След като вече обсъдихме теоритично какво е „частен съдебен изпълнител“ и какви са неговите правомощия е време да поговорим по същество има ли начин да се „отървем“, в случай че срещу нас бъде започнато принудително изпълнение. Твърде често, длъжниците по изпълнителни дела мислят, че нямат възможност за защита. Още по – често, обаче, това далеч не е така. Особено, когато се отнася до „стари кредити“ или поръчителство по кредит. В последния случай повечето от поръчителите успяват да получат адекватна защита. Това е така, тъй като много често кредиторите искат извършване на изпълнителни действия само по отношение на главния длъжник, но пропускат да реализат правата си и спрямо поръчителя, като по този начин изпускат сроковете да го направят по – късно. Защо това е така? Нека видим!

Защита от принудително изпълнение по време на извънредно положение.

Давност на задължението

Предмет на днешната статия ще бъдат давността на задължението и давността при принудително изпълнение. Тези давностни срокове са важни именно с оглед успешната реализация на защитата на длъжника в изпълнителното производство. И така, какво представлява давността на задължението?

Давността на задължението, най – просто казано, е един период от време, в който кредиторът не упражнява своите права по неговото събиране. Законодателят е предвидил такива срокове, поради факта, че един длъжник не може да бъде задължен за неопределен период от време, особено, ако кредиторът се е дезинтересирал от правото си да събере своето вземане. Независимо дали става въпрос за задължения по кредит, за комунални услуги (ток, вода, парно), за наеми или за други периодични плащания (сметки за мобилни телефони, интернет, кабелна/сателитна телевизия), тези срокове съществуват. В зависимост от вида на задължението, обаче, те са с различна продължителност. Давностните срокове за задължения, произтичащи от договорни основания, са два вида – общи и специални.

Обща погасителна давност

В случай че принудително изпълнение е започнато въз основа на изпълнителен лист, издаден след съдебно решение, давността е петгодишна. Това е общата погасителна давност. Нарича се „обща“, защото се отнася до всички вземания, за които в закона не е предвиден друг срок. Ето защо, петгодишна ще бъде и давността, с която ще се погасяват напр. и задълженията по банков/бърз кредит. Така, за да има основание да се анализира дали е налице възможност за прекратяване на принудително изпълнение, поради изтичане на общата погасителна давност, изпълнителното дело следва да е образувано преди най – малко 5 години в посочените случаи.

Специална погасителна давност

Специалната погасителна давност е тригодишна и ще бъде налице, когато е започнато принудително изпълнение въз основа на заповед за изпълнение на определените в закона задължения, за които тя се отнася. Те са:

1. вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;
2. вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;
3. вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Най – голям интерес за практиката, а и за темата на днешната статия, представлява т. 3 и по – точно т.нар. „други периодични плащания“. Отговор на въпроса кои плащания са периодични дава Върховният касационен съд, като казва следното:

Понятието „периодични плащания” се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.

Казано по – просто, периодични плащания са всички задължения към „Топлофикация„, „Софийска вода„, „ЧЕЗ„, всички мобилни оператори, доставчиците на интернет и т. н. Именно те, в изпълнителния процес, образуван въз основа на изпълнителен лист по заповед за изпълнение, се погасяват с тригодишна давност. Това означава, че за да може да се обсъжда въпроса за наличието на основания за защита по принудително изпълнение, изпълнителното дело трябва да е било образувано преди най – малко три години.

Доколкото, обаче, както споменахме, давностните срокове са уредени като защита на длъжника при липса на интерес от събиране на вземането от страна на кредитора, то предприемането на определени действия от негова страна прекъсват давността. Това означава, че считано от момента на предприемане на определени действия от страна на кредитора, започва да тече нова давност. В този случай, изтеклите до момента срокове се считат за неизтекли. Кои действия, обаче, са от естество да прекъснат давността?

Действия, прекъсващи давността на задължението

Тези действия са изрично и изчерпателно определени в закона. Те са:

1. признаване на вземането от длъжника;
2. предявяване на иск или възражение или на искане за започване на помирително производство (ако искът или възражението или искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната);
3. предприемане на действия за принудително изпълнение.

Интерес за днешната тема представлява т. 3. Така, например, подаването на молба за издаване за заповед за изпълнение не прекъсва давността. От своя страна, молбата, отправена до частния съдебен изпълнител за образуване на изпълнителното производство, прекъсва давността на задължението.

Давност при принудително изпълнение

Самото принудително изпълнение има своя (условно казано) давност, която е двегодишна. Този двегодишен срок отново е свързан с дезинтересирането на кредитора по отношение на исканията за предприемане на изпълнителни действия. Тези искания всъщност се изразяват в периодично подаване на молби до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника. Неподаването на такива молби в продължение на две години е основание за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона. В този случай, когато двугодишният срок е настъпил, ЧСИ е длъжен да издаде постановление, с което да констатира прекратяването. Това, обаче, се случва изключително рядко. Ето защо, в повечето случаи е необходимо самият длъжник да подаде молба до ЧСИ за прекратяване на принудителното изпълнение на това основание.

Каква е връзката между давността на задължението и давността при принудително изпълнение?

Именно тази връзка е „вратичката“, която може да помогне на длъжника ефективно да се защити срещу принудителното изпълнение. При преценката на основанията за активиране на тази защита, първо се прави анализ за наличието на двугодишната давност. Ако при справка по изпълнителното дело се установи, че тя е изтекла, следващата стъпка е да се провери кога е извършено последното валидно изпълнително действие. На въпроса кои са валидните изпълнителни действия отговорихме в статията „ЧСИ. Ръководство за „употреба“. Именно от деня на извършване на последното изпълнително действие започва да тече тригодишната, съответно петгодишната давност на задължението.

Нека илюстрираме казаното с пример.

Казус

Въз основа на искова молба от Банка А, съдът постановява съдебно решение, с което осъжда Иван Петров да плати задължение в размер на 50 000 лв. На база това решение, Банка А се сдобива с изпълнителен лист от 09.07.2010 г. и на 03.12.2010 г. подава молба до ЧСИ за започване на принудително изпълнение. В същия ден ЧСИ разпорежда да се насрочи опис на движимите вещи в дома на Петров. На 14.12.2010 г. ЧСИ разпорежда да се запорира трудовото възнаграждение на Петров. На 30.03.2011 г. ЧСИ разпорежда да се наложи запор на всички банкови сметки на длъжника.

Банка А подава молба до ЧСИ за налагане на нов запор на трудовото възнаграждение на Петров на 23.04.2012 г. Молба от Банка А за изпълнение по отношение на Петров е подадена отново на 10.11.2015 г. На 14.09.2016 г. ЧСИ е разпоредил нов запор по банковите сметки на длъжника. На 25.10.2019 г., когато Петров трябва да получи месечната си заплата разбира, че върху нея е наложен запор и получава с 250 лв. по – малко.

Анализ на казуса

С подадената молба от 03.12.2010 г. за образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността на задължението. От същия ден е и молбата за извършване на изпълителни действия по отношение на Петров. Следващата такава молба Банка А депозира едва на 10.11.2015 г., дълго след изтичане на двугодишната давност при принудително изпълнение. Това означава, че към 03.12.2012 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и всяко изпълнително действие след тази дата е невалидно. Последното валидно изпълнително действие е от 23.04.2012 г. Тъй като при прекратяване на изпълнението по силата на закона въз основа на изтичане на двугодишния срок, новата давност на вземането започва да тече от датата на последното валидно изпълнително действие, това означава, че към 23.04.2017 г. петгодишната давност на задължението също е изтекла и то не подлежи на принудително изпълнение.

Тоест, задължението на Петров към Банка А вече не може да бъде събрано от ЧСИ, а изтеглените 250 лв. от трудовото му възнаграждение подлежат на връщане.

В заключение

Така, макар и на пръв поглед да изглежда доста сложно, всъщност защитата от принудително изпълнение е напълно възможна. Тя е и необходима, защото е недопустимо да се остави длъжникът да живее цял живот в страх кога ЧСИ ще му вземе „всичко“. Този страх се появява най – вече, когато длъжникът види как за годините, в които е текло изпълнителното дело, дългът е нараснал двойно, тройно, а дори и повече. В крайна сметка, обаче, при адекватна и навременна правна помощ*, длъжникът има добри шансове да прекрати всякакви възможности за предприемане на последващи принудителни изпълнителни действия спрямо него.

_____________________________________________________________

* Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“  предоставя правна помощ, защита и съдействие в случаите на принудително изпълнение.

За контакт:
адрес: гр. София, ул. “Три уши” № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com