Други

Предложенията на главния прокурор за промени в НПК

Предложенията на главния прокурор за промени в НПК станаха обект на широк обществен дебат, поради две съществени причини. 

На първо място, в последно време се наблюдава положителната тенденция за сериозно повишаване на правната култура в българското общество. Така, гражданите, разбирайки основополагащия за демократичните общества принцип на разделението на властите, са наясно, че прокуратурата, като част от съдебната власт, не може и не бива да има законодателна инициатива. 

Отговорът на въпроса защо това е така се крие в Конституцията на Република България, според която държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, а законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет. Прокуратурата, от своя страна, има единствено задължение да прилага закона такъв, какъвто е, при това в неговата цялост. 

На второ място, според мотивите за предложените от главния прокурор промени в НПК, те се обосновават от необходимостта българският наказателен процес да се приведе в съответствие с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи на Съвета на Европа (ЕКЗПЧ), практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и на Съда на Европейския съюз. Само по себе си това твърдение е частично вярно, тъй като промени в НПК в тази насока са необходими и тази необходимост се повдига като въпрос от години. 

Приемането на по – голямата част от предложенията на главния прокурор за промени в НПК, обаче, би довело по – скоро до обратния ефект, а именно нарушаване на множество разпоредби от ЕКЗПЧ и повишаване на потенциала за повече осъдителни решения срещу България от страна на ЕСПЧ.

Общи недостатъци на предложените промени в НПК

Първият общ недостатък на предложените от главния прокурор промени в НПК беше споменат по – горе. Предвид, че прокуратурата и нейният ръководител – главният прокурор са част от съдебната власт, само по себе си изготвянето на „експертни предложения“ за каквито и да било законодателни промени представлява неконституционосъобразно неспазване на принципа на разделението на властите.

Вторият общ недостатък е мотивът за представянето на коментираните предложения за промени в НПК, свързан с т. нар. „процесуален формализъм“ на българския наказателен процес. Според статистиката, около 97% от внесените обвинителни актове завършват с осъдителна присъда. Това означава, че определено процесуалния формализъм не съставлява проблем за прокуратурата.

Напротив. Проблем при тези статистически резултати се разкрива по – скоро в склонността на някои съдебни състави към поддържане на обвинителен уклон, към неспазване на презумпцията за невиновност, както и като цяло на международните стандарти за справедлив съдебен процес. Съответно, промени са необходими именно в тази насока. 

Конкретни недостатъци на предложените промени в НПК

Сред инициираните от главния прокурор промени в НПК се разкриват някои изключително притеснителни предложения. 

Първото такова предложение е свързано с това лицата от близкия семеен кръг на обвиняемия, които не са се възползвали от предоставената им от закона възможност да откажат да свидетелстват при първия разпит, да не могат да го направят и впоследствие. 

Главният недостатък на това предложение се крие в последователното неразбиране на правния характер на тази възможност. Тя представлява право на свидетеля, което възниква и следва да се прилага при всеки един разпит.  Приемането на това предложение ще означава, че ако при първия разпит свидетел не откаже да даде показания, то той няма да може да го направи впоследствие и под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване (престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 5 години) ще има задължение, включително и да уличава в престъпление своя родител, дете, съпруг, брат или сестра. 

Това предложение е особено неподходящо и като се вземе предвид последователната порочна практика на органите на досъдебното производство да указват натиск върху свидетели и обвиняеми, както и да се въздържат от устното изясняване на правата им в наказателния процес. Поради това не могат и да се предвидят ефективни процесуални гаранции, че отказът на едно лице от правото да не свидетелства е информиран, доброволен, изричен и недвусмислен. Единствена такава гаранция би била уреждането на задължително участие на адвокат при първоначалния разпит на свидетеля. Такова разрешение, обаче, би довело първо, до утежняване на процеса и второ, до извършване на неподлежащи на възстановяване разходи. 

Предложената промяна в НПК би довела и до неоправдано засягане на неприкосновеността на личния и семейния живот по смисъла на ЕКЗПЧ. 

Следващото притеснително предложение е свързано с въвеждането на субективен елемент при преценката за спазването на правилата за събиране и изготвяне на доказателствени средства. Така нареченият от прокуратурата „формализъм“ в тази хипотеза, обаче е абсолютно необходим, тъй като чрез него се осигурява правото на защита на обвиняемия и на подсъдимия. От друга страна, формалните правила, отнасящи се до събирането и изготвянето на доказателствените средства, препятства възможността за постановяване на осъдителна присъда, основаваща се на некомпетентно водено разследване от непознаващи и неспазващи закона органи.   

От друга страна, предвиждането на законова възможност тежестта на дадено процесуално нарушение да се преценява по „вътрешно убеждение“ на органите на досъдебното производство или съда, ще доведе до грубо нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на ЕКЗПЧ. Нарушение в този смисъл ще има и на принципа на правовата държава, прогласен в Конституцията на Република България. 

Впрочем, в практиката ми като адвокат по наказателни дела се е случвало държавен орган да направи дописване в оригинала на несъобразен с разпоредбите на закона документ, съд да констатира това дописване и да постанови, че то не представлява нарушение. 

Предложението, което обаче буди най – сериозно недоумение, е свързано с премахването на касационния контрол в случаите, в които първите две инстанции са се произнесли еднакво, т.е. постановени са две оправдателни, респ. две осъдителни присъди. 

При първия вариант не се разкриват особени проблеми. Това предложение е спорно, обаче, при втората хипотеза, тъй като съгласно чл. 2 от Протокол 7 от ЕКЗПЧ, „всяко лице, признато от съда за виновно в извършването на престъпление, има право да обжалва обявяването си за виновно или осъждането си пред висшестоящ съд“.  

Наистина, възможността за обжалване на осъдителната присъда, постановена от първоинстанционния съд, пред втората инстанция, попада в обхвата на горната разпоредба, но за целите на наказателния процес тя е недостатъчна. 

Това е така, първо, поради факта, че в българската действителност не е рядко срещана хипотезата на зависимост на съда от органите на полицията и прокуратурата, като тази тенденция е по – разпространена в малките населени места, където осъдителни присъди се постановяват само на база „свидетелски“ показания на полицейски служители и/или при игнориране на съществени процесуални нарушения. Отнемането на възможността за касационен контрол би довело до невъзможност за ефективна и ефикасна защита на обвиненото в извършване на престъпление лице. 

На второ място, негативният ефект върху справедливостта от въвеждането на двуинстанционност на санкционните производства, вече се наблюдава при административнонаказателния процес, напр. при разглеждане на заповеди за задържане и наказателни постановления на секторите „Пътна полиция“ на местно ниво. Той се проявява най – вече в лишаването на наказаното лице от възможността случаят му да бъде разгледан от върховни съдии със значителен професионален опит и практикуващи извън конкретното населено място, което би довело до намаляване на опасността от допускане на грешки, поради неопитност или незнание на по – ниските по степен съдилища, както и от постановяване на решения, поради зависимост. 

Същият негативен ефект би настъпил и при изключването на триинстанционното производство в наказателния процес, освен в някои изключителни случаи, каквото е предложението на главния прокурор за промени в НПК. Приемането на това предложение, при изложените недостатъци на двуинстанционното производство, ще постави в опасност възможността за произнасяне на справедлива и обективна присъда, както и ще създаде предпоставки за увеличаване на местния произвол и репресиите по отношение на приети за „неудобни“ лица. 

В заключение

Формализмът в наказателния процес, изразен чрез подробното и стриктно регламентиране представлява гаранция за спазване правото на защита, на презумпцията за невиновност и на правото на справедлив съдебен процес в широк смисъл. Именно, поради тази причина, неговото премахване в смисъла на направените от прокуратурата предложения за промени в НПК, би довело до повишаване на броя на делата срещу България пред ЕСПЧ, както и до увеличаване на осъдителните решения за нарушения на ЕКЗПЧ, обезщенията за които се заплащат от държавния бюджет. 

 

_________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека. 

Още интересни теми, свързани с наказателния процес, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *