Укриване на данъци. Обвинение и защита

Дейността по укриване на данъци е обявена за престъпление според българския Наказателен кодекс. По същество това престъпление се изразява в избягване на установяването или плащането на данъчни задължения.

Видовете данъци, които попадат в обхвата на престъплението „укриване на данъци” или „укриване на доходи“, са данък върху добавената стойност, данък върху дохода, данък върху печалбата, акцизът като вид косвен данък и местните данъци. Съгласно данъчното ни законодателство всеки вид данък е определен в отделен закон, в който се съдържа подробна регламентация за неговото основание, за данъчно задължените лица, за задълженията за деклариране, плащането и сроковете за това.

Кой може да бъде извършител на престъплението „укриване на данъци“?

Извършител на това престъпление може да бъде всеки, който е наказателноотговорен и който по закон е длъжен да заплаща данъци. Кръгът на данъчно задължените лица е по-широк от кръга на лицата, които могат да бъдат субекти на данъчни престъпления. Освен физическите лица, данъчно задължените лица са и юридическите лица и неперсонифицираните местни или чуждестранни дружества. Според наказателното ни право обаче юридическите лица не могат да бъдат субекти на престъпления. Следва да се отбележи и че съгласно данъчно-правната терминология субектът на данъчното задължение може и да не съвпада с данъчно задълженото лице, т. е. с платеца и вносителя на данъка.

В тази връзка, възможен извършител на данъчното престъпление „укриване на данъци“ е физическото лице, което управлява и представлява търговското дружество, както и всяко друго физическо лице – пълномощник, търговски представител, счетоводител или друго лице, което осъществява фактическа дейност и функции на данъчно задълженото лице.

Кои действия се тълкуват като укриване на данъци?

Укриване на данъци може да бъде извършено по различни начини, като в закона са предвидени няколко форми на изпълнително деяние.

На първо място, престъплението ще е налице, когато данъчно задълженото лице не подаде данъчна декларация в срок, съответно не плати дължимия данък, който следва да е в голям размер.

Важно! При укриването на данъци винаги става въпрос за данъчни задължения в големи размери, което означава, че данъчното задължение трябва да е в размер над 3000 лв. В противен случай, извършеното ще съставлява административно нарушение, но не и престъпление.

Така например, ако данъчното задължение е под 3000 лв. и лицето не подаде данъчна декларация в срок, то ще бъде наказано по административен ред с глоба, която според различните закони, уреждащи отделните видове данъци, може да бъде в размер на 500 лв., между 500 лв. и 3000 лв. и т.н. Ако обаче чрез неподаването на данъчна декларация в срок се укрият данъчни задължения в размер над 3000 лв. – деянието ще съставлява престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди лева.

Избягването на установяване или плащане на данъчни задължения в големи размери може да бъде извършено и чрез подаване на лъжлива данъчна декларация, с която действителността е преиначена или скрита. В този случай лицето или потвърждава неистина, или затаява истина в подадената декларация.

Други форми на изпълнително деяние са:

• неиздаване на фактура или друг счетоводен документ;
• унищожаване, укриване или не съхраняване в законоустановените срокове на счетоводни документи или счетоводни регистри;
• осъществяване или допускане на осъществяване на счетоводство в нарушение на изискванията на счетоводното законодателство;
• съставяне или използване на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство или при представяне на информация пред органите по приходите или публичните изпълнители;
• приспадане на неследващ се данъчен кредит.

ВАЖНО! За да бъде налице престъпление, дейността по укриване на данъци следва да бъде умишлена. Така, например, при допуснати грешки при изчисленията на дължимия данък, макар и той да е в големи или особено големи размери, няма да доведе до ангажиране на наказателна отговорност, тъй като не е налице умисъл за избягване заплащането на данъчни задължения.

Какво е наказанието за укриване на данъци?

Наказанието, което се предвижда за укриване на данъци в големи размери, е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до две хиляди лева. По-тежко наказание е предвидено, ако данъчните задължения са в особено големи размери, т.е. над 12 000 лв. В този случай наказанието е лишаване от свобода от три до осем години, като кумулативно е предвидена и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. По-тежко наказуемо е и деянието, когато е извършено с участието на служител от данъчната администрация или с участието на регистриран одитор.

Законът предвижда също по-леко наказуеми случаи, при които се отчита последващото положително поведение на дееца. Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното данъчно задължение бъде внесено в бюджета заедно с лихвите, наказанието е по-леко и в случаите, когато данъчното задължение е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а ако се касае за данъчно задължение в особено големи размери – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.

Защита при обвинение за укриване на данъци

Защитата при повдигнато обвинение за укриване на данъци се преценява с оглед на конкретните факти по всеки отделен случай, затова и своевременното ангажиране на опитен адвокат в сферата на наказателно право е от съществено значение за правилното изграждане на защитата.

При подобно обвинение не е възможно да бъдете освободени от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Една от основните предпоставки за освобождаването от наказателна отговорност е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години, което при обвинение за укриване на данъци не е изпълнено, доколкото по основния състав на данъчното престъпление наказанието е лишаване от свобода от една до шест години. Това означава, че във всички случаи делото ще приключи с присъда, която може да бъде осъдителна или оправдателна.

В случай на осъдителна присъда, ако съдът определи наказание лишаване от свобода до три години и прецени, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на виновния деец не е необходимо да изтърпи наказанието ефективно, то изпълнението на наложеното наказание може да бъде отложено. За да постанови условна присъда, трябва също лицето да е с чисто съдебно минало.

Ако са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, съдът може да наложи наказание под най-ниския предел, а именно под една година лишаване от свобода.

Автор: мл. адв. Ивета Вълева

___________________________________________________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със защитата по дела за извършени престъпления, можете да откриете в секцията „Наказателно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ е водеща международна правна кантора, която разполага с опитни и квалифицирани адвокати по наказателно право, класирани в престижната класация legal500.

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч.
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com

Консултации и поемане на представителство се осъществяват само с предварително записан час.
Адвокатите от кантората предоставят правна помощ на територията на цялата страна, както и на територията на Република Турция.