Семейно и наследствено право

Отказ от наследство. Как и кога?

Оказва се, че сме наследили огромни и непосилни за нас парични задължения, а в наследствената маса активи няма. Какво следва да предприемем? 

В такъв случай трябва да имаме предвид, че имаме право да се откажем от наследството. Отказ от наследство означава едностранно формално неоттегляемо волеизявление на наследника, с което той отказва да приеме полагащия му се дял от наследствената маса в своята правна сфера. Нужно е да се подчертае, че всеки отказ от наследство обхваща наследството в цялост като съвкупност от наследими права (имуществени, неимуществени, такива с комплексен характер), а не само задълженията на наследодателя. 

Съгласно Закона за наследството (ЗН) наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. 

Наследникът не е обвързан от срок, в който следва да заяви своя отказ от наследство. Ако се забави твърде дълго, обаче, всеки, който има интерес, може да поиска от съда да определи срок, в който наследникът следва да заяви дали приема или се отказва от наследството. Отказ от наследство се прави преди наследството да бъде прието (като следва да имаме предвид, че наследството се смята за прието и ако теглите пари от сметката на своя наследодател). 

Не е възможен частичен отказ от наследство (например – искаме да запазим правото си на собственост върху автомобил, но се отказваме от задълженията на наследодателя ни по банковия му кредит). Отказът обхваща и евентуално открити впоследствие права, част от наследствената маса, за които наследникът не е знаел към момента на подаване на заявлението за отказ. 

Какво е необходимо, за да се направи отказ от наследство?

Отказ от наследство може да се направи с писмено заявление до районния съд, в района на който е открито наследството. Наследството се открива в момента на смъртта по последния постоянен адрес на починалото лице (например, ако това е гр. София, компетентният съд е Софийски районен съд (СРС) ). Необходимо е да бъде извършена нотариална заверка на подписа на заявлението от нотариус. 

Към заявлението следва да се приложат:
1. препис – извлечение от акт за смърт;
2. удостоверение за наследници;
3. вносна бележка за платена държавна такса. 

При завеждането на заявлението получавате входящ номер, по който впоследствие можете да правите справки за движението му.

Какви са последиците при отказ от наследство?

Ако подадените документи са редовни, отказът от наследство се вписва в особена книга на съда, след като се разгледа от съдия. След това получавате готовото удостоверение. 

След вписване на отказа се счита, че наследникът не е имал права върху наследството и не е бил наследник. Последица от така направения отказ от наследство е уголемяване на дяловете на останалите наследници, които са от същото коляно като отказалия се.

Важно е да се знае, че при отказ от наследство кредиторите на лицето, което се е отказало от него, могат да искат унищожаване на отказа в своя полза, доколколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. 

Този конститутивен иск се предявява в едногодишен срок от узнаването на отказа, но не по – късно от три години след отказа и за да бъде уважен не се изисква субективен елемент – знание за увреждането. Ако получите препис от искова молба на това основание, следва веднага да потърсите адвокатска помощ!

Може ли дете да извърши отказ от наследство? Защо има противоречива практика на Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса?

Аналогични казуси дават повод за различни решения по въпроса от страна на различните състави на ВКС. Фактическата обстановка е следната: имуществото на починал наследодател – баща – съдържа множество пасиви и задължения, които детето няма правен интерес да наследи, поради което е подадено заявление за отказ от наследство. 

Ключови в този смисъл се явяват две от разпоредбите на Семейния кодекс (СК), според които:


1. Извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. 

2. Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши по горния ред при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. 

С едно свое определение по частно гражданско дело, ВКС отменя като неправилни обжалваното определение на едно от окръжните съдилища в страната и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд и постановява вписване на отказа на детето от наследството на своя баща в особената книга на съответния районен съд. В определението си ВКС сочи, че е допустимо да бъде направен отказ от наследство от името на малолетен наследник, респективно непълнолетен наследник да се откаже от наследството със съгласието на своя родител или попечител, тък като отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на СК. 

Отказът от наследство е разгледан не като отказ от конкретни права върху определено имущество, а като изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. 

От друга страна, с друго определение по частно гражданско дело, различен състав на ВКС постановява, че отказът от наследство представлява отказ от права по смисъла на СК и затова районният съд не може да уважи молба за вписването му, направен от името на малолетен или непълнолетен наследник. Този състав на ВКС подчертава, че относимите разпоредби на СК са императивни правни норми, направеното в тях изброяване на правни действия е изчерпателно, което изключва възможността същите да бъдат тълкувани разширително. Посочва се още, че приемането на наследство от недееспособни лица е предмет на изрична правна уредба в ЗН, съгласно която те приемат наследството само по опис.

В заключение

Отказът от наследство може да има много сериозни последици за имуществото на детето. Налице е необходимостта интересите на детето да бъдат охранявани чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. Ние смятаме, че именно интересите на детето са водещи и са основна ценност, а за да се вземе решение по такъв казус районният съд следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя. 

Тъй като обаче относимите разпоредби на СК са императивни и не следва да бъдат тълкувани разширително, то отказ от наследство на дете следва да бъде уреден изрично в тях, а към настоящия момент не е. Ние поддържаме тезата, че отказът от наследство не е отказ от права и не е нищожен по смисъла на СК. Необходимо е ВКС да уеднакви практиката си, като постанови тълкувателно решение, за да няма противоречие по въпроса, като то, според нас, трябва да е в смисъл, че съдът чрез охранителното производство законосъорбазно може да преценя във всеки конкретен случай в интерес на детето ли е вписването на отказ от наследство и само тогава да разпореди вписване. 

_________________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ в областта на семейното и наследственото право

За контакти:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. 0887 87 55 88
email: office@petkovalegal.com
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *