Съдебна делба. Особености и процедура

Осъществяването на съдебна делба на имот представлява правен способ за прекратяване на съсобствеността между две или повече лица, когато те не могат да се споразумеят за доброволно разпределение на имот или наследствено имущество. Съдебна делба на имот се извършва чрез съдебно производство, което преминава през няколко задължителни фази и изисква сериозна подготовка и доказателствен материал. В тази статия ще разгледаме фазите на производството по съдебна делба на имот и какво следва да се има предвид при подаване на иск за делба.

Важно е да се отбележи, че производството по съдебна делба на имот съдът е длъжен служебно да следи за участието на всички съсобственици като задължителни другари. Ако някой съсобственик не е конституиран като страна, делото не може да продължи без негово участие. Това е така, защото законът постановява, че когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

Кога е необходима съдебна делба?

Съдебна делба на имот се прилага в случаите, когато собствениците на един имот или наследниците на определено имущество не успяват да постигнат доброволно споразумение за разпределението му помежду си. Такива ситуации често възникват в случаи на наследяване, където няколко наследника притежават идеални части от определен имот и не могат да се разберат за ползването му или продажбата му. В подобни хипотези извършването на съдебна делба на имот се явява единственото решение, което може да доведе до уреждане на правата и разпределянето на реалните дялове от правото на собственост в полза на всеки от съсобствениците.

Етапи, през които преминава производството по съдебна делба на имот

Процесът на съдебна делба на имот преминава през две основни фази, уредени в Гражданския процесуален кодекс.

2.1. Първа фаза: Допускане на делбата

В първата фаза на съдебното производство по извършване на съдебна делба на имот съдът разглежда и решава между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки като определя дяловете на всеки съсобственик. Производството за допускане на съдебна делба на имот включва:

• Подготовка и подаване на искова молба. За да започне производството по съдебна делба на имот, заинтересованото лице подава искова молба до районния съд по местонахождението на имота или по местооткриването на наследството, в която излага своето искане за делба и представя необходимите документи (нотариални актове, удостоверения за наследници и др.). Важно е молбата да съдържа точно описание на имота и основанията за съсобственост.
• Проверка на обстоятелствата. Съдът разглежда правните основания за собствеността на всеки от съсобствениците и определя дела на всеки, като обосновава правните си изводи на документите и представените доказателства.
• На този етап всеки от съсобствениците (наследниците) разполага с възможността да възрази относно размера на дяловете на останалите съделители; против включването на някой от имотите в наследствената маса или против правото на някой от останалите участници да участват в делбата изобщо. 
• При необходимост именно в този етап от производството за делба се разглеждат и решават от съда преюдициални (предварителни) въпроси като оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Решение на съда по допускане на съдебна делба на имот. След разглеждането на делото и на посочените по – горе въпроси съдът постановява решение, с което допуска делбата като се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки наследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи. Съдът може да се произнесе на този етап при направено искане в тази насока и по въпроса за ползването на съсобствените имоти до окончателното извършване на делбата.

2.2. Втора фаза: Реалното разпределение на имуществото/ имота (Извършване на съдебна делба на имот).

След като съдът е постановил решението за допускане на делбата, преминава се към втория етап на делбеното производство, а именно фазата на извършването на реалното разпределение на имуществото.

Преди него обаче от страна на всеки съделител могат да бъдат предявени претенции за т.нар “сметки между тях”. Такива са например притезанията: за събираните от един от съделителите доходи от общия имот; за извършени от един от съделителите подобрения в общия имот; по повод плащане на наследствен дълг от един от съделителите и други подобни. Тези искове “по сметките” следва да се предявят най – късно в първото заседание по делото след допускане на съдебна делба на имот.

Наред с това делбения съд започва процесуални действия, които целят да бъде реално разделено съсобственото имущество. Тук е важно да се отбележи, че законодателството предвижда различни методи за разделяне на съсобственото имущество, в зависимост от неговата същност и възможности за разделяне.

• Реално разпределение на имуществото: Когато имуществото, предмет на делбата може да бъде реално поделено на части, които отговарят на размера на дела на всеки съсобственик, съдът възлага реално разпределение на всяка от страните. Ако става дума за недвижими имоти се изготвя кадастрален план, който определя дяловете и границите на новите имоти.
• Парично уравнение на дяловете: Когато е невъзможно да се извърши равноправно реално разпределение, съдът може да определи парично уравнение за разликата в дяловете. Например, един съсобственик може да получи целия имот и да обезщети останалите съсобственици с парично обезщетение, което компенсира разликите в стойността на дяловете.
• Публична продан: В случаите, когато нито един от горните методи не може да бъде приложен или страните не постигнат съгласие, съдът може да разпореди публична продан на имота. След продажбата получената сума се разпределя между съсобствениците съгласно дяловете им.

Ключови въпроси и особености при съдебна делба на имот

• Съдебни разходи и такси – Разходите по делото могат да включват съдебни такси, възнаграждения за вещи лица, които оценяват имотите и предлагат справедлив начин за тяхната подялба; нотариални такси и адвокатски хонорари. Те обикновено се разпределят между съсобствениците според дела им в съсобствеността, освен ако съдът не постанови друго.
• Назначаване на вещо лице – В повечето случаи е необходимо вещо лице, което да изготви оценка на имота, да анализира възможностите за реално разделяне на определен имот или имоти и да предложи подходящи варианти за разпределение на дяловете. Оценката на вещото лице играе важна роля при определяне на стойността на имота и при решенията за парично уравнение.
• Обжалване на съдебното решение – Всяка от страните има право да обжалва решението на съда, ако не е съгласна с постановеното разпределение. В такъв случай делото преминава през по – горна съдебна инстанция, която може да потвърди, измени или отмени първоначалното решение. На обжалване подлежи както решението по допускане на делбата, така и следващото решение по реалното извършване на съдебна делба на имот.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Производството по съдебна делба на имот представлява верига от правни действия, които следва да бъдат предприети в определена последователност, за да завърши производството с разпределение на съсобственото имущество и прекратяване на съсобствеността.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ разполага с компетентни и опитни адвокати по имотно право, които могат да Ви предоставят висококвалифицирана правна помощ по повод иницииране и участие в производство по съдебна делба на имот.
Правни консултации на място в кантората или по телефон се предоставят само с предварително записан час. В случай че желаете да се възползвате от нашите услуги, можете да се свържете с нас на следните контакти:

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.