В условията на усложнена икономическа обстановка в България се наблюдава висок процент на задлъжнялост на българите. Потребителски кредити, ипотечни кредити, бързи кредити – всички те все по – трудно се обслужват от кредитополучателите. Така неизбежно се стига до образуването на изпълнителни производства пред ЧСИ. Поради зачестилите въпроси към кантората във връзка с провеждане на принудително изпълнение, днес ще разгледаме в подробности именно този въпрос.

Частен съдебен изпълнител (ЧСИ). Същност и правомощия

Частният съдебен изпълнител е органът, пред който се водят изпълнителните дела. Цялата му дейност е законово регламентирана в Гражданския процесуален кодекс и в Закона за частните съдебни изпълнители.

Същност на ЧСИ като съдебноизпълнителен орган

Частен съдебен изпълнител е лица, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания.

[!] Според правната теория, притезанието е материалното право на иск. Така например, ако имаме вземане по договор за кредит с уговорен срок, то притезанието ще настъпи с настъпването на падежа. Тоест, притезанието представлява субективното право на кредитора да иска да му се плати.

Държавата може да възлага на ЧСИ и събирането на публични вземания. Районът му на действие съвпада с района на съответния окръжен съд. Частните съдебни изпълнители членуват в Камара на ЧСИ, която е юридическо лице със седалище в София. Камарата създава и води регистър на ЧСИ.

Правомощия на ЧСИ

Частните съдебни изпълнители имат правомощия единствено в рамките на изпълнителното производство. Ще ги разгледаме накратко.

1. Започване на изпълнителното производство

То става по молба на взискателя.

[!] Взискател се нарича лицето, което иска да се пристъпи към принудително изпълнение – кредиторът.

Принудителното изпълнение започва винаги с изпращане на покана за доброволно изпълнение, чийто срок не може да бъде по – кратък от две седмици. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването ѝ. Когато, обаче, заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното ѝ изпълнение не се дава. В този случай вместо покана за доброволно изпълнение се изпраща съобщение за образуваното изпълнително дело, както и копие от изпълнителния лист. Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения. При противопоставяне от страна на длъжника ЧСИ има право да потърси съдействие от органите на полицията.

2. Спиране на изпълнението

Спирането на изпълнението е възможно в няколко случаи. На първо място, има възможност съдът да спре принудителното изпълнение. Това става в случаите, в които длъжникът предостави обезпечение на взискателя. На второ място, спиране на изпълнително дело е възможно и по искане на самия взискател – хипотеза, която не е особено често срещана. На трето място, производството се спира при смърт на взискателя или длъжника, както и когато е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните.

3. Прекратяване на производството

до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. На първо място, производството се прекратява, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. На второ място, изпълнението се прекратява, когато взискателят е поискал това писмено. На трето място, когато изпълнителният лист е обезсилен.

Четвърто, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен. Пето, когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Шесто, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите. Седмо, когато бъде представено влязло в сила решение, с което искът на засегнатото лице за установяване на недължимост, бъде уважен. Осмо, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Често пъти в практиката именно това осмо основание е ключът към измъкването на длъжника от продължаване на принудителното изпълнение. Затова, малко по – подробно ще разгледаме именно него.

Прекратяване на изпълнителното дело след изтичане на две години от последното изпълнително действие

Това е т.нар. перемция на изпълнителното дело и то следва да се прекрати ex lege (по право). Тоест, теоретично ЧСИ би трябвало служебно да следи за спазването и изтичането на този срок и да откаже да извърши изпълнителни действия, които са поискани след него. Това, че производството се прекратява по право, означава, че не е необходим нарочен акт на ЧСИ, както е в останалите случаи на прекратяване.

В практиката, обаче, нещата стоят по малко по – различен начин. 95% от успешната защита по изпълни дела, кантората е осъществила именно чрез използването на перемпцията. Всъщност, ЧСИ рядко следят за изтичането на двугодишния срок. Дали това е така умишлено, поради желание за събиране на таксата за извършване на поисканото след този срок изпълнително действие или е поради проява на небрежност при изпълнението на служебните задължения е без значение. Важното е, че всяко изпълнително действие, предприето след този срок е незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а ЧСИ – да носи отговорност за вредите от извършването му.

Поради горните причини, в практиката се подава молба до ЧСИ, в която се описват подробно фактическите и правни основания, въз основа на които се счита, че перемпцията е настъпила. Тогава, съдебният изпълнител издава постановление за прекратяване на изпълнителното дело, което изпраща на взискателя. Последният от своя страна има право да го обжалва. До колко този механизъм на прекратяване на изпълнително производство вследствие на настъпването на перемпцията е въпрос, който е според в практиката.

Кои действия са „изпълнителни“ по смисъла на закона

Изпълнителните действия, които са от естество да осуетят настъпването на перемпцията са няколко. Това са:

1. насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана;
2. присъединяването на кредитора;
3. възлагането на вземане за събиране или вместо плащане;
4. извършването на опис и оценка на вещ;
5. назначаването на пазач;
6. насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Тоест, всички останали действия, извън посочените, не представляват изпълнителни действия по смисъла на закона и извършването им не препятства настъпването на перемпцията.

Давностни срокове

Важен въпрос, касаещ изпълнителните производства, е въпросът за давностните срокове, инкорпорирани в него.

Всъщност, погасителната давност се установява за вземанията и този въпрос е изключително обширен. Поради това няма да се спираме в подробности в настоящата статия. Ще кажем само няколко думи на общо основание.

Давностният срок за съдебно потвърдено вземане е винаги 5 години. „Съдебно потвърдено“ означава да е налице влязло в сила съдебно решение, с което се потвърждава дължимостта на вземането. Въз основа на това решение се издава изпълнителен лист, които се предава на ЧСИ за образуване на изпълнителното дело. И така, в случая на издаден изпълнителен лист, давността е 5 години и започва да тече от влизане в сила на съдебното решение. В рамките на този срок може да се образува изпълнително дело. В този случай, давността се прекъсва. Това означава, че изтеклият до момента срок се заличава.

Интерес представлява кумулирането на давностния срок на изпълнителното основание и настъпването на перемцията. В случай, че взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, казахме, че изпълнителното производство се прекратява по право. Не е нужен нарочен акт на ЧСИ. Така, нова погасителна давност започва да тече от датата, в която е поискано или извършено последното валидно изпълнително действие.

В заключение

Често пъти, когато бъде наложен запор на заплатата им, длъжниците бързат да намерят начин да платят доброволно възможно най – бързо или да сключат споразумение за отсрочване и разсрочване на задължението. В много случаи, това е правилният подход, но в много други води до невъзможност за осъществяване на ефективна правна защита. Това е така, тъй като плащането или сключването на споразумение препятства възможността за предприемане на по – нататъшни действия по упражняване правата на длъжника. Ето защо винаги е полезна консултацията със специалист в областта на изпълнителното производство, който да даде насоки за предприемане на последващи ефективни средства за правна защита.

______________________________________________________________________
Контакти:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com