Смяна на пола по съдебен ред. Възможно ли е?
Въпросите, свързани с различната спрямо биологично детерминирания пол полова идентичност са обект на сериозен обществен дебат, а нарастващият брой съдебни дела за смяна на пола и противоречивата съдебна практика доведоха до необходимост от намеса както на Конституционния съд на Република България, така и на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, пред които беше поставена простата задача да решат допустимо ли е според българското законодателство биологичният пол да се различава от юридическия, т.е. от пола, отбелязан в документите за самоличност.
Задачата е „проста“, предвид обстоятелството, че условията за допустимост на смяна на пола по съдебен ред са предмет на трайна и безпротиворечива уредба в практиката на Европейския съд по правата на човека, чиято юрисдикция стои над тази на Конституционния съд и на Върховния касационен съд, а и на всеки друг национален съд. От друга страна, всяко национално съдебно решение или законодателно разрешение, което противоречи на тази практика, не следва да се прилага.
За жалост, това не означава, че всяко искане за смяна на пола по съдебен ред, отговарящо на критериите, заложени в практиката на Европейския съд по правата на човека, ще бъде удовлетворено от българския съд. Този факт, обаче, се дължи единствено на продължаващите незаконосъобразни решения на националните съдилища да се отклоняват от задължителните ангажименти на страната ни като член на Съвета на Европа.
В случаите, в които българският съд откаже да уважи искането за юридическа смяна на пола, реалната последица за молителя/молителката няма да бъде отказ за признаване на половата му идентичност въобще, а единствено ще доведе до забавяне на това признаване, предвид необходимостта от завеждане на дело пред Съда в Страсбург, който последователно и многократно е осъждал България именно по повод такива откази. Потенциалното осъждане на страната ни, от своя страна, води и до присъждане на обезщетение в полза на молителя/молителката, което варира в зависимост от случая и може да достигне до 7 500 евро.
Критерии за допустимост на искането за смяна на пола
Свободата на самоопределяне на полова идентичност е призната като елемент от правото на личен и семеен живот, което съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека е неприкосновено и не подлежи на никакви ограничения, освен на такива, които биха били налице при надделяващ обществен интерес. Стриктно погледнато, начинът, по който един човек се самоопределя в изключително редки случаи може да засегне интерес, различен от неговия личен.
Българското законодателство не предвижда изрична процедура, в рамките на която по бърз, лесен и достъпен начин да се постигне признаване на половата идентичност, съответно до юридическа смяна на пола на трансджендър и интерсекс хората в документите им за самоличност, което обстоятелство само по себе си представлява нарушение на правото по Европейската конвенция за защита правата на човека.
Доколкото обаче, един от основните принцип в правото повелява, че отказът от правосъдие е недопустим, то при липса на изрична законовоуредена процедура се използва процесуално най – близката и това е процедурата по Закона за гражданската регистрация.
Предвид липсата на изрична законова уредба за смяна на пола, критериите за допустимост на подобно искане се извеждат от постоянната и безпротиворечива практика на Съда по правата на човека. Те са два.
На първо място, за да бъде уважено такова искане, необходимо е да се установи състояние на транссексуалност, което към настоящия момент се счита за разстройство на половата идентичност съгласно Международната класификация на болестите, 10-та ревизия. Установяването на това състояние се осъществява чрез експертиза, назначена от съдебния състав, разглеждащ искането.
Любопитно! Съгласно влязлата в сила от февруари 2022 г. 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, терминът „транссексуалност“ се премахва като „остарял“ и се заменя с понятието „несъответствие между половете в юношеска и зряла възраст“. Едновременно с това състоянието вече не е уредено в раздел „Психически и поведенчески разстройства“, както беше досега. Вместо това уредбата се намира в глава „Състояния, свързани със сексуалното здраве“. Както изрично се посочва от Световната здравна организация, „това отразява съвременните познания, според които транссексуалните и полово различните идентичности не са състояние на психично здраве и че класифицирането им като такива може да предизвика огромна стигма“.
Вторият критерий, чието наличие е необходимо, за да бъде допусната смяна на пола в документите за самоличност е установяването на „сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол, поради изпълняваната психична и социална полова роля“.
ВАЖНО! Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, а и съгласно преобладаващата българска национална съдебна практика, за уважаването на молбата не е необходимо да е проведена операция за смяна на пола. Изискване в обратния смисъл представлява недопустима намеса в неприкосновеността на физическия интегритет като част от правото на личен и семеен живот. Освен това операцията за смяна на пола не може да се извърши в България, поради рестрикциите на наказателното законодателство.
Спорен остава въпросът дали е необходимо да е започната хормонална терапия с цел промяна на тялото от биологичния пол към този, с който лицето се идентифицира. Това е така, поради няколко причини.
Първата е, че в България има много малко специалисти, които имат необходимата професионална квалификация, за да назначат такава терапия. Повечето от тях се притесняват да го правят, тъй като провеждането ѝ е от естество да причини детеродна неспособност (средна телесна повреда по смисъла на Наказателния кодекс). Малкият брой компетентни специалисти и потенциалната възможност за ангажиране на наказателната им отговорност при назначаване на хормонална терапия за смяна на пола води до изключително труден достъп на транс и интерсекс хората до тази медицинска услуга.
При тези условия поставянето на изискване за започната хормонална терапия за целите на уважаване на искането за юридическа смяна на пола представлява практически отказ от правосъдие, предвид недостъпността на тази услуга.
Втората причина е, че самото предприемане на хормонална терапия представлява медицинска интервенция за промяна на тялото, вкл. и на основни негови функции, като изборът за предприемане на такава интервенция отново е част от правото на неприкосновеност на физическия интегритет. Поставянето на изискване лицето да е прибегнало до нея, за да бъде признат полът му, може да се тълкува като недопустима намеса в правото на неприкосновеност на физическия интегритет.
Реалното предприемане на хормонална терапия единствено следва да се тълкува като проявление на „сериозно и непоколебимо решение за промяна на биологичния пол“, но не и като изискване за уважаване на искането за признаването на пола.
Процедура за смяна на пола по съдебен ред
Процедурата се инициира с нарочна молба до съда по постоянния адрес на молителя/молителката. Производството е от вида на охранителните и за провеждането му се призовава и прокурор.
Целта на процедурата за смяна на пола по съдебен ред е признаването на пола на молителя/молителката, получаване на имена и ЕГН съобразно признатия пол, съответно и нови документи за самоличност, отразяващи променените имена, ЕГН и признатия пол.
__________________________________________________________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със спазването на правата съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека можете да откриете в секцията „Права на човека“.
Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ разполага със специалисти с опит в представителството по дела за смяна на пола по съдебен ред, както и с адвокати, специализирани в областта на правата на човека и представителството пред Европейския съд по правата на човека.
За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
Консултации и поемане на представителство по дела се осъществява само с предварително записан час.
Специалистите на дружеството предоставят и дистанционни консултации, както и представителство в градове извън гр. София.