Наказателно право

Хулиганство по Наказателния кодекс. Същност и защита

Хулиганството е едно от най – разпространените престъпления против обществения ред и спокойствието на гражданите, което нерядко е съпроводено с извършването на други престъпления. Именно, поради тази причина, сред често срещаните запитвания, отправяни към кантората, са въпросите за т.нар. “едро хулиганство”, което представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) и по – точно за неговата същност и средствата за защита при повдигане на такова обвинение. 

Всъщност, повдигането на обвинение за престъплението “хулиганство” се оказва често срещана практика както за дребни случаи като спорове на пътя, така и за по – сериозни прояви като проява на вербална и физическа агресия към органи на реда, придружени с оказване на съпротива при арест. 

Предвид факта, че примерите за обвинения и присъди за хулиганството по НК в практиката са стотици хиляди и често всеки конкретен случай е много различен от останалите, в днешната статия ще разгледаме общите положения при хулиганство по НК, както и общите правила за защита по такова обвинение.  

Същност на престъплението "хулиганство"

Трудностите при обсъждането на хулиганството като непристойна проява произлизат от факта, че законът две различни хипотези: хулигантство по НК и дребно хулиганство, което съставлява административно нарушение. Разликата между двата вида прояви е много тънка и преценката за това дали е налице престъпление или административно нарушение се прави единствено с оглед интензитета на конкретно извършените действия. За сметка на това, предвидените в закона наказания са изключително различни по своята степен. 

Предвидените наказания за административното нарушение е глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. или задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерството на вътрешните работи. Наказанията за хулиганството по НК, обаче, могат да достигнат и до шест години лишаване от свобода. Ето защо е изключително важно да се изясни характеристиката на коментираното престъпление и да се отграничи то от административното нарушение. 

И така, НК определя хулиганството като “непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото”. Всеки един от тези термини звучи неясно и субективно, поради което още през 1974 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание на всяка една от характеристиките, типични за хулиганството по НК. 

“Непристойни действия” са онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство, невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. 

“Грубо нарушение на обществения ред” има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против установения ред. Чрез тях нарушава държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга нормите на нравствеността.

“Явно неуважение към обществото” има, когато деецът чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. При това антиобществения характер на тези действия се съзнава както от дееца, така и от други лица, на които са станали достояние. Престъплението е налице, когато и двата признака са осъществени. 

Хулиганските действия може да се извършват в най – разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

– хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора;

– хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда; 

– хулигански действия, насочени против морала;

– хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество; 

– хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации, които могат да създадат смут в обществото и др. 

В съдебната практика съществува спор по въпроса дали хулиганските действия трябва да бъдат извършени на публично място. Законът не е въздигнал такъв признак на престъплението. Затова, хулиганство по НК може да бъде налице и тогава, когато хулиганските действия не са извършени на публично място, но след това са станали достояние или могат да станат достояние и на други лица. 

Защита при повдигнато обвинение за хулиганство по НК

Именно правилната преценка на гореизброените критерии е от съществено значение за ефективното провеждане на защитата по обвинение за извършено хулиганство по НК. Особено стойност има т.нар. субективна страна на престъплението. Тя отразява съзнанието на извършителя относно непристойния характер на неговите действия, насочването им грубото нарушаване на обществения ред и съзнателната демонстрация с тях на явно неуважение към обществото. 

Така, например, побой на оживено кръстовище, може да се окаже хулиганство по НК. 

В подобни случаи, защитата следва да се съсредоточи и в разграничението между хулиганството по НК и дребното хулиганство като административно нарушение. То се съдържа в степента на обществената опасност на деянията, както и в посочените в разпоредбите на Указа за борба с дребното хулиганство и НК признаци. 

Според указа, дребното хулиганство е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиране или други подобни действия, с които се нарушава обществени ред и спокойствие, но поради своята по – ниска степен на обществена опасност не съставлява престъпление.  

В най – често срещания случай на постигане на оправдателни присъди по обвинение за хулиганство по НК се оказва, че или извършените действия са с нисък интензитет, поради което се налага административно наказание – глоба, или че действията, макар и непристойни, не съзнателно насочени към грубо нарушение на обществения ред или към демонстрация на явно неуважение към обществото. 

Случаи от практиката

Случай 1 (казус от кантората): 

Ваня* и Кремена са съседи в жилищен блок, но се намират в конфликт една с друга, тъй като Кремена непрекъснато оставя строителни отпадъци по площадките между етажите, а Ваня редовно ѝ прави забележки. След поредния такъв случай, при разминаване на входната врата двете започват да се карат, а някой от другите съседи вика полиция. При пристигането на органите на реда, Ваня и Кремена са предупредени да спазват обществения ред, но Ваня изпуска гнева си и пред полицейските служители и няколко съседи използва множество ругатни, псувни и други неприлични изрази по адрес на Кремена, като проявява признаци на желание за физическа саморазправа. 

При опита на полицаите да отдръпнат Ваня, тя отправя обидни думи и към тях. Вследствие на тези нейни действия, Ваня е задържана за срок от 24 часа.  При гледане на делото ѝ на следващия ден, съдът постановява, че не е налице хулиганство по НК и налага глоба на Ваня в размер на 100 лв. Впоследствие, след осъществяването на ефективна защита, задържането ѝ е признато за незаконно и на Ваня бе изплатено обезщетение.  

* Имената са променени.

Случай 2 (казус от практиката): 

По време на разрешен протест, полицейските служители забелязват жена да хвърля яйца по сградата на Висшия съдебен съвет. Едновременно с това се твърди, че е хвърляла яйца и по служебен автомобил на МВР. Първата инстанция признава жената за виновна в извършване на дребно хулиганство и ѝ налага глоба в размер на 100 лв. Втората инстанция, обаче, отменя наказанието с аргумента, че действията на наказаната представляват форма на изразяване на мнение и не съставляват нито престъпление, нито административно нарушение. 

Случай 3 (казус от практиката):

На централно кръстовище в голям областен град възникнало пътно – транспортно произшествие от водач, употребил алкохол, който се ударил в задната част спрял на червен светофар автомобил. Водачът на спрелия автомобил излязъл от автомобила си, за да огледа щетите. От автомобила си излязъл и виновния водач, който се държал неадекватно и лъхал на алкохол. Мъжът от ударения автомобил решил да извика полиция, което действие предизвикало агресията на виновния. Той започнал да го псува, хванал го за яката и започнал да го бута, опитвайки се да му отнеме мобилния телефон, като впоследствие му нанесъл и няколко удара. След направено самопризнание пред съд, виновният водач е осъден за извършено хулиганство по НК.    

В заключение

Както видяхме, преценката на степента и интензитета на хулиганските действия се извършва за всеки конкретен случай при спазване на точно определени критерии. Понякога, обаче, вследствие на създадената противоречива съдебна практика, се получава така, че за подобни случаи на едни се налагат административни наказания, а на други – осъдителни присъди. Ето защо при повдигане на обвинение за хулиганство по НК, осъществяването на своевременна и ефективна защита е от съществено значение за крайния резултат.  

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата на обвиняемите за извършени престъпления, можете да намерите в секцията “Наказателно право”

Адвокатска кантора “Петкова” предоставя специализирана правна помощ и защита по досъдебни и съдебни производства за извършени престъпления. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *