Защита на отнето владение чрез насилие или по скрит начин

Отнемане на владение чрез насилие или по скрит начин. Иск за защита на владението по чл. 76 Закон за собствеността

Този иск е известен на теорията като иск за защита на отнето владение. Текстът на чл. 76 от Закона за собствеността (ЗС) гласи следното: „Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член“. 

Предмет на иска за защита при отнемане на владение чрез насилие или по скрит начин

Тук предмета на исковата защита при отнемане на владение е по- широк, отколкото при иска по чл. 75 ЗС. С него обект на защита може да бъде освен владението, също така и държането на вещта. Владението и държането могат от своя страна да имат за предмет както движима вещ, така и недвижима. Според повечето автори в правната теория в предмета на защита попадат и вещните права. За разлика от разпоредбата на чл. 75 от същия закон тук няма изискване предмета на защита (владението или държането) да е продължавал определен период от време. Ако владението/ държането е съществувало към момента на извършване на нарушението, то се ползва със защита, дори и да е било установено непосредствено преди самото нарушение.

Какво представлява нарушението, срещу което е възможна защита при отнемане на владение?

Нарушението представлява действие, което лишава изцяло или отчасти владелеца от неговата фактическа власт върху вещта. В тази разпоредба не се споменава изобщо термина „нарушение“, като използваният термин е „отнемане“. Още повече, че това „отнемане“ следва да е извършено с насилие или по скрит начин според текста на закона.

Ако така използваният термин се тълкува в своето тясно значение, то защита с този иск ще се даде само, когато владелецът или държателят са лишени изцяло по насилствен или по скрит начин от своята фактическа власт. Едно подобно тълкуване обаче би поставило в по – добро положение отстранителите от нарушителите. Когато нарушението е квалифицирано, т.е. извършено с насилие или по скрит начин, следва нарушителят да бъде преследван във всички ситуации, като това е логиката на законодателя.

Що се отнася до първия квалифициращ признак на нарушението той е, че владението или държането следва да бъдат отнети с насилие. Според широко наложилото се разбиране в практиката насилието представлява всяко действие, извършено против изричната или предполагаемата воля на владелеца, дори и това действие да не е придружено от принуда или заплаха.

Насилието следва да е насочено срещу владелеца / държателя,  а не срещу вещта. Няма насилствено извършено действие, когато същите се извършват от държавни органи в кръга на техните правомощия по закон (например ЧСИ) или изпълнявайки законни нареждания.

Вторият квалифициращ белег, на който следва да отговаря нарушението на владението, за да е приложима разпоредбата на чл. 76 от ЗС е то да е извършено по скрит начин. Това ще рече, че по начина на извършване на нарушението или по времето на неговото извършване нарушението не може да стане достояние на владелеца/ държателя или трудно би могло да стане подобно достояние.

За да бъде квалифицирано по този начин от значение са обстоятелствата, условията при които нарушението е извършено. Това, че следва нарушението да е извършено скрито се отнася само за момента на неговото извършване. Също така този, за когото следва нарушението да е скрито е владелецът и държателят. Няма значение дали трети лица знаят за нарушението или не зная за него, важно е дали знае владелеца.

Осбосятелството, че нарушението е извършено по скрит начин повдига и въпроса от кога започва да тече шест месечния срок за предявяването на иска. В литературата са застъпени различни становища, като според едните автори срокът започва от момента на нарушението, а според другите- от момента на узнаване на владелеца за извършеното нарушение.

Страни в производството по защита при отнемане на владение

Активно легитимирана страна – ищец в производството по защита при отнемане на владение, може да бъде владелецът или държателят на вещта към момента на отнемане на владението.

Ответник по този иск е лицето, което е отнело вещта. Това лице при отнемането на вещта следва да е употребило насилие или да е отнело същата по скрит начин. Това обстоятелство определя и личния характер на този иск. Тук самият характер на нарушението винаги представлява непозволено увреждане от страна на нарушителя и поради тази прична справедливостта изисква самият нарушител да носи отговорност. Искът може да се води както срещу лицето, което е извършило нарушението, така и срещу лицето, което е било използвано за извършването на нарушението. От личния характер на иска следва, че той не може да се води срещу трето лице, което е придобило от нарушителя владението.

Предмет на иска за защита при отнемане на владение

С иска за възстановяване на отнето владение може да се иска от съда: а) прекратяване на действията, които съставляват нарушението; б) възстановяване фактическата власт на владелеца или държателя и в) отстраняване на постройките и други, т.е. възвръщане на вещта в положението отпреди нарушението.

Ако нарушителят не владее вещта, той дължи обезщетение за нея. Тук законодателя предоставя възможност този иск да бъде съединен с иск по чл. 45 ЗЗД, когато при отнемане на владението от страна на нарушителя са причинени вреди на владелеца.

Срок за предявяване на иска за защита при отнемане на владение

Тук също искът може да бъде предявен в шестмесечен срок като този срок започва от момента на нарушението. Това становище по- скоро се приема единодушно както от теорията, така и от съдебната практика. Това е малко странна концепция, защото би следвало лицето, чието нарушение е отнето по скрит начин да може да се защити след като разбере за нарушението. Що се отнася до нарушението, извършено с насилие, житейската логика изисква срокът да започне да тече от момента, когато насилието е преустановено, защото докато действа насилието няма как да се защити владелеца/ държателя.

 __________________________________________________________________________________________

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ разполага с квалифицирани специалисти – адвокати по имотно право, които могат да окажат необходимото съдействие при отнемане на владение чрез насилие или по скрит начин.

Консултации се предоставят на място в кантората, по телефон или по имейл. 

Адвокатите от кантората предоставят правни консултации само с предварително записан час. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

ИЛИ