Привлечен съм като обвиняем. Какво да правя?

Наскоро в кантората беше получено обаждане от г-н Георгиев* със следния проблем. Преди няколко години сключил договор за кредит, а неговата позната г-жа Иванова* му станала поръчител. Поради една или друга причина, г-н Георгиев спрял да плаща вноските по кредита и изпълнението било насочено към имуществото на г-жа Иванова. Тя, обаче, подала жалба до прокуратурата, твърдейки, че г-н Георгиев е подправил подписа ѝ. Съответно тя не знае за съществуването на кредита и не е давала съгласието си да поръчителства по него. На база на тази жалба, г-н Георгиев е осъществено привличане като обвиняем.

Господин Георгиев е изключително притеснен, тъй като не е подправял подписа на г-жа Иванова. Въпреки това, обаче, се страхува, че след като спрямо него е осъществено привличане като обвиняем, може да получи и присъда за нещо, което не е извършил. Дори и да го беше извършил, обаче, това не винаги означава присъда, а още по – малко и ефективна такава.

И тъй като г-н Георгиев далеч не е единственият, който се свързва с кантората, поради наличие на привличане като обвиняем, днес ще разгледаме именно фигурата „обвиняем“ в досъдебното производство.

Спрямо кого може да се осъществи привличане като обвиняем в досъдебното производство?

Обвиняемият е централна фигура в досъдебната фаза на наказателния процес. Ето защо Наказателно – процесуалният кодекс съдържа изключително подробна уредба, която изяснява същността, правата и задълженията на участващия в това качество гражданин.

Същност на действието „привличане като обвиняем“

Най – кратко и просто казано, обвиняем е лицето, по отношение на което има данни, че е извършило престъпление, предвидено в българския Наказателен кодекс (НК). Още в началото на днешното изложение ще отбележим, че в досъдебното производство може да бъде повдигнато предварително и окончателно обвинение. Предварителното обвинение се повдига от разследващия орган, докато тече разследването. Окончателното обвинение се повдига от прокурора пред съд след приключване на разследването. Повдигането на предварително обвинение не винаги води до повдигане на окончателно обвинение. От своя страна, повдигането на обвинение пред съд не винаги води до присъда. А присъдата, пък, не винаги води до лишаване от свобода и въвеждане в затвор.

Права на лицето, спрямо което е осъществено привличане като обвиняем

Лицето, спрямо което е осъществено привличане като обвиняем има следните права:

• да научи за какво предстъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства. Спазването на това право гарантира провеждането на справедлив процес съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека;
• да дава или да откаже да дава обясняния по обвинението. Често пъти, особено когато е осъществено и задържане, разследващите органи убеждават лицето, привлечено като обвиняем, че ако си признае, ще бъде по – добре за него. Не във всички случаи, обаче, подобно твърдение е вярно. Това е така, защото е възможно обвиняемият изобщо да не е извършил престъплението. В този случай, самопризнанието му може да се използва за постановяване на присъдата. От друга страна, възможно е и обвиняемият действително да е извършил престъплението, но то да не може да бъде доказано. А при липса на доказателства и без самопризнание присъда не може да бъде постановена;
• да се запознава с делото, включително и с информацията, получена чрез използване на специални разузнавателни средства и да прави необходимите извлечения. Не се случва рядко разследващите органи и прокуратурата да отказват да предоставят материалите по делото за запознаване или да ги предоставят с големи закъснения, с което или ограничават правото на защита на обвиняемия, или препятстват възможността защитата му да бъде организирана своевременно;
• да представя доказателства;
• да участва в наказателното производство;
• да прави искания, бележки и възражения;
• да се изказва последен;
• да обжалва актовете, които накърняват неговите права и законни интереси
• да има защитник.

Ограничаването, на което и да е от тези права на лицето, което има качеството в рамките на образувано досъдебно производство обвиняем, представлява съществено процесуално нарушение.

ВАЖНО!!!

Основно право на лицето, спрямо което е осъществено привличане като обвиняем, е правото да има защитник. Защитникът, всъщност, е квалифицираният юридически помощник – адвокат, чието присъствие е гаранция за спазване правото на защита. Поради факта, че именно това е и едно от най – важните права на обвиняемия, то е подробно развито в закона. В тази връзка, обвиняемият има право:

• защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие (напр. разпознаване). Обвиняемият все пак може да се откаже от това право, макар и да не е препоръчително;
• да му бъде предоставяна обща информация, улесняваща неговия избор на защитник;
• свободно да осъществява връзка със защитника си. Това право е особено важно в случаите на задържане. Обвиняемият има право по всяко време и без никакви ограничения да се обажда на защитника си, както и да се среща с него. Всеки опит за ограничаване на броя обаждания/срещи или тяхното времетраене представлява нарушаване на правото на защита;
• да се среща насаме със защитника си. В много случаи по време на срещата заедно с обвиняемия и защитника, има униформен служител на МВР, който „пази“. Тази практика е изключително порочна и незаконосъобразна. Ето защо, ако подобно нещо се случи и ангажираният от Вас защитник не е поискал от полицейския служител да напусне помещението,  налице е накърняване на правото на защита, както и на правото на справедлив процес;
• да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.

Какво може да се случи, ако бъдете привлечени като обвиняем

Възможните по – сериозни последици от повдигането на обвинение са две – взимане на мярка за неотклонение или на друга мярка за процесуална принуда.

Мерки за неотклонение, предприемани по отношение на лицето, спрямо което е осъществено привличане като обвиняем

Мярка за отклонение може да се вземе само по отношение на лице, което е обвиняем по дело от общ характер. Това е и логично, защото по делата от частен и частно – публичен характер, няма обвиняем, а само подсъдим.

Втората предпоставка, за да бъде взета законосъобразно мярка за неотклонение е от събраните доказателства да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е обвинено.

Третата предпоставка за взимане на мярка за неотклонение е да е налице опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Ето защо се казва, че мерките за неотклонение са превантивни мерки. Тяхната цел е да се осигури възможността за нормално провеждане на наказателния процес.

При липсата на която и да било от тези три предпоставки, мярка за неотклонение не може да се вземе. Поне не и законосъобразно.

Мерките за неотклонение са четири – задържане под стража, домашен арест, гаранция в пари/ценни книжа и подписка.

По отношение на това коя мярка е най – подходяща за конкретния обвиняем се преценяват множество фактори. Сред тях са степента на обществената опасност на престъплението и на обвиняемия, съдебното му минало, налични полицейски регистрации, събраните доказателства, здравословно състояние, семейно положение, професия и възраст, образование, оказано съдействие на разследващите органи, както и всякакви други данни за личността на съответния обвиняем.

Важно да се знае, че подписката и гаранцията могат да бъдат взети от органите на досъдебното производство, а домашен арест и задържане под стража се взимат само от съд и подлежат на инстанционен съдебен контрол.

Наблюдаващият прокурор може да постанови задържане до 72 ч. по отношение на лицето, спрямо което е осъществено привличане като обвиняем. Това задържане има за цел да осигури явяването му пред съда, в случай че се иска мярка за неотклонение домашен арест или задържане под стража. Тя също се взима в случай на наличие на данни, че обвиняемият може да се укрие или да извърши престъпление. Въпреки че съдилищата твърде често не знаят как да процедират, това постановление подлежи на съдебен контрол.

Други мерки за процесуална принуда

Тези „други“ мерки за процесуална принуда също са свързани с осигуряване нормалния ход на наказателния процес. Те са пряко свързани с характера на престъплението, в което лицето, по отношение на което се взимат, е обвинено. Такива мерки са:

1. временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (МПС). Тази мярка се взима, в случай че лицето е обвинено в извършване на престъпление против транспорта и съобщенията, както и в хулиганство при управление на МПС;
2. настаняване за изследване в психиатрично заведение;
3. принудително довеждане (когато обвиняемият не се яви пред съответния орган, в случаите в които е редовно призован);
4. мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата (налагане на запори и възбрани върху имуществото на обвиняемия);
5. мерки за обезпечаване на разноски по делото.

В заключение

Както споменахме в началото, повдигането на „работно“ обвинение от разследващия орган не винаги води по изготвяне на обвинителен акт и внасянето му пред съд, което пък от своя страна не винаги води до присъда, а още по – малко до ефективна такава. Всички тези последици се преценяват за всеки конкретен случай с оглед тежестта на престъплението и събраните доказателства, както за извършването му, така и за неговия извършител. Така се стига до извода, че придобиването на качеството обвиняем не винаги означава осъждане, лишаване от свобода и наличие на съдебно минало.

Във всички случаи, в които е налице повдигнато „работно“ обвинение, но прокурорът прекратява досъдебното производство и не внася обвинителен акт в съда, несправедливо обвиненият има право на обезщетение от държавата за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди. Същото се отнася и за случаите, в които повдигнатото пред съд обвинение завършва с оправдателна присъда.

________________________________________________________________________

* с оглед запазване на адвокатската тайна, имената са променени.

Други интересни теми в областта на наказателното право, можете да прочетете тук.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ от опитни адвокати по наказателно право в случаите на задържане и привличане като обвиняем.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората по повод осъществено привличане като обвиняем се предоставят само с предварително записан час.