Въпросът за устните договори, тяхната правна уредба и правната защита е изключително интересен. Това е така, тъй като липсата на писмена форма затруднява процеса на доказване на тяхното съдържание. От друга страна, отчитайки обема на гражданския и търговския оборот, законодателят изисква писмена форма за много малко видове договори. Ето защо, сключването на устен договор е изключително често срещана хипотеза.

Колкото и удобно да е сключването на устен договор, то все пак крие своите рискове. Какви са те и как да се предпазим ще говорим в днешната статия.

Какво е „устен договор“?

Устните уговорки са договори като всички други. Те се подчиняват на общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите според вида на уговорката. Устен договор е всяко съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях.

Кога можем да сключим устен договор

Устен договор може да се сключи във всички случаи, в които законът не изисква изрично писмена форма. Тези случаи са изрично и изчерпателно изброени. Те са:

1. предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена форма. Изисква се писмена форма за действителност;
2. договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти. Изисква се нотариална форма за действителност;
3. договор за аренда на земеделска земя. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
4. брачен договор. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите и съдържанието;
5. продажба и залог на вземане, обезпечено с ипотека. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
6. договор за поръчка, дадена от пълномощник, за придобиване на вещни права върху недвижими имоти. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
7. договор за покупко – продажба на моторно превозно средство с предходна регистрация в България. Изисква се писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписите;
8. договори със задължения над 5000 лв. Изисква се писмена форма за доказване;
9. други определени в закона договори, за които се изисква писмена форма за действителност или за доказване.

Всякакви други договори, за които законът не изисква особена форма за действителност или за доказване, могат да бъдат сключвани устно.

Така, устен договор ще имаме, например, когато Ваш приятел Ви помоли да му дадете определена сума назаем с уговорка да Ви върне парите след месец. Устен договор ще бъде налице и тогава, когато продавате стария си телевизор, например, с уговорка купувачът да Ви плати след седмица. Устен договор ще има и тогава, когато поръчате изработка на фирмено лого/уеб сайт срещу определена цена и за определен срок.

Какви са рисковете при сключване на устен договор?

Колкото и да са удобни, устните уговорки крият определени рискове. Те произтичат именно от липсата на писмена форма, благодарение на която да се докажат условията, за които страните са постигнали съгласие.

Както при писмените, така и при устните договори, е възможно неизпълнение на задълженията по него. Така, например, Вашият приятел може да не Ви върне парите, които сте му заели. Възможно е купувачът на стария Ви телевизор да не Ви плати обещаната сума, макар Вие вече да сте предали телевизора в негово владение. Може дизайнерът/разработчикът да не изработи логото/сайта в уговорения срок или с уговореното съдържание. Не е изключено и Вие да сте дизайнерът/разработчикът, който е извършил възложената му работа, съобразно уговореното, но клиентът да не плаща дължимото възнаграждение.

При сключен устен договор, обаче, изключително трудно е доказването на факта каква сума сте предоставили на Вашия приятел и в какъв срок той се е задължил да я върне; предали ли сте телевизора, каква сума сте се уговорили да бъде платена за него и в какъв срок; какво лого/какъв уеб сайт сте се уговорили да бъде изработен/о, в какъв срок и срещу какво възнаграждение и т.н.

Впрочем, следва да се има предвид, че за неизпълнението на задължения, поети по устен договор, се подчиняват на същите правила, които важат и за писмените договори. Как да защитим правата си в тези случаи говорихме в статията „Какво да правим, когато длъжникът не изпълнява задълженията си по договора?„. Казаното в тази статия важи и в настоящия случай.

Как да се предпазим от тези рискове?

Макар и устната уговорка по дефиниция да изключва писмения елемент, такъв все пак е необходимо да се осигури.

Така например, при устните договори за паричен заем, можете да поискате от заемополучателя да подпише разписка за получаване на сумата. В разписката задълженително трябва да присъства основанието „устен договор за заем“. Предаването на парични средства и основанието за това, може да стане и чрез банков превод по сметката на заемополучателя с отбелязване на посоченото основание за плащане. Възможност заемодателят да получи обратно сумата, която му се дължи може да се обезпечи и чрез запис на заповед. Тя представлява безусловно задължение да се плати определена сума на определена дата.

По този начин се обезпечава и падежът на задължението. От друга страна, улеснена е и защитата, в случай че заемополучателят разполага със запис на заповед. Това е така, тъй като няма да му се налага да доказва вземането си по съдебен ред чрез исков процес. В тези случаи се използва улеснената, по – евтина и по – бърза процедура на заповедното производство. При наличието на устен договор, при който длъжникът не изпълнява задължението си, не е трудно и да се докаже падежът на задължението.

Това е така, тъй като, макар и да няма ясни доказателства за това в какъв срок длъжникът се е съгласил да плати/да извърши нещо, това задължение ще се оценява като задължение без определен срок на изпълнение. В тези случаи, длъжникът изпада в забава от деня на поканата да изпълни. Тя може също да бъде устна, но в този случай е добре да се осигури свидетел, който да потвърди нейното отправяне.

При предаването на вещи/работа, дължими по устен договор е добре да се направи приемно – предавателен протокол. В съвременния свят при сключване на устни договори за изработка/поръчка/продажба съществуват писмени следи и при проведената кореспонденция в социални мрежи/мобилни чат приложения.

ВАЖНО!!!

Във всеки един от посочените примери, наличието на свидетели, които са присъствали по време на сключването на устния договор, би било от изключителна помощ в процеса на доказване. Следва да се има предвид, че установяването на договори на стойност над 5000 лв. не може да става със свидетели. Не бива да се забравят и разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Съгласно тях

Плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:

1. на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.;

2. на стойност под 10 000 лв., но могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.

Първата хипотеза е ясна, но какво означава втората? Например, сключен е устен договор за покупко – продажба на професионална озвучителна система на стойност 12 000 лв. Между страните е уговорено разсрочено плащане на вноски от по 1000 лв. в рамките на 12 месеца. В този случай, плащането трябва да стане по банков път, независимо от факта, че отделните вноски са на стойност под 10 000 лв. Това е така, защото те се дължат на едно и също основание – договор за покупко – продажба, чиято стойност надвишава 10 000 лв.

Всъщност, най – сериозната бариера

пред защитата на правата на страните при устните договори не е доказването на съществените уговорки в него. Тя е свързана с практическото намиране на длъжника, за да изпълни задължението си. Дори и в случаите, когато изправната страна по договора е успяла да докаже уговорките по договора, но не разполага с данните на длъжника, за да бъде призован от съда, той не може да бъде осъден. Към настоящия момент и при действащото законодателство тази бариера е изключително трудно преодолима. Това е така, тъй като името, адреса и телефонния номер на длъжника представляват лични данни. А като такива, те подлежат на доста сериозна защита.

Това е и основният недостатък на устните договори спрямо писмените. Това е така, тъй като писмените договори сами по себе си съдържат най – малко името и постоянния/настоящия адрес на страните по тях. Съответно, тези данни могат да се използват при призоваване на неизправната страна от съда.

Следва да се има предвид, че ако при завеждане на дело срещу неизправния длъжник не бъдат посочени неговите имена и адрес, исковата молба ще бъде върната като нередовна, а делото прекратено.

Ето защо е добре да се поиска от другата страна да предостави двете си имена и адреса си.

В заключение

Фактът, че сключването на устен договор крие сериозни рискове и трудности при доказването, не означава, че във всички случаи трябва да се сключват изрични писмени договори с цел обезпечаване на сигурност при изпълнението им. Подобна практика значително би затруднила и забавила гражданския и търговския оборот. Ето защо, предприемането на няколкото лесни стъпки за обезпечаване на доказването на поетите задължения, би спестило много средства и нерви. Във всички случаи, в които не сте сигурни как да обезпечите такива доказателства, но не желаете да сключване писмен договор, е добре да се консултирате със специалист, който да Ви посъветва какви мерки за превенция да предприемете, за да сте сигурни, че правата Ви са ефективно защитени.

____________________________________________________________________

Още интересни теми можете да прочетете в секцията „Договорно право„.

Адвокатска кантора „Петкова“ предлага специализирана правна помощ при изготвяне на договори, както и при нужда от защита при неизпълнение на договорни задължения.

За контакт:
работно време: всеки делничен ден от 10:00 до 18:00 ч.
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com