В днешно време, случаите на улични разпри не са никак малко. Някой е засякъл друг на пътя. Някой е погледнал друг накриво в дискотеката. Някой дължи пари на друг и т.н. Словесните схватки в тези случаи често прерастват във физическа агресия. Нерядко се стига до нанасяне на телесни повреди, заплахи с хладно или огнестрелно оръжие. А понякога се стига дори и до тяхното фактическо използване. Всъщност, причиняването на вреди на нападателя в много случаи съставлява „неизбежна отбрана“ или казано на разговорен език „самозащита“.

Предвид зачестилите запитвания по подобни казуси, днес ще разгледаме трите най – интересни случаи от практиката на кантората. Ще поговорим и за това кои са законните средства за самозащита и как да защитим правата си, в случай че сме се били нападнати и сме причинили вреди на нападателя.

Казус 1:

Господин В. шофирал личния си автомобил по слабо оживен булевард в София. В този момент с него в колата му са две негови приятелки. Друг автомобил го засича до степен, в която г-н В. едва успява да избегне пътно – транспортно произшествие.

Ето защо той натиска клаксона с цел да покаже на другия водач, че действията му са неприемливи. Това, обаче, го ядосва и той набива спирачки, изравнява се с г-н В. и му казва да отбие, за да се „разберат“. В противен случай ще го гони до където е необходимо. Господин В. отбива автомобила си и слиза от него, като в този момент от другия автомобил слизат трима мъже, сред които е и водачът. И тримата вървят към него, а водачът крещи „Ей сега ще видиш, мухльо! Ще те спукам от бой!“. Господин В., обаче, се оказва шампион по бойни изкуства. Той успява да отблъсне и тримата си нападатели, нанасяйки им телесни повреди. Водачът на другия автомобил, изрекъл заплахата, е със счупен крак.

Заради нанесената средна телесна повреда, водачът, изрекъл заплахата, решава да подаде жалба в полицията. Въз основа на тази жалба, г-н В. е извикан на разпит в съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи. Полицейските служители извършили разпита са му казали, че по случая е образувано досъдебно производство и той може да бъде привлечен като обвиняем за нанасяне на средна телесна повреда.

Казус 2:

Господин И. е дърводелец по професия и винаги държи в себе си нож. Шофирайки по оживен столичен булевард е засечен от автомобила на г-н Е., който, раздразнен от натиснатия от г-н И. клаксон спира на около 50 м напред, слиза от колата и се насочва с бързи крачки и видима агресия към колата на г-н И. Разбирайки потенциалната опасност на ситуацията, г-н И. приготвя ножа си и заключва колата си. Тези негови действия са продиктувани от желанието му да не влиза във физическа схватка с нападателя си, но и все пак да го уплаши и отблъсне. Приближавайки се към колата, г-н Е. вижда ножа и побягва.

По – късно г-н И. вижда публикация във фейсбук, придружена със снимка на автомобила му, на който се вижда регистрационният му номер. „Услужлив“ приятел на г-н Е. му е помогнал по номера на колата да намери адреса на г-н И. и неговите пълни имена, цитирайки ги е коментар в публичната публикация. Изявлението на г-н Е. гласи „Този боклук си позволи да извади нож пред дъщеря ми. Елате с мен да му покажем как се дялка с този нож“. Тази публикация е споделена над 5000 пъти и има над 300 коментара.

Казус 3:

Автомобилът на г-н С. е ударен на паркинг от друг автомобил. Щетите са леки – изкривяване на калник и няколко драскотини по боята. Въпреки това, обаче, г-н С. иска от другия водач, който е във видимо нетрезво състояние, да съставят двустранен протокол за ПТП, за да може да получи застрахователно обезщетение за причинените щети. Другият водач отказва, крещейки обидни думи срещу г-н С. Той спокойно отговаря, че в такъв случай трябва да извика КАТ и бърка в джоба си, за да си извади телефона.

През това време, от автомобила на г-н С. са излезли двамата негови приятели г-н А. и г-н. М., които се опитват словесно да подпомогнат решаването на ситуацията. Разбирайки, че действително ще бъдат извикани служители на КАТ, видимо нетрезвият водач се нахвърля върху г-н С., поваля го на земята и му нанася удари с юмруци в главата. Господин М. изважда регистрирания си по надлежния ред газов пистолет и целенасочено стреля с гумени патрони в пространството до краката на нападателя. Не се цели конкретно в него и не го улучва.

Нападателят се отдръпва от г-н С. и се обажда в полицията с оплакване, че г-н М. е стрелял по него. Четиримата мъже са задържани. Пияният водач, г-н С. и г-н А. са освободени 2 часа по – късно след проведен разпит. Господин М. остава в ареста за 24 часа.

Кога е налице самозащита по смисъла на закона?

Законът урежда случаите на самозащита, за да предостави възможност на нападнатия успешно да отблъсне своя нападател. Именно затова се приема, че за причинените вреди, отбраняващият се няма да носи наказателна отговорност. Това е така, тъй като действията, които той е предприел са били предизвикани от чуждо противоправно поведение. То е трябвало да бъде отблъснато с цел предотвратяване на настъпването на други вреди. Всъщност, Наказателния кодекс е нормативният акт, който урежда въпросът за осъществяването на действия по самозащита.

Какво е неизбежна отбрана или „самозащита“?

Неизбежна отбрана, какъвто е законовият термин или казано по – просто „самозащита“ е налице, когато се осъществява с цел да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Именно това е ситуацията и в казус 1.

Кога е налице „нападение“, което е „непосредствено“ и „противоправно“?

Нападението е активно човешко поведение, което е насочено към нанасяне на вреди. Това поведение може да бъде увреждащо или поставящо в опасност. Така, в казус 1, по отношение на г-н В. е налице действие, което го поставя в опасност. Това са думите „Ей сега ще видиш, мухльо! Ще те спукам от бой!“ в комбинация с насочващите се към него трима мъже. В казус 3 пък е налице увреждащо поведение – пияният водач вече е повалил г-н С. и е започнал да му нанася удари.

Нападението е непосредствено, когато е възникнала опасност от увреждане (казус 1), както и когато самото увреждане вече е започнало (казус 3).

Важно!!! Не може да се осъществи законосъобразно самозащита, когато нападението не е започнало (ако г-н В. от казус 1 сам беше извадил водачът от колата му и му беше счупил крака) или когато нападението вече е приключило (ако г-н И. от казус 2 беше догонил г-н Е. и го беше намушкал в крака).

Нападението е противоправно, когато е в резултат на законово нарушение. Много често, разбира се, такова нападение е и престъпно, както е в трите казуса по – горе.

Важно!!! Осъщественото при условията на самозащита поведение не е противоправно. Напротив, то е обществено полезно. Ето защо не може да има самозащита срещу действия, представляващи такава. Така например, ако пияният водач от казус 3 се беше сбил с г-н М., той нямаше да може да оправдае действията си като извършени в условията на самозащита, защото г-н М. е стрелял в пространството до краката му. Това е така, защото именно пияният водач е нападател, а г-н М. е в ролята на отбраняващ се.

В кои случаи е позволено от закона да се осъществи самозащита?

Важно е да се знае, че самозащита може да се осъществи не само, когато е налице опасност за защитаващия се, но и когато са застрашени чужди права, свободи и интереси. Те могат да са държавни, общински или индивидуални. Така например, в казус 1 и 2, опасността е лично за г-н В. и за г-н И. Те извършват определени действия, за да защитят собствената си физическа неприкосновеност. В казус 3 г-н М. отбранява физическата неприкосновеност на своя приятел г-н С., на когото пияният водач нанася побой в този момент. Възможна е „самозащита“ и в случаите, в които лицето, което я осъществява изобщо не познава нападнатото лице.

Така например, при сбиване в бар, всеки може да се намеси и да обезвреди нападателя. Самозащита ще бъде налице също и когато се обезврежда крадец, влязъл с чужд имот или лице, което разрушава поставени от общината знаци или заграждения и т.н. Примерите могат да бъдат хиляди.

Ограничения при осъществяване на самозащита

Пределите на неизбежната отбрана, обаче, не са неограничени и могат да бъдат превишени. Превишаване на позволените предели за самозащита е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Използваният от закона критерий за явно несъответствие между защитата и нападението е формулиран доста общо, но и няма как да бъде прецизиран. Това е така, тъй като житейските ситуации са хиляди и не могат да бъдат изброени всички. Ето защо преценката за това кога е налице такова ясно несъответствие се извършва за всеки конкретен случай. Разбира се, съществуват и някои критерии, въз основа на които се извършва такава преценка. Сред тях са броят на нападалите, наличието на оръжие у тях, психофизическото им състояние (под въздействието на алкохол/наркотични вещества, видимо психическо заболяване), пол, възраст, време и място на нападението и много др.

Така например, превишаване пределите на неизбежната отбрана би имало, ако г-н М. беше застрелял пияния водач с бойно оръжие в главата. Това е така, тъй като убийството е прекалено крайна мярка за отблъскване на този конкретен нападател и съществуват други по – леки мерки, напр. да бъде застрелян в крака.

ВАЖНО!!! Отбраняващият се НЕ Е длъжен да използва най – леката възможна мярка за отблъскване на нападателя. Тоест, ако г-н М. се беше прицелил в крака на пияния водач от казус 2 и го беше уцелил, нямаше да има превишаване пределите на неизбежната отбрана.

Изключение от правилата за ограничението на пределите на неизбежната отбрана

Някои нападения са толкова сериозни, че законодателят позволява да се използват всички възможни средства за самоотбрана без да налага ограничения. Това е случаят, в който нападение е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. В тези случаи дори и ако собственикът на жилището или друг отбраняващ се, станал свидетел на проникването, умъртви нападателя, пределите на неизбежната отбрана няма да бъдат превишени.

Кое помещение се смята за жилище?

За дефинирането на понятието „жилище“ могат да използват разпоредбите на Закона за устройството на територията. Съгласно тях

„жилище“ е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

Така, съгласно посоченото определение, жилище ще бъде всяко помещение, което е предназначено за живеене.

Кога е налице проникване „с насилие“ или „с взлом“ в жилище?

Проникване с насилие ще бъде налице, когато, напр., нападателят е заплашил собственика, за да го пусне в жилището. Проникване с взлом ще бъде налице, когато е извършено чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот. Такова проникване ще е налице, например, когато е разбира вратата или са счупени прозорците.

ВАЖНО!!! В случаите, в които е използвано техническо средство (напр. отвертка) или специален начин (напр. дублиран ключ) за проникването, отпадането на ограниченията в пределите на неизбежната отбрана ще подлежат на преценка според конкретния случай. Тоест, в тези случаи ограниченията е възможно и да не отпаднат безусловно.

ВАЖНО!!! Ограниченията в пределите на осъществената самозащита отпадат единствено при кумулативното (едновременно) наличие на трите критерия.

Отпадане на наказуемостта при превишаване пределите на неизбежната отбрана

Възможно е ограниченията в пределите на осъществената самозащита да са превишени, но отбраняващият се все пак да не бъде наказан. Това би се случило тогава, когато отбраняващият се е допуснал явно несъответствие между защитата и осъщественото нападение, вследствие на уплаха или смущение. Наличието на тези признаци също се преценява за всеки конкретен случай. Такъв ще бъде случаят, например, когато млада майка прибира от втора смяна в училище своето малко дете. Навън е тъмно, а те минават през слабо оживено място.

На пръв поглед невъоръжен мъж с качулка се приближава към тях, отправяйки словесни заплахи към майката с искане да му предаде всичките си пари. Майката, в паниката за собствения си живот и за живота на детето си, вади нож и нанася удар в сърцето на мъжа, вследствие на което той умира. В този случай ще бъде налице превишаване пределите на позволената от закона самозащита. Майката, обаче, няма да бъде наказана, тъй като допуснатото от нея несъответствие между защитата и нападението е вследствие на нейната уплаха.

В заключение

Както видяхме в днешната тема, въпросът за преценката на това налице ли е самозащита и в необходимите предели ли е осъществена е доста сложен и подлежи на сериозна оценка. В крайна сметка, винаги е по – добре, ако разполага с такава възможност, нападнатият да избяга. Това е така, тъй като по – този начин намалява рисковете при схватката с нападателя да получи увреждания. В много случаи, обаче, бягството не е възможно. Законодателят не го предвижда и като необходимо и задължително. И в повечето случаи осъществената самозащита с несмъртоносни средства се оценява като неизбежна отбрана. Във всички случаи, обаче, когато отбраняващият се е попаднал в подобна ситуация и е бил задържан или обвинен за извършеното деяние, е добре да се консултира със специалист преди да предприеме последващи действия по своята защита.

_________________________________________________________
Още интересни теми и казуси от кантората, можете да прочетете в секцията „Наказателно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя висококвалифицирана правна помощ при задържане, повдигане на обвинение и внасяне на обвинителен акт.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
email: office@petkovalegal.com
тел. +359 885 47 77 57