Права на човека, Договорно право

Психически тормоз. Какви са правата ни?

Извършването на психически тормоз е възможно да се случва вкъщи, на работното място, на улицата – от съседи, от познати или от непознати. Всъщност, психическият тормоз е един от най – често срещаните видове тормоз. Неговите последици могат да бъдат много сериозни, макар и често да са подценявани. Сред тях са чувството на страх, безсилие, притеснение, нервно напрежение, тъга и др. под. Тези последици в правото се наричат неимуществени вреди и подлежат на обезщетяване по справедливост по преценка на съдилищата. От друга страна, не е важно само обезщетяването на жертвите на психически тормоз, но и неговото фактическо прекратяване.

На въпроса за извършен психически тормоз от бивш/настоящ партньор или роднина няма да се спираме подробно днес. Тази тема вече сме разглеждали подробно както в платформата „Обясни ми правото„, така и в секцията „Домашно насилие и сексуален тормоз„. Тези от вас, които нямат време да прочетат статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?„, могат да чуят как могат да се защитят от психически тормоз вкъщи във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие„. Наказателноправните въпроси на домашното насилие също вече сме разглеждали. Можете да ги намерите в темата „Коментар на промените в Наказателния кодекс във връзка с домашното насилие„.

По отношение на извършения психически тормоз при условията на домашно насилие законът предвижда доста сериозна правна защита. Защита от такъв тормоз е предоставена и на работното място в рамките на приложението на Закона за защита от дискриминация. Не по този начин стоят нещата в случаите, в които този вид тормоз е извършен извън работното място или домашната среда.

Ето защо днес ще разгледаме както средствата за защита от тормоз на работното място, така и извън него.

Психически тормоз на работното място

Извършването на психически тормоз на работното място въз основа на защитените от закона признаци представлява дискриминация. Според Закона за защита от дискриминация,

Забранява се тормозът въз основа на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

 

Кога е налице „тормоз“ на работното място?

Тормоз е всяко нежелано поведение въз основа на горните признаци. Това поведение може да бъде изразено физически, словесно или по друг начин. В контекста на психическия тормоз, той най – често се извършва словесно, макар и да може да приеме всякакви други форми. Наличието на извършен по друг начин психически тормоз ще се преценява за всеки конкретен случай.

В обхвата на определението за тормоз на работното място се включва и специфичната цел или резултат от неговото извършване. Те се състоят в накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. Такъв тормоз може да бъде извършен от колега/ръководител или от клиент. За да се потърси, обаче, защита по реда на Закона за защита от дискриминация, необходимо е още той да е извършен в рамките на работното място.

Отговор на въпроса кога тормозът е извършен на работното място Законът за защита от дискриминация не съдържа. Затова, можем да потърсим определение на термина „работно място“ в друг нормативен акт. Така, според Кодекса на труда,

„Работно място“ е помещение, цех, стая, нахождение на машина, съоръжение или друго подобно териториално определено място в предприятието, където работникът или служителят по указание на работодателя полага труда си в изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение, както и място, определено от предприятие ползвател. При извършване на надомна работа и работа от разстояние работно място е домът на работника или служителя или друго помещение по негов избор извън предприятието.

Така, например, психическият тормоз на работното място може да се изразява под формата на обидни коментари за външния вид, образованието, квалификацията и др. Той може да се осъществи и чрезю непрекъснато подаване на сигнали до ръководители за несъществуващи нарушения или в заплахи за такива сигнали.

Защита при тормоз на работното място

Както при сексуалния тормоз, за който говорихме в статията „Сексуален тормоз – как да го разпознаем„, както и във видеото „Обясни ми правото: Сексуален тормоз„, средствата за защита на жертвите на тормоз на работното място, в т.ч. и психически тормоз, са три.

Първо, ако служител стане обект на тормоз на работното си място, той може да уведоми работодателя. Последният, от своя страна, е длъжен да извърши проверка и да предприеме всички необходими действия за прекратяване на тормоза. В случай, че лицето, което го упражнява е работник/служител в същото предприятие, работодателят следва и да му наложи дисциплинарно наказание.

Ако работодателят не предприеме мерки за прекратяване и преустановяване на тормоза или предприетите мерки не са достатъчни, пострадалият работник може да се обърнем към Комисията за защита от дискриминация. Ако тя установи нарушение от страна на работодателя на горното задължение, ще му наложи имуществена санкция.

ВАЖНО!!! Комисията за защита от дискриминация няма правомощия да присъжда обезщетения за претърпени неимуществени вреди от упражнения тормоз.

Третата възможност за защита е по съдебен ред чрез подаване на искова молба до съответния съд. Единствено той има правомощия, освен да наложи глоба на работодателя, съответно на лицето, извършило тормоза, да присъди и обезщетение за претърпените негативни емоции, вследствие на упражнения тормоз. Според техния обем и интензитет, съдът ще определи размера на справедливото обезщетение.

Психическият тормоз, осъществен извън работното място и домашната среда

Както видяхме по – горе, а и от предишните ни статии и видеа, законът предоставя ясно определена защита срещу осъществяването на тормоз, в т. ч. психически и сексуален, на работното място и в домашна среда. Тази защита не винаги е достатъчно ефективна, но най – малкото е законово определена.

Доста по – различно стоят нещата в случаите на извършен психически тормоз навсякъде другаде извън работното място и домашната среда. Това е така, защото липсва изрична правна уредба, която да осигурява защита в подобни случаи.

ВАЖНО!!! Психическият тормоз на работното място, който не е извършен въз основа на някой от защитените признаци по – горе, също няма се квалифицира като такъв по Закона за защита от дискриминация. Същото се отнася и за случаите, в които такъв тормоз е осъществен от бивш или настоящ партньор, с който постралият не се (е) намира(л) в брачна връзка или във фактическо съжителство.

Така, например, психическият тормоз може да бъде извършен от съсед, който непрекъснато подава сигнали до домоуправителя за несъществуващи нарушения. Или пък постоянно звъни на вратата ни с обиди, претенции, заплахи, скандали и др. Психическият тормоз може да бъде осъществен от (не)познат по телефон или по интернет. Той може да се изразява в заплахи за разпространение на (интимни/голи) снимки, на опозоряващи обстоятелства, на споделени тайни и др.

В зависимост от характера, обема, интензитета и целта на действията, представляващи психически тормоз, той може да бъде квалифициран и като престъпление. Това се отнася за случаите, когато е осъществена заплаха с престъпление (убийство, телесна повреда, накърняване на имущество и др.). Това ще се отнася и за случаите, когато психическият тормоз се осъществява с цел пострадалият да се разпореди със свое право, напр. да даде определена сума пари, да продаде имот и др. или да извърши нещо против волята си.

Как да се защитим?

В зависимост от това дали осъщественият психически тормоз съставлява престъпление или не съществуват две възможности за защита – гражданскоправна и наказателноправна.

ВАЖНО!!! При липсата на изрична правна уредба, квалификацията на осъществените актове, представляващи психически тормоз, ще се прави за всеки конкретен случай. Съобразно тази квалификация се определя и подходящият правен ред за предприемане на действия по защита.

ГРАЖДАНСКОПРАВНА ЗАЩИТА

Гражданскоправната защита срещу действия, представляващи психически тормоз, се осъществява в случаите, в които те не съставляват престъпление. Тя се реализира по реда на търсене на отговорност за непозволено увреждане.

ВАЖНО!!! По същия ред се търси и заплащането на неимуществените вреди при установяване на тормоз на работното място и в домашна среда.

Според закона,

Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

За разлика от постановките на наказателното право, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Това означава, че извършителят на психическия тормоз ще трябва да докаже, че вредите, които са възникнали, заради действията му, не са причинени виновно.

ВАЖНО!!! За да е налице подлежащ на обезщетение психически тормоз, необходимо е извършените действия да са „непозволени“, т.е. да противоречат на закона. Не е задължително те да съставляват престъпление или административно нарушение. Така, например, няма да бъде налице психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане, когато съсед подава сигнали до домоуправителя за действителни нарушения от страна на друг живущ в етажната собственост. Напротив, психически тормоз, а оттам и непозволено увреждане ще бъде налице, когато сигналите са подадени при ясното съзнание от страна на съседа, че нарушения не съществуват, но пък желанието му е да навреди на пострадалите, като стане причина да бъдат викани регулярно от домоуправителя за даване на обяснения. Същото се отнася и за случаите, в които сигналите са до държавни и общински органи.
Непозволено увреждане ще има, например и тогава, когато се осъществяват заплахи за разпространение на снимки/опозоряващи обстоятелства с цел да се създаде психически дискомфорт за пострадалия.

Кои вреди подлежат на обезщетяване?

Извършителят на психическия тормоз ще бъде длъжен да обезщети всички преки и непосредствени вреди, които са възникнали от неговите действия. Тези вреди могат да бъдат имуществени. Сред тях ще бъдат, например, платените такси и хонорари за правна помощ и защита. На обезщетение подлежат и пропуснатите ползи. Така, например, вследствие на упражнения тормоз, у пострадалия може да е възникнал страх за излизане от дома му. По този начин той е пропуснал свои професионални ангажименти, които са щели да му донесат финансови изгоди. Тези пропуснати изгоди следва да бъдат заплатени от извършителя на тормоза. За целта е важно, обаче, да се докаже, че пропускът се намира в пряка и непосредствена връзка с осъществените незаконосъобразни действия.

Подлежащите на обезщетение вреди могат да бъдат и неимуществени. Те се състоят в преживяните страх, стрес, нервно напрежение, притеснение, както и във всякакви други отрицателни емоции. Обезщетението за тези вреди се определя от съда по справедливост. Преценката зависи от характера, степента, обема, честотата и интензитета на действията, които представляват психически тормоз.

Така, например,

колкото по – дълго и често във времето са отправяни заплахи за разпространение на снимки/позорящи обстоятелства, толкова по – голям ще бъде размерът на присъденото обезщетение.

Как да потърсим обезщетение?

Търсенето на обезщетение става чрез подаване на искова молба до съответния компетентен съд. В нея следва да се посочат подробно обстоятелствата, при които е извършен психическия тормоз.

НАКАЗАТЕЛНОПРАВНА ЗАЩИТА

Както споменахме по – горе, някои действия, представляващи психически тормоз, могат да осъществяват признаците на престъпление. В зависимост от тяхното естество, ще се прецени дали може да се прибегне до наказателноправна защита. В тези случаи се подава подробна и аргументирана жалба до съответната прокуратура.

ВАЖНО!!! В случаите, в които осъщественият психически тормоз съставлява престъпление, искането за обезщетение може да се направи в съдебната фаза на наказателния процес. Това става чрез подаване на граждански иск. Подробно ще говорим за него в следващите ни теми.

Пример

1. Г-н А. заплашва г-жа Б., че ще разпространи нейни интимни снимки, ако не му даде 5 000 лв. Налице е изнудване.
2. Г-н В. системно изпраща текстови съобщения до г-н Г., че ще запали колата му, ако продължи да я паркира на „неговото“ паркомясто. Налице е заплаха с престъпление.

В заключение

Психическият тормоз може да предприеме множество форми – от много леки и безобидни до много тежки, съпроводени със сериозни последици. Ето защо този вид тормоз не бива да се подценява. В зависимост от това дали е осъществен в рамките на работното място, домашната среда или където и да било другаде, правните средства за защита се различават. Във всички случаи, обаче, извършителят ще има задължение да обезщети пострадалия за причинените вреди.

Търсенето на отговорност за осъществен психически тормоз има двояка функция. От една страна, пострадалият ще получи определена парична сума, която да го възмезди за претърпените негативни емоции. От друга страна е налице и предупредителната роля на тази отговорност към извършителя, който ще трябва да поправи поведението си към спазването на законите. Поради това е изключително важно психическият тормоз да бъде своевременно разпознат, а пострадалият да потърси адекватна и ефективна защита на правата си.

________________________________________________________________________

Още интересни теми, четете в секциите „Права на човека„, „Наказателно право“ и „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ и защита на пострадали от тормоз на работното място, в домашна среда, както и при непозволено увреждане и извършено престъпление.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *