Отказ за тест за наркотици. Как да се защитим?

Възможността за отказ за тест за наркотици е установена от българското законодателство през 2007 г.

Законът за движението по пътищата въвежда забрана водачите на моторни превозни средства да ги управляват под въздействието на наркотични вещества. Нещо повече, Наказателният кодекс въздига това действие в престъпление, което се наказва с лишаване от свобода.

Доколкото, обаче, за да бъде един водач изпробван за употреба на такива вещества, то е необходимо да се накърни в известна степен неговото основно право на личен и семеен живот под формата на физическия му интегритет. Ето защо законодателството предвижда и възможност за отказ за тест за наркотици, който има сериозни последици – глоба в размер на 2000 лв. и 24 месеца лишаване от книжка.

Тези последици имат своето обяснение във факта, че шофирането под въздействието на наркотици е изключително опасна практика, която застрашава живота и здравето на другите. Когато един водач направи необоснован отказ за тест за наркотици се смята, че е възможно той все пак да е употребил такива и да представлява обществена опасност. Именно, поради тази причина е предвидено и високото административно наказание.

Практиката показва, обаче, че масово се извършват произволни проверки, както и незаконосъобразно се налагат наказания за отказ за тест за наркотици. Именно тези случаи ще разгледаме в днешната статия, както и ще обясним какви са средствата за защита срещу така наложените административни наказания.

[!] Съдът отмени наказание за отказ за тест за наркотици със съдействието на кантората. [!]

Условия за законосъобразност на проверката и на наложеното наказание за отказ за тест за наркотици

За да бъде едно наказание наложено по законен начин, то е необходимо проверката, в рамките на която е установено нарушението, също да бъде изпълнена в съответствие със законовите правила.

Стриктни правила се предвиждат и по отношение на проверките за употреба на наркотични вещества или техни аналози, тъй като те все пак представляват форма на държавно – властническа дейност.

На първо място, за да има един гражданин задължение да даде проба за употреба на наркотични вещества или техни аналози, той трябва да има качеството „водач“ на моторно превозно средство. Изключително често срещана е хипотезата, в която се извършват проверки и се налагат наказания за отказ за тест за наркотици спрямо лица, които се намират в паркирани автомобили с изгасени двигатели. Не са редки и случаите, в които подобни проверки се осъществяват и спрямо лица, които се намират извън автомобилите си. Така наложените наказания, обаче, ще противоречат на закона и ще следва да бъдат отменени.

На второ място, законът изисква проверките с тест (DrugCheck 3000 и DrugTest5000) да се извършват „на място“. Това означава „на мястото, на което водачът е отбит от движение“. Едно от най – често срещаните нарушения в това отношение, особено в по – малките населени места, е водачите да бъдат „поканени“ (т. е. отведени) в сградата на сектор „Пътна полиция“ или на Районно управление на Министерството на вътрешните работи.

В подобни случаи, често срещана практика е, когато проверяваното лице откаже да „придружи“ полицейските служители до указаното от тях място да се налага наказание за отказ за тест за наркотици. По същия начин се процедира и когато лицето се съгласи да се яви в сградата на сектор „Пътна полиция“ или на РУ към МВР, но пък там откаже да бъде изпробвано по една или друга причина.

Така наложеното наказание ще бъде незаконосъобразно, поради две прости причини.

Първата причина е, че законът не допуска проверките с тест (DrugCheck 3000 и DrugTest5000) да се извършват на място и време, различни от мястото и времето на проверката. Тоест, полицейските органи нямат правомощие нито да разпореждат на водачите да изчакват доставянето на тест от компетентен екип на КАТ, нито имат правомощие да „канят“ или отвеждат водачи на други места за извършване на такава проверка.

Втората причина е, че разпореждането за неопределено по време изчакване на място до пристигането на друг полицейски екип, а също и отвеждането на водач в контролирана от полицията сграда представлява „фактическо задържане“ и не може да бъде законосъобразно осъществено без да бъде издадена заповед за задържане.

Така, наложеното при горните условия наказание за отказ за тест за наркотици противоречи на закона и ще следва да бъде отменено.

ВАЖНО е да се отбележи, че изпробване за шофиране под въздействието на наркотични вещества или техни аналози може да се извършва на място и време, различни от мястото и времето на отбиване на водача от движение, само когато се налага извършването на т.нар. химико – токсикологично лабораторно изследване. Това изследване е допустимо в три изрично определени от закона случаи:

1. когато водачът направи отказ за тест за наркотици с DrugCheck3000 или DrugTest5000;
2. когато, въпреки че се е съгласил на такъв тест, не приема неговите резултати;
3. когато физическото му състояние не позволява извършване на проверка с тест (тази хипотеза е налице най – често при тежки ПТП).

В този случай водачът може да бъде отведен единствено до съответно лечебно заведение за даване на биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване.

Следващото важно изискване по отношение на законосъобразността на проверките за употреба на наркотични вещества или техни аналози е по отношение на проверявания водач да бъдат налице външни признаци, реакции или поведение за употреба на такива вещества. Извършването на проверка при липса на такива признаци няма да има фактическо основание, а наложеното наказание за отказ за тест за наркотици при тази ситуация ще следва да се счита за незаконосъобразно.

Защита срещу наложено наказание за отказ за тест за наркотици

Когато един водач направи отказ за тест за наркотици, проверяващите полицейски служители са длъжни да издадат и връчат акт за установяване на административно нарушение. Връчване не се прави, когато проверяваният откаже да подпише или да получи акта.

Незабавните последици от направения отказ за тест за наркотици са временно отнемане на книжката до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, както и временно прекратяване на регистрацията на автомобила за срок от 6 месеца.

Срещу самия акт може да се подаде възражение в 7-дневен срок от връчването му. Това възражение е изключително важно в случаите, в които:
1. проверяваният не е управлявал МПС в момента на проверката;
2. не е спрян от екип на КАТ;
3. отведен е на друго място, за да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или
4. не е имал външни признаци, реакции или поведение за употреба на такива;
5. не е издаден талон за медицинско изследване.

Независимо от подаденото възражение, от страна на полицията все пак може да бъде наложено наказание и това обикновено се случва. Както беше посочено по – горе, то се състои в глоба в размер на 2000 лв. и 24 месеца лишаване от книжка.

Така наложеното наказание за отказ за тест за наркотици може да бъде обжалвано пред съда в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, особено ако са налице едно или няколко от вече описаните нарушения.

Проблемът с фалшиво положителните резултати от DrugCheck3000 и DrugTest 5000

В последната година на обществото стана известен един сериозен проблем, а именно този с фалшиво положителните резултати от полицейските тестове DrugCheck3000 и DrugTest5000. Именно това се посочва като честа причина от страна на много водачи, направили отказ за тест за наркотици – притеснението, че без да са употребили наркотични вещества или не са шофирали под въздействието на такива, тестът все пак може да даде неправилен резултат.

Действително, съобразно закона, водачите на МПС имат право да направят отказ за тест за наркотици с DrugCheck3000 или DrugTest5000. В този случай, обаче, за да избегнат наказание, имат задължение да дадат биологична проба за химико – токсикологично лабораторно изследване. Това тяхно право, обаче, често не се изяснява от страна на полицейските служители, които директно издават акт за установяване на административно нарушение без да връчат на водача талон за медицинско изследване или без да му обяснят каква е неговата роля.

Тази практика също е незаконосъобразна, респективно води до незаконосъобразно налагане на наказание.

В заключение

Практиката на кантората показва, че при проверките за шофиране след употреба на наркотични вещества или техни аналози, заедно с проверките за употреба на алкохол се допускат най – много съществени закононарушения, които могат да бъдат определени като полицейски произвол.

Едновременно с това, оспорването на наложени наказания за отказ за тест за наркотици се оказва и доста трудна, специализирана юридическа дейност, за която се изисква сериозен практически опит, тъй като често пъти водачите са сами в автомобилите си по време на проверките, а полицейските служители рядко дават показания в съда, които биха могли да ги уличат в произвол, предвид че това може да доведе до налагане на дисциплинарно наказание.

Макар и нарушенията, свързани с отказ за тест за наркотици да са формални, доброто познаване на законодателството и съдебната практика дава възможност за оспорване и отмяна на наложените наказания, когато те противоречат на закона.

______________________________________________________________________

Още важни теми, свързани с правата на гражданите при налагане на незаконосъобразни административни наказания или упражняване на полицейски произвол, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.

С най – интересните случаи от успешно проведените дела на кантората, можете да се запознаете в секция „Новини“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя правна помощ и защита срещу незаконосъобразно наложени административни наказания.

Нуждаете се от добър адвокат? Съвржете се с нас!

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3,
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

или 

Консултации по телефон и на място в кантората се извършват само с предварително записан час.