Административно право, Наказателно право

Разпространение на снимки без наше съгласие

Практиката за разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице съвсем не е рядко срещана. Дали тя се отнася до „папарашки“, интимни или съвсем обикновени снимки е без значение за правото, тъй като при определени условия съставлява нарушение. Това е така, защото снимките, чрез които заснетият може да бъде идентифициран, представляват лични данни. Последните се ползват с особена национална и европейска закрила.

Как да се защитим в случай на заснемане без наше съгласие?

Последиците от неправомерното разпространение на снимки могат да се разгърнат в множество правни клонове. Основната защита се осъществява пред Комисията за защита на личните данни. Наказателното право също предоставя защита, когато разпространените снимки представляват порнографски материал (при т. нар. „голи снимки“). Гражданското право пък се използва за обезщетяване на настъпилите вреди от неправомерното разпространение на снимките.

Кога снимките представляват лични данни по смисъла на Закона за личните данни (ЗЗЛД)?

Според ЗЗЛД и Общия регламент за защита на данните (GDPR) за лични данни се приема всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано.

Дадено лице може да бъде идентифицирано чрез име, ЕГН или физически/IP/електронен адрес. То може, обаче, да бъде идентифицирано и чрез някакви специфични негови признаци. Те могат да бъдат физически (вкл. белези и татуировки), генетични, психически, умствени, икономически, културни или социални.

Именно възможността заснетото лице да бъде идентифицирано чрез използването на горните признаци прави снимките част от обхвата на понятието „лични данни“, а оттам и разпространението им без неговото съгласие представлява законово нарушение.

ВАЖНО!!! За да е налице нарушение при разпространение на снимки, е необходимо на тях да се вижда лицето на заснетия или други негови особени признаци. Ако тези условия не са налице, заснетият не може да бъде идентифициран. Съответно снимката не попада в обхвата на понятието „лични данни“. Ако, обаче, се разкрива, например, част от лице, въпросът дали заснетият може да бъде идентифициран, подлежи на преценка.

Горното се отнася и в случаите на разпространение на интимни (голи) снимки. Ако на снимката не се вижда лицето на заснетия, белези, татуировки или други подобни признаци, по които да бъде идентифициран, нарушение няма да има. По наказателноправен ред, обаче, би могло да се търси отговорност на лицето, което ги разпространява, в случай че то твърди, че на снимката е заснет точно определен конкретен човек.

ВАЖНО!!! Разпространението на такива снимки или заплахата за това може да представлява домашно насилие под формата на психологически тормоз. По – подробно за домашното насилие говорим във видеото „Обясни ми правото: Домашно насилие„, както и в статията „Домашно насилие. Как да го разпознаем?“.

Защита при неправомерно разпространение на снимки

И така, установяваме, че сме станали жертва на неправомерно разпространение на снимки. Кой правен ред за защита да използваме?

ВАЖНО!!! Когато сами сме разпространили снимките си в публичното пространство, тяхното „споделяне“ от други хора не е неправомерно.

Спорен е въпросът ще бъде ли неправомерно разпространението на снимка, качена от заснетото лице в социалните мрежи с ограничение на публиката – „само приятели“? Според мен, отговорът на този въпрос следва да бъде положителен. Това е така, защото поставяйки ограничението „само приятели“, заснетият изразява мълчаливо съгласие снимките му да бъдат видяни единствено от определен кръг от хора. Съответно, разпространението без негово изрично съгласие извън този кръг, би следвало да се цени като нарушение. Така, например, медия е получила снимки на дадено лице чрез негов „приятел“ в социалните мрежи. Снимката е част от ограничените за широката публика публикации и е в секцията „само приятели“. Разпространението, от страна на медията, на такава снимка, следва да се приеме като нарушение.

Административноправна защита

Както споменахме по – горе, административноправната защита срещу неправомерно разпространение на снимки се осъществява чрез подаване на жалба до Комисията за защита на личните данни. Срокът за подаване на жалба е шестмесечен и тече от деня на узнаване на нарушението и не по – късно от две години от извършването му. Комисията се произнася в тримесечен срок от получаването ѝ, като в случай че констатира неправомерно разпространение на снимки, тя я уважава.

Изключения! Съгласно ЗЗЛД,

обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

До скоро тази изключително обща формулировка беше конкретизирана от десет субективни критерии, въз основа на които да се прави преценка дали обработването на лични данни за горните цели се прави при наличието баланс между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни. Те, обаче, бяха обявени за противоконституционни, поради което вече не могат да намерят приложение. Ето защо, за момента, преценката за наличието на такъв баланс се прави за всеки конкретен случай.

Например,

извършено е убийство. Извършителят е избягал и се предполага, че е въоръжен и опасен. Властите подозират, че автор на престъплението е Иван Петров, чийто снимки се появяват по медиите с призив гражданите, които са го виждали, да се обадят в полицията. В случая
балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни ще бъде налице. Това е така, защото Иван Петров е потенциално опасен и гражданите имат право да знаят как изглежда той, за да могат да се предпазят.

Друг пример. Медия публикува снимка на Иван Петров, придружена със заглавие „Ето го убиецът на Георги Георгиев“. В този случай балансът е нарушен. Това е така, първо, тъй като въпросът дали убиецът на Георги Георгиев е точно Иван Петров ще се реши с влязла в сила присъда. Второ, така формулираното заглавие по никакъв начин не засяга правото на информация, тъй като тя е непотвърдена. Трето, свободата на изразяване може да бъде ограничена в случаите, в които може да доведе до сериозно нарушаване на правата на трето лице, както е в конкретния пример.

Наказателноправна защита

Наказателноправната защита при разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице се използва най – често в случаите на разпространение на интимни (голи) снимки. В зависимост от техния характер и сцените, които изобразяват, те могат да попаднат в обхвата на определението за порнографски материал.

Според Наказателния кодекс,

„Порнографски материал“ е изготвен по какъвто и да е начин, неприличен, неприемлив или несъвместим с обществения морал материал, чието съдържание изобразява реално или симулирано блудствено действие, съвкупление, полово сношение, включително содомия, мастурбация, сексуален садизъм или мазохизъм, както и похотливо показване на половите органи на лице.

Така може да се окаже, че в определени хипотези разпространението на голи снимки, представлява престъпление. В този случай наказанието е лишаване от свобода до една година и глоба от хиляда до три хиляди лева. Ако заснетото лице е непълнолетно или изглежда като такова, наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до осем хиляди лева.

Кога дадена снимка представлява порнографски материал, подлежи на преценка за всеки конкретен случай.

Гражданскоправна защита

Гражданскоправната защита, както споменахме по – горе, е средството, чрез което се обезщетява пострадалото от нарушението лице. Тя се активира тогава, когато нарушението е констатирано официално от съответния държавен орган. Искането за обезщетение се предявява пред съответния съд по местоживеене/местонахождение на нарушителя. То обхваща претърпените имуществени и неимуществени вреди от нарушението. В повечето случаи най – сериозни са нанесените морални щети, размерът на чието обезщетяване се определя от съда по справедливост. Те включват претърпените притеснения, унижения, страх, засягане на честта и доброто име, уронване на авторитет и престиж, издаване на интимна тайна и т.н.

ВАЖНО!!! Твърде често неправомерното разпространение на снимки без съгласието на заснетото лице се случва от страна на бивш интимен партньор като форма на отмъщение за случилата се раздяла. Когато този бивш партньор е лицето, с което заснетият е бил във фактическо съжителство или в брак, разпространението на снимките може да се окаже домашно насилие във формата на психологически и емоционален тормоз. Същото се отнася и по отношение на заплахата за разпространение на такива снимки.

В заключение

Проблемът за неправомерното разпространение на снимки е сравнително нов за българското правоприлагане. С напредването на технологиите тази практика, обаче, става все достъпна и възможна. От друга страна, навременното подаване на сигнали, би довело до нейното пресичане още в зародиш.

____________________________________________________________

Още интересни теми можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и съдействие в случаите на нарушения, свързани с лични данни.

За контакт: 
адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 48, ет. 2, офис 207
тел. 0887 87 55 88
email: office@petkovalegal.com 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *