подлежи на доказване, което е в тежест на полицията. 

На второ място, проверката с дрегер и/или drug test, трябва да бъде извършена от компетентни полицейски служители. Това са служителите на секторите „Пътна полиция“ (КАТ), както и някои от служителите на отдел „Охранителна полиция“. 

На трето място, спиране за проверка за спазване на Закона за движението по пътищата е възможно само в някои от следните четири случаи:
1. има видимо нарушение на правилата за движение по пътищата;
2. има неизправностти на ППС или разположението на товара създава опасност за участниците в движението;
3. начинът на движение и поведение поражда съмнения към водача на МПС за преумора, употреба на алкохол или наркотични вещества или техни аналози;
4. съществуват данни или предположения, че водачът на ППС е участвал в ПТП или в извършването на престъпление.

 

ВАЖНО!!! Така наречената „рутинна проверка“, всъщност е общополицейската проверка на самоличността на шофьора и неговите спътници, за проверка на техни лични вещи, на автомобила и на багажа в него. Осъществяването на този род проверки също следва да става при конкретно определени в закона условия, но те не касаят пряко въпроса за законосъобразността на проверките с дрегер и drug test.

На следващо място, важен е начинът на извършване на проверката. Това трябва да стане чрез отбиване от движение със стоп – палка или с ръка (от униформен полицай), с описваща полукръг червена светлина (през нощта) или от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис „ПОЛИЦИЯ – СПРИ!“. 

Проверките следва да се извършват и при включена записваща система на полицейските автомобили. Тази система трябва да документира регистрационния номер на автомобила, както и лицето и гласа на водача.  

ВАЖНО!!! Спирането за проверка и задържането на водача до идването на патрул на сектор „Пътна полиция“ (КАТ) без издаване на заповед за задържане представлява нарушение на правото на свободно движение, заради което е незаконосъобразно. Това твърдение е валидно независимо колко време гражданинът е трябвало да кача на място пристигането на служители на КАТ. 

Освен това, при съставянето на акта, с който се установява отказа, трябва да се посочат лицата, станали негови свидетели. Такива не могат да бъдат полицейските служители, участвали в проверката.

И на последно място, отказът на водача да бъде проверен за употреба на алкохол и/или наркотици трябва да бъде съзнателен. Не са малко случаите, в които лица са подвеждани от страна на полицейските служители да откажат да дадат проба. При тези обстоятелства отказът не следва да се взима предвид и не следва да се налага наказание.  

 

Последици от отказ за проба за алкохол или наркотици и защита

Последиците при отказ за проба за алкохол или наркотици са изключително тежки. На виновния водач се налага глоба в размер на 2 000 лв. и се лишава от право да управлява МПС за срок от две години. 

Макар и при отказ за проба за алкохол или наркотици да е налице едно формално нарушение, при което на пръв поглед защитата е невъзможна, то това далеч не винаги е така. Такава възможност възниква при неспазване на което и да е от горните изисквания и може да упражнена по съдебен ред. 

Важно е да се отбележи също, че при отказ за проба за алкохол или наркотици чрез техническо средство, полицейските служители са длъжни да издадат талон за медицинско изследване. В случай че такъв липсва, това също представлява сериозно закононарушение от страна на полицейските органи и наложеното наказание ще следва да бъде отменено по съдебен ред. 

Чести са случаите, при които, поради закъснение със законоустановеното време от 45 минути, медицинските екипи отказват да вземат кръвна проба на проверения водач, а полицейските служители му налагат наказание за отказ за проба за алкохол или наркотици. В тези случаи наказанието също ще подлежи на отмяна от съда. 

В заключение

Макар и на пръв поглед, когато е налице отказ за проба за алкохол или наркотици, нарушението да изглежда съвсем формално, налице са множество процесуални изисквания за законосъобразност на самата проверка. 

Освен това, във всички случаи тежестта на доказване на наличието на материалноправните предпоставки, а именно наказаното лице да е управлявало МПС и съзнателно да е отказало да бъде тествано с дрегер или drug test, принадлежи на полицейските органи. 

Спазването на процесуалните изисквания и на материалноправните предпоставки при извършване на проверката и при налагане на наказанието, трябва да бъде едновременно, а в случай че полицейските органи не успеят да го докажат, самото наказание подлежи на отмяна от страна на съда, а лицето, което е било неправилно наказано има право на възстановяване на разноските за правна помощ, както и на парично обезщетение за претърпените от него имуществени (разходи за таксита, градски транспорт и др.) и неимуществени вреди (загубено време, нерви, притеснения). 
_________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и средствата за защита при нарушения на Закона за движението по пътищата, можете да намерите в секциите „Наказателно право“ и „Административно право“.   

Адвокатска кантора „Петкова“ има богат опит при предоставянето на специализирана правна помощ и защита по дела за наказания при нарушения на Закона за движението по пътищата. 

За контакти:
Работно време: понеделник – петък от 10:00 ч. до 18:00 ч. 
тел. 0887 87 55 88 
email: office@petkovalegal.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *