Реванкационен иск. Адвокат имотно право

Какво е „ревандикационен иск“ и каква защита предоставя?

Като едно от важните субективни права в съвременното общество, правото на собственост е едно от най – защитаваните от цялата правна система. Високата необходимост от защита на това право и по – точно на частната собственост е закрепена още в Конституцията, където в чл. 17, ал. 1 се казва следното: „Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.“. В ал 3 от същия член се доразвива посочената концепция, като се посочва, че „Частната собственост е неприкосновена.“

Защитата на правото на собственост се прокарва и в Наказателния кодекс. По – точно в неговата глава V са посочени престъпленията против собствеността, които са кражба, грабеж, присвояване, измама, изнудване, вещно укривателство, унищожаването и повреждането на чужда вещ и злоупотреба на доверие.  Предвидени са тежки наказателни санкции при тези престъпления, което показва и негативната оценка, която е дадена на тези общественоопасни прояви от законодателя.

Законодателството предвижда също така административна защита на собствеността в определени ситуации. Такава защита получават държавната и общинската собственост. На първо място следва да се обърне внимание на разпоредбите на чл. чл. 65 от Закон за общинската собственост и чл. 80 от Закона за държавната собственост, които регулират отнемането на държавна, съответно общинска собственост, въз основа на административен акт чрез съдействието на полицията. Също така държавната и общинска собственост, ако е публична, е въведен законов запрет в чл. 86 от Закона за собствеността  (ЗС) да не може да бъде придобивана по давност.

Друг съществен инструмент за защита на собствеността са вещните искове, които са предоставени от законодателя в разпоредбите на ЗС. Това са установителните искове за собственост (положителен или отрицателен), ревандикационният иск, негаторен иск и искът за определяне на граници. Петиторните искове, са инструмент, чрез който носителят на едно право (на собственост) иска да се прекрати нарушението на правото му. Тези искове не се погасяват по давност и могат да бъдат предявени във всеки един момент.

Ревандикационен иск. Как и кога?

Възможността за подаване на ревандикационен иск е и основната възможност, чрез която се защитава правото на собственост и по – точно правомощието на собственика да владее необезпокояван собствените си вещи. Лишаването на титуляря от възможностт да упражнява фактическа власт върху собствената си вещ ограничава неговите собственически правомощия.

Възможността за предявяване на този иск е уредена в чл. 108 от Закона за собствеността, където е посочено: „Собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.” Владението, като едно от правомощията на собствеността е изключително важно, защото собственикът, за да може да ползва своята вещ и да се разпорежда с нея, на първо място е необходимо да я владее. Затова лишаването на титуляря от правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно посегателство върху неговото право на собственост.

1). Страни в производството по ревандикационен иск

В теорията е разпространено становището, че ревандикационен иск е искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Именно това са и процесуалните роли на страните в един подобен исков процес.

Ищец в производството по ревандикационен иск може да бъде собственикът на вещта. Също така, ищец по ревакцикационен иск може да бъде и съсобственик на вещта. В теорията и практиката има спор дали съсобственикът разполага с правомощието да предяви ревандикационен иск за цялата вещ, когато тя се владее от трето лице.

Съсобственикът разполага и с правомощието да заведе ревандикационен иск и срещу друг съсобственик, но само ако ответникът в един подобен процес е нарушил владението на ищеца, като е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му.

Ответник по искa може да бъде лице, което не е собственик на вещта, но владее същата. Както стана ясно от предходния параграф, ответник по ревандикационен иск може да бъде и съсобственик на недвижим имот. Този съсобственик следва да е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца. Ответникът следва да не разполага с основание на което да владее имота, за да бъде един ревандикационен иск уважен.

2). Предмет на нарушението

За завеждането на ревандикационен иск се изисква собственикът да няма достъп до собствеността си или този достъп да е ограничен. При положителен изход на делото за ищеца съдът ще установи, че последният е собственик и ще осъди ответника да върне вещта.

4). Предмет на доказване в производството по ревандикационен иск.

Тежестта на доказване на този иск лежи изцяло върху ищеца, когато заведе подобно дело. Той следва да докаже, че той е собственик на вещта, която е предмет на делото. За доказването на това обстоятелство обикновено се използват документ за собственост като нотариалния акт или други документи. Възможно е да се използват и свидетелски показания, ако в ситуацията ищецът доказва пред съда, че е станал собственик въз основа на давностно владение.

Следва да се докаже от страна на ищеца също така, че ответникът по делото владее вещта, която е предмет на правния спор и че ищецът не може да владее собствената си вещ вследствие на ответниковото владение. Ищецът в производството по ревандикационен иск няма задължение да доказва, че владението на ответника е неоснователно, т.е., че той няма правни аргументи да владее вещта. Ако ответникът твърди, че владее на правно основание, то в негова тежест е да го установи и докаже пред съда.  Последният може да представи всякакви възражения и всякакви законови основания, на които владее вещта.

5). Решение по делото

Ако след проведеното доказване съдът приеме, че действително заведеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен, в петитума на Решението си съдът посочи две неща. Първо признава за установено, че ищецът е собственик на вещта. След това следва да постанови, владението върху вещта да бъде предадено на ищеца, като това е постановено от т.2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълкувателно дело №4/2014г. на ОСГК, ВКС).

Ако ответникът не предаде недвижим имот, който е предмет на делото доброволно след неговото осъждане се реализира принудително изпълнение по реда на чл. 522 от ГПК като съдебният изпълнител ще въведе във владение взискателя. Когато ответникът в хода на процеса предаде владението върху вещта на трето лице, доколкото същото отново ще е обвързано от силата на пресъдено нещо (арг. чл. 226 ГПК) и на основание чл. 523 ГПК срещу това трето лице ще се изпълни принудително като съдебния изпълнител може да въведе взискателя в имота и срещу това него.

___________________________________________________________________________

Още интересни теми в сферата на имотното право, можете да откриете в секцията „Вещно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ разполага с опитни и компетентни адвокати по имотно право.

Правни консултации по телефон и на място в кантората се предоставят само с предварително записан час.

За контакт:

работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

ИЛИ