Споделено пътуване. Засяга ли се то с промените в НК?
Широко обсъжданите в общественото пространство промени в Наказателния кодекс, отнасящи се до криминализирането на обществения превоз на пътници без съответно разрешение, са вече факт с Държавен вестник, бр. 108 от 2020 г., като остана неизяснен въпросът засягат ли тези промени т. нар. „споделено пътуване“.
Засяга ли се на теория т.нар. "споделено пътуване" от тези промени?
Общественият превоз на пътници е вид търговска дейност, която може да бъде извършвана от физически лица – търговци или юридически лица, наречени от закона „превозвачи“, след получаване на съответен лиценз от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Предвид общата формулировка на състава на новото престъпление и систематичното му място в Наказателния кодекс, а именно в главата „Престъпления против стопанството“, на теория би следвало то да е насочено именно към осъществяването на обществен превоз на пътници в условията на стопанска дейност.
За да бъде престъпление, съгласно новосъздадената разпоредба, конкретното деяние трябва задължително да се отличава с три елемента. Те трябва да са налице едновременно.
Първият от тях е да е извършен обществен превоз на пътници. Според закона, такъв е налице, когато превозът се извършва за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага.
Вторият елемент, който е необходимо да е налице, за да се приеме, че общественият превоз на пътници съставлява престъпление, е конкретното лице, било то физическо или юридическо, да няма съответно разрешение.
Накрая, третият елемент, който е и най – спорен като съдържание, е дейността по обществен превоз на пътници да се извършва „по занятие“.
За да бъде общественият превоз на пътници извършван „по занятие“, той трябва да отговаря на два критерия:
1. да представлява системна дейност (т.е. да се извършва повече от три пъти);
2. тази дейност да съставлява един от основните източници на издръжката на този, който я извършва (т.е. да е икономическа дейност).
Така, следва да се приеме, че законодателят не инкриминира сам по себе си обществения превоз на пътници без съответно разрешение, като единична дейност, а обявява за престъпна поредицата от извършвани по занятие дейности от този вид. В допълнение с това, престъпление ще бъде налице само, ако дейността е икономическа, т.е. осъществява се с цел печалба. Тук е моментът да се отбележи, обаче, че еднократното извършване на обществен превоз на пътници без разрешение, е административно нарушение, което се наказва с глоба в размер на 2000 лв. при първо нарушение, 4000 лв. – при повторно нарушение и 6000 лв. при системни (три или повече) нарушения.
Описаните елементи не съвпадат с естеството на т.нар. „споделено пътуване“, тъй като при него дейността е еднократна (макар да е възможно да се осъществява през определен период от време), а разходите също за „споделени“, т.е. превозването от точка „А“ до точка „Б“ става както за сметка на водача, така и за сметка на пътниците.
И накрая, дейността по споделено пътуване не се осъществява за печалба, а за покриване на пътните разходи за гориво. От друга страна, дори и такава печалба практически да се реализира, тя е минимална и може да се определи като основен източник на доход за водача.
Горното означава, че т.нар. споделено пътуване не може да бъде преследвано по наказателноправен ред с промените в Наказателния кодекс, криминализиращи обществения превоз на пътници без съответно разрешение.
Възможно ли е все пак да се образува досъдебно производство срещу водач, осъществил споделено пътуване?
Доста по – спорно стои практическият въпрос относно възможността за наказателно преследване на т.нар. „споделено пътуване“. Причините за това са изцяло от процесуално естество.
[Пример] Петър, Мария и Николай чакат с багажа си на автобусна спирка на бул. „Цар Борис III“ в гр. София, ползвана и от автобуси на междуградския транспорт, в посока гр. Кюстендил. На спирката пристига Ивайло, в чийто автомобил се качват Петър, Мария и Николай. При направена проверка няколко минути след потегляне се установява, че Николай не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници.
До приемането на промените в Наказателния кодекс, касаещи извършването на обществен превоз на пътници, на Николай можеше да бъде наложена единствено глоба, която би била отменена, ако се установи, че случаят касае споделено пътуване.
След влизането в сила на промените, касаещи инкриминирането на обществения превоз на пътници, в горния случай може да се образува и досъдебно производство, в рамките на което да се установи представлява ли случая споделено пътуване или Николай реализира печалба, както и системна ли е дейността или еднократна.
Причината да съществува, макар и малка, вероятност за образуване на досъдебни производство в случаи на споделено пътуване е, че липсва точна и ясна дефиниция на понятието „по занятие“ и то подлежи на тълкуване, което може да бъде и доста широко – нещо, което в наказателния процес е недопустимо, но пък нерядко срещано.
В заключение
Както видяхме, макар теоретично дейността по споделено пътуване да не попада в обхвата на новопредвиденото престъпление, свързано с осъществяване на обществен превоз на пътници без съответно разрешение, то практически преследването ѝ поне на етап досъдебно производство не може да се изключи напълно. Това е така най – вече, поради твърде широката формулировка на престъпния състав и липсата на достатъчно ясни законови дефиниции, които да отличат споделеното пътуване от стопанската дейност по превоз на пътници.
Въпреки това, обаче, дори и да се стигне до образуване на наказателно производство за случаи като тези от дадения пример, то едва ли може да стигне до етап повдигане на обвинение пред съд, а дори и да стигне, не е реалистично да се смята, че може да се стигне до осъдителна присъда. Обратното би означавало произвол и неправомерен натиск над гражданите, срещу който следва да се използват всички законови средства за защита.
_________________________________________________________
Още интересни теми, свързани със защитата от произвол, осъществяван от полицията и от органите на досъдебното производство, можете да намерите в секциите „Административно право“ и „Наказателно право“.
Адвокатска кантора „Петкова“ предоставя специализирана правна помощ по наказателни и административнонаказателни дела.