Права на човека

Разпръскване на протести, придружени с насилие и права на човека

Свободата на мирните протести е гарантирана от Европейската конвенция за защита правата на човека. Твърде често, обаче, първоначално организирани като мирни събрания, протестите биват опетнявани с актове на насилие, осъществявани от малки групи провокатори. Особено често това се случва по време на политически протести, в рамките на които целенасочено се вливат нарушители на обществения ред. 

Внедряването на футболни агитки в мирни политически протести с цел компрометирането им, не е рядка практика в държавите по света. Подобни случаи има във Великобритания, Франция, САЩ, Германия и много др. Логично, при осъществяването на насилнически актове, полицията прибягва до разпръскване на целия протест. 

Именно това се случи и в София в сряда, 02.09.2020 г., когато действията на единични агресори предизвикаха брутално полицейско насилие, като стотици бяха задържани, повечето от тях на случаен принцип, протестът беше разпръснат, а придружаващите го блокади – насилствено премахнати. 

Европейският съд по правата на човека, обаче, е имал много поводи да се произнесе по законосъобразността на разпръскването на протести, придружени с насилие, както и е установил критерии, при които може да се приеме за допустимо задържането на участници в протеста.  

Общи принципи за действие по време на протести, придружени с насилие

В практиката на Европейския съд по правата на човека се приема, че в случаите, в които конкретно събрание е било опетнено от спорадични актове на насилие, това не го превръща автоматично в насилствено, съответно то може да остане в обхвата на гаранциите за упражняване на свободата на събранията.  По същия начин, индивидуалните участници в същото това събрание не престават да се ползват от тези гаранции, поради осъществените актове на насилие от други. Това означава, че неизвършилият актове на насилие участник в политически протест може да претендира нарушаване на гаранциите за упражняване на свободата на събранията. 

Конкретната ситуация в София от сряда

В сряда протестът беше разпръснат след щурм на жандармерията, заради единични прояви на насилие от страна на протестиращи. Официални представители на Министерството на вътрешните работи оправдаха тези свои действия с присъствието на провокатори, които са обгазявали полицейските служители и са ги замеряли с камъни, павета, бутилки и пиратки. Това оправдание поставя, обаче, един основен въпрос и той е защо на територията на протеста са допуснати лица, притежаващи опасни предмети. Възможните отговори са два: от немърливост, поради това, че МВР не си е свършило работата по охрана на обществения ред или умишлено, за да се допуснат провокатори, които да дискредитират протеста. 

Тук е редно да се припомни миналогодишния протест в подкрепа на тогава все още кандидата за главен прокурор г-н Иван Гешев, на чиято територия бяха обособени контролно – пропускателни пунктове, имаше поставени скенери, извършваха се проверки и не се допускаха лица, които не подкрепят протеста, а полицията щателно проверяваше желаещите да се включат в него. 

Това напомняне показва, че при наличие на добра организация, адекватната и ефективна охрана на протести е напълно възможна, както и е напълно реалистично да се смята, че и на протестите в сряда, можеше да се осигури недопускането на агресори. Защо това не е било направено, обаче, остава отворен въпрос, на който именно МВР следва да отговори. 

Безпрецедентните нарушения на правата на протестиращите и на задържаните

Агресивните действия от страна на единични участници в многохилядния протест в сряда до закъснял жандармерийски щурм на пл. „Независимост“ и околностите, разпръскване на всички участници и задържането, в повечето случаи на случаен принцип, на попадналите в суматохата хора. Щурмът беше закъснял, защото в продължение на повече от час няколко провокатори са хвърляли различни предмети по посока на полицейските кордони, като нито един от полицейските служители не е предприел действия по изпълнение на служебните си задължения и не е пристъпил към тяхното задържане. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи, обаче, те са имали не само такова право, но и такова задължение. Вместо това, бе оставено достатъчно време на агресорите да се изтеглят, преди щурмът и задържанията да започнат. 

Няколко сериозни и безпрецедентни нарушения се наблюдават в тази ситуация. 

Първо, разпръскването на поначало мирен протест, заради действията на единични агресори, е непропорционална мярка и нарушава свободата на събранията. Правилният подход, според международните стандарти, е неутрализирането на провокаторите и предоставяне на възможност провеждането на протеста с участието на мирните граждани да продължи. 

Второ, масовите неоправдани задържания на случаен принцип, нарушават правото на свобода и сигурност, което гарантира, че никой не може да бъде задържан, освен по обосновано подозрение за извършено престъпление или с цел да се предотврати възможността конкретно лице да се укрие или да извърши престъпление. 

Трето, от страна на служителите на МВР беше използвана физическа сила отвъд допустимите граници, нанасяйки сериозни наранявания на задържаните, които бяха спъвани, влачени, притискани, задушавани, удряни с метални боксове. Следва да се има предвид, че никой от тях, според данните по делата им, не са оказвали съпротива при задържането, т.е. използването на непропорционална физическа сила изобщо не е било необходимо. За нанесените телесни повреди са издадени съответните медицински свидетелства.  

Четвърто, всеки един задържан има право на адвокат от момента на задържането. Задържаните, обаче, бяха оставени в продължение на не по малко от час, нахвърляни до стените на бившия партиен дом, а впоследствие откарани в различните районни управления на МВР. Близките на много от тях изобщо не бяха уведомени за задържането, за да потърсят адвокатска помощ. Някои от тях бяха посъветвани да подадат сигнал на спешния телефон 112 за това, че техният близък е изчезнал. 

Пето, адвокатите не бяха допускани с часове до задържаните, не беше давана възможност за разговори насаме между адвоката и задържания, както повелява законът и беше отказван достъп до заповедите за задържане. Много от задържаните дори нямаха такива заповеди. Тези действия доведоха до грубо препятстване на правото на разглеждане на законосъобразността на задържането в разумен срок. Този разумен срок, според практиката на Съда по правата на човека, е „докато задържането трае“, а според Закона за МВР – „незабавно“.   

И накрая, но не на последно място, днес, когато се гледаха делата за мерките за неотклонение на двадесет и четирима от задържаните с прокурорско постановление за 72 часа, техните защитници не бяха допуснати до сградата на Софийския районен съд в продължение на часове, без възможност за достъп до храна, вода и изобщо до човешки условия за изчакване на делата им, което от своя страна представлява и безпрецедентно нарушение на Закона за адвокатурата. 

Подобни груби нарушения на правото на свобода и сигурност и свободата на събранията се наблюдават последователно в решенията на Европейския съд по правата на човека главно срещу авторитарни държави като Турция и Русия. 

 

В заключение

Свободата на събранията, съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и практиката на Съда в Страсбург, е индивидуално право на всеки гражданин. Съдът е установил критерии, въз основа на които да се направи преценка кога едно лице може да претендира, че тази негова свобода е била недопустимо накърнена. Така, необходимо е да се изследва дали събранието изначално е било планирано като мирно и дали организаторите са имали агресивни намерения. Ако такива намерения са били налице, конкретният участник трябва да знаел за тях. 

На следващо място, преценява се дали претендиращият нарушението е демонстрирал агресивно поведение при присъединяването си в тези протести, както и дали е причинил телесно увреждане на някого. 

При едновременното наличие на тези три критерия, всеки един от присъстващите на разпръснатите в сряда протести, може да претендира от държавата обезщетение за нарушение на основното му право на свобода на мирните събрания

Що се отнася до задържаните, за които от страна на прокуратурата беше поискана мярка за неотклонение „задържане под стража“, те бяха освободени – едни без никакви мерки, други с „подписка“, а трети – със символична гаранция.  

__________________________________________________________________

Адв. Силвия Петкова е специалист по наказателно право и права на човека и представлява част от задържаните при антиправителствените протести в сряда, 02.09.2020 г. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *