Смяна на пола по съдебен ред. Възможно ли е?

Въпросите, свързани с различната спрямо биологично детерминирания пол полова идентичност са обект на сериозен обществен дебат, а нарастващият брой съдебни дела за смяна на пола и противоречивата съдебна практика доведоха до необходимост от намеса както на Конституционния съд на Република България, така и на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд, пред които беше поставена простата задача да решат допустимо ли е според българското законодателство биологичният пол да се различава от юридическия, т.е. от пола, отбелязан в документите за самоличност.

Задачата е „проста“, предвид обстоятелството, че условията за допустимост на смяна на пола по съдебен ред са предмет на трайна и безпротиворечива уредба в практиката на Европейския съд по правата на човека, чиято юрисдикция стои над тази на Конституционния съд и на Върховния касационен съд, а и на всеки друг национален съд. От друга страна, всяко национално съдебно решение или законодателно разрешение, което противоречи на тази практика, не следва да се прилага.

За жалост, това не означава, че всяко искане за смяна на пола по съдебен ред, отговарящо на критериите, заложени в практиката на Европейския съд по правата на човека, ще бъде удовлетворено от българския съд. Този факт, обаче, се дължи единствено на продължаващите незаконосъобразни решения на националните съдилища да се отклоняват от задължителните ангажименти на страната ни като член на Съвета на Европа.

В случаите, в които българският съд откаже да уважи искането за юридическа смяна на пола, реалната последица за молителя/молителката няма да бъде отказ за признаване на половата му идентичност въобще, а единствено ще доведе до забавяне на това признаване, предвид необходимостта от завеждане на дело пред Съда в Страсбург, който последователно и многократно е осъждал България именно по повод такива откази. Потенциалното осъждане на страната ни, от своя страна, води и до присъждане на обезщетение в полза на молителя/молителката, което варира в зависимост от случая и може да достигне до 7 500 евро.

Критерии за допустимост на искането за смяна на пола

Свободата на самоопределяне на полова идентичност е призната като елемент от правото на личен и семеен живот, което съгласно разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека е неприкосновено и не подлежи на никакви ограничения, освен на такива, които биха били налице при надделяващ обществен интерес. Стриктно погледнато, начинът, по който един човек се самоопределя в изключително редки случаи може да засегне интерес, различен от неговия личен.

Българското законодателство не предвижда изрична процедура, в рамките на която по бърз, лесен и достъпен начин да се постигне признаване на половата идентичност, съответно до юридическа смяна на пола на трансджендър и интерсекс хората в документите им за самоличност, което обстоятелство само по себе си представлява нарушение на правото по Европейската конвенция за защита правата на човека.

Доколкото обаче, един от основните принцип в правото повелява, че отказът от правосъдие е недопустим, то при липса на изрична законовоуредена процедура се използва процесуално най – близката и това е процедурата по Закона за гражданската регистрация.

Предвид липсата на изрична законова уредба за смяна на пола, критериите за допустимост на подобно искане се извеждат от постоянната и безпротиворечива практика на Съда по правата на човека. Те са два.

На първо място, за да бъде уважено такова искане, необходимо е да се установи състояние на транссексуалност, което към настоящия момент се счита за разстройство на половата идентичност съгласно Международната класификация на болестите, 10-та ревизия. Установяването на това състояние се осъществява чрез експертиза, назначена от съдебния състав, разглеждащ искането.

Любопитно! Съгласно влязлата в сила от февруари 2022 г. 11-та ревизия на Международната класификация на болестите, терминът „транссексуалност“ се премахва като „остарял“ и се заменя с понятието „несъответствие между половете в юношеска и зряла възраст“. Едновременно с това състоянието вече не е уредено в раздел „Психически и поведенчески разстройства“, както беше досега. Вместо това уредбата се намира в глава „Състояния, свързани със сексуалното здраве“. Както изрично се посочва от Све