Земеделие и животновъдство

Конопът като земеделска култура

Земеделската култура "коноп".

Още от 2001 г. насам в българското законодателство съществува възможност за отглеждане на коноп. Макар и много несъвършена, а в много случаи и неразбираема, уредбата действаше до скоро у нас и земеделските производители имаха възможността да подават заявления за получаване на разрешение за семепроизводство, отглеждане, внос и износ на растения от рода на конопа.

Забрани

Съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП) се забранява засяването и отглеждането на територията на Република България на растенията опиев мак, кокаинов храст, както и на растенията от рода на конопа (канабис), освен в случаите на чл. 29, ал. 1. В частта относно засяването и отглеждането на опиев мак и кокаинов храст важи единствено изключението по чл. 31 от ЗКНВП, а именно че забраната не се прилага за ограничени количества за медицински, научни и лабораторни изследвания и образователни цели. Интерес представлява, обаче, разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗКНВП и именно тя и текстовете на предвидената в нея наредба ще бъдат предмет на настоящата статия.

Законодателна уредба

И така, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗКНВП, отглеждането на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, се извършва само след издадено разрешение от министъра на земеделието, храните и горите. Условията и редът за издаване на разрешение, търговия и контрол се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Наименованието на тази наредба е Наредба № 1 от 2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис), предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0.2 тегловни процента на тетрахидроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол (Наредба № 1 от 2018 г.).

Какъв сорт коноп може да бъде отглеждан? 

Най – общо казано, съществуват три сорта коноп – Cannabis Sativa, Cannabis Indica и Cannabis Ruderalis.

  1. Cannabis Sativa е сорт канабис, при който растението
    израства високо и тънко и поради това е по – подходящо за отглеждане на открито;
  2. Cannabis Indica е сорт канабис, при който растението израства
    ниско и широко, поради което е по – подходящо за отглеждане на закрито.
  3. Cannabis Ruderalis
    е по – скоро плевелен сорт, който съдържа
    малки количества канабиноиди.

Съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 2018 г., разрешеният са отглеждане в България сорт е Cannabis Sativa L. Необходимо условие е съдържанието на тетрахидронабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета да бъде под 0.2 тегловни процента. В противен случаи посевът ще бъде бракуван.

Кой може да отглежда растения от рода на конопа (канабис) и за какви цели?

Растенията от рода на конопа (канабис) могат да бъдат отглеждани за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев. Лицата, които могат да отглеждат тази земеделска култура са физическите и юридическите лица, регистрирани като земеделски производители, които не са осъждани за трафик, производство, разпространение и притежание на наркотици. Допълнително условие за земеделските производители, които желаят да отглеждат растения от рода на конопа (канабис) с цел производство за семена, предназначени за фураж трябва да са подали декларация съгласно приложение № 3 от Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Отглеждането може да се осъществява както на открити, така и на закрити площи.

Кога и по какъв начин може да се подаде заявление за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис)?

Заявлението се подава писмено или по електронен път до министъра на земеделието, храните и горите. Към него се прилагат определените в Наредба № 1 от 2018 г. данни и документи, а именно:

1. име, седалище и адрес на заявителя;

2. ЕИК/БУЛСТАТ;

3. номер и дата на издаване/заверка на
картата за земеделски стопанин.

4. декларация от заявителя, а когато
заявител е юридическо лице – и от членовете на управителните му органи, че не
са осъждани за престъпление по чл. 242 – чл. 242а и/или по чл.
354а – чл. 354в от Наказателния кодекс; когато заявителят е гражданин или е
регистриран в друга държава, се прилага легализиран превод на документ за
съдебния му статус;

5. нотариално заверено пълномощно, когато документите се подават от упълномощено лице.

Издаване и отнемане на разрешение

В тримесечен срок от подаване на заявлението, министърът на земеделието, храните и горите издава или отказва да издаде разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис). Това разрешение се издава за срок от три години и може да бъде отнето при определените в Наредба № 1 от 2018 г. условия. Отнемането става, когато заявителят:

1. си е послужил с неверни данни при
подаване на заявлението за издаване на разрешение;

2. не е представил документите по чл.
9, ал. 1 в сроковете от същата разпоредба или представените документи не
отговарят на нормативно установените изисквания;

3. е осъден с влязла в сила присъда за
престъпление по чл. 242 – чл. 242а и/или по чл. 354а – чл. 354в
от Наказателния кодекс или аналогично престъпление съгласно
законодателството на друга държава;

4. извършва дейност в нарушение на Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и на тази наредба;

5. не е подал заявление до Изпълнителната
агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол за вземане на проби от всяко
засяване за определяне съдържанието на тетрахидронабинол.

______________________________________________________________

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява висококвалифицирана правна помощ и съдействие при издаване на разрешения за отглеждане на коноп.

За контакт: 
гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com 

Наказателно право

Забранена ли е употребата на наркотици според българския закон?

Съществува ли забрана за употреба наркотици?

Темата за употребата на наркотици е винаги актуална, а според статистиката, зависимите само от хероин в България са около 30 000 души. Във връзка с тази неблагоприятна статистика възниква и въпросът в кои случаи употребата на наркотични вещества се наказва от закона.

Всъщност, нормативните актове, които уреждат режимите, касаещи наркотичните вещества са Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични и Наказателният кодекс.

Класификация на наркотичните вещества

Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични съдържа три списъка, в които изчерпателно са изброени съответните вещества, които са забранени, съответно разрешени за употреба. В Списък 1 са изброени високорисковите вещества, които са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък влизат например хероин, амфетамин, метаамфетамин, марихуана, кокаин, псилоцибин (съдържащ се в халюциногенните гъби), LSD, хашиш и др. Списък 2 сочи високорисковите вещества, които намират приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Такива са например метадон, морфин, кодеин и др. В Списък 3 могат да бъдат открити рисковите вещества, които се прилагат в медицината, като списъкът не съдържа нито един от употребяваните за удоволствие наркотични вещества.  

Съгласно Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите единственото растение, съдържащо се в Списък 1, което има възможност да бъде отглеждано и използвано при условията на особен разрешителен режим е конопът. А при какви условия и за какви цели е разрешено отглеждането на коноп ще говорим в статията „Конопът като земеделска култура“ в секция „Земеделие и животновъдство“.

Наказателноправен режим на съществуващите наркотици и техните прекурсори

Този режим е уреден в чл. 354а – 354в от Наказателния кодекс. В настоящата статия ще разгледаме само разпоредбата на чл. 354а, ал. 1, доколкото само тя се отнася до обсъжданата тема.

Съгласно посочения текст, наказанието за производство, преработване, придобиване или държане на наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение или за разпространението им е както следва:

  • лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева за високорискови вещества (Списък 1 и 2);
  • лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева.

При анализа на тази разпоредба правят впечатление две неща. На първо място, трябва да се отбележи, че наказанията са кумулативни. Това означава, че в случай на осъждане, съдът ще наложи едновременно наказание лишаване от свобода и глоба. На второ място, сред изпълнителните деяния не е посочена употребата нито на високорискови, нито на рискови вещества, съгласно Списък 1, 2 и 3. Това означава, че поначало българското наказателно законодателство не криминализира употребата на наркотици. Престъпление съгласно Наказателния кодекс е:

  • производството;
  • преработването;
  • придобиването (т.е. закупуването);
  • държането (т.е. притежанието).

С промените в Наказателния кодекс от 2017 г. законодателят изключи възможността за условно осъждане съгласно чл. 78а от НК за престъпления, извършени след употреба на наркотици. Това стана с новата ал. 5 на чл. 78а, съгласно която, независимо дали престъпния деец отговаря на условията на ал. 1 – 6, ако е употребил наркотици, той няма да бъде условно осъден, а ще изтърпява ефективно наказанието си. Съгласно чл. 78а, за да бъде едно лице освободено от изтърпяване на наложеното наказание (условно осъждане) е необходимо едновременното наличие на три условия:

  • за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по – леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по – леко наказание, когато е непредпазливо;
  • деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер и да не е освобождаван от наказателна отговорност;
  • причинените от престъплението имуществени вреди да са възстановени.

Примери за престъпления, при които няма да може да се приложи института на условното осъждане, в случай че са извършени под въздействието на наркотични вещества

Чл. 122 (1): Който причини смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до пет години.

В този случай, ако при пътен инцидент, например, бъде причинена смъртта на пешеходец по непредпазливост и водачът на моторното превозно средство е употребил наркотични вещества, той ще бъде осъден ефективно да изтърпи наказанието лишаване от свобода, наложено му от съда с присъдата, дори и да няма предходни осъждания.

По същия начин стои въпросът и при следните примерно изброени престъпления:

Чл. 325 (1) Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.

Чл. 325б (1) Който, като прояви жестокост към гръбначно животно, му причини противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане, се наказва с лишаване от свобода до три години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.

Чл. 331 (1) Който по непредпазливост запали чужд имот по предходния член, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева.

Чл. 335 (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години.

(2) Ако е последвала смърт или значителни вреди, наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Чл. 342 (1): Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Своеобразна наказателноправна санкция за употребата на наркотици или техни аналози е и възможността за утежняване положението на престъпния деец при определяне на наказанието за извършено престъпление под въздействието на наркотици чрез увеличаване на неговия размер. Това е така, тъй като правната теория и практика считат нетрезвото състояние поради употреба на алкохол и/или наркотични вещества за отегчаващо вината обстоятелство.

____________________________________________________________________

Още интересни статии, свързани със защита на обвиняеми за извършени престъпления, както и на пострадали от такива, можете да намерите в секцията „Наказателно право“

Адвокатска кантора „Петкова“ осъществява специализирана правна помощ по всички видове наказателни дела. 

За контакти:
гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. + 359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com
работно време: 
понеделник – петък: 10:00 – 18:00 ч. 

Договор за издръжка и гледане
Договорно право

Договор за издръжка и гледане. Същност и разваляне

Един от най – често използваните способи за придобиване и прехвърляне на собственост е т. нар. договор за издръжка и гледане. 

Той е от категорията на т. нар. ненаименовани договори, което означава, че законът не го урежда изрично, но предвид прогласения от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) принцип за свобода на договаряне, този договор е валиден и позволен от правото. 

И макар да не е изрично уреден от закона, спрямо него се прилагат общите правила за сключване, изпълнение и прекратяване на договорите, а правната му същност се извежда от богатата и безпротиворечива съдебна практика.  

В днешната статия ще отговорим на въпросите:
1. Какво представлява т.нар. договор за издръжка и гледане?
2. Какво е неговото задължително съдържание?
3. Как може такъв договор да бъде развален?

В допълнение ще обсъдим и някои конкретни особености, които възникват при приложението на този договор във връзка с различни практически житейски ситуации. 

Договор за издръжка и гледане. Същност и разваляне 1

Договор за издръжка и гледане - същност, форма и съдържание

На първо място, всеки договор за издръжка и гледане е двустранен, възмезден, формален и алеаторен и се сключва с оглед личността (intuitu personae). Чрез него собственикът на един недвижим имот (прехвърлител) прехвърля на друго лице (приобретател) собствеността на същия имот, срещу което лично приобретателят се задължава да предоставя на прехвърлителя парични средства (издръжка) и грижи (гледане) за определен период от време, който обичайно се определя до смъртта на прехвърлителя. Договорът е формален – като условие за неговата валидност, законът разпорежда да бъде сключен във форма на нотариален акт.

Съществува, обаче, една особеност на формата на този вид договори и тя се крие в Закона за собствеността. Съгласно този текст, доброволната делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени подписи, тоест Законът за собствеността предвижда по – лека форма, отколкото Законът за задълженията и договорите. В такъв случай възниква въпросът, в каква форма трябва да се сключи договора, с който е постигнато съгласие между съсобствениците за поделяне на съсобствено имущество чрез поставяне в дял на недвижим имот в полза на един от тях срещу поемане на задължение за издръжка и гледане на друг. 

Отговор на този въпрос дава тълкувателната практика на Върховния касационен съд, според която се приема, че такъв договор представлява договор за доброволна делба и е действителен, ако е сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите на съделителите. 

На второ място, предвид липсата на изрична правна уредба, по отношение на съдържанието на специфичния договор за издръжка и гледане съществуват някои особености, които могат да бъдат изведени единствено при обстоен преглед на съществуващата съдебна практика.

Първата особеност следва да се търси в същността на насрещните задължения. Прехвърлителят има едно единствено задължение – да прехвърли недвижимия имот. По – особено е положението на приобретателя /лицето, което получава имота/. В неговата тежест лежат две кумулативно /едновременно/ изискуеми задължения – за предоставяне на издръжка и за предоставяне на грижи (гледане). Това означава, че предоставянето само на издръжка или само на грижи представлява неизпълнение на договора и на това основание той подлежи на разваляне. Двете задължения следва да бъдат изпълнявани заедно и ежедневно, съобразно нуждите на кредитора – прехвърлител.

Често срещано в практиката е възрастен човек, който е прехвърлил имота си с договор за издръжка и гледане да бъде изпратен в дом за стари хора на разноски на лицето, получило имота. В този случай договорът ще подлежи на разваляне, тъй като макар и да е налице издръжка, липсва едновременно изискуемият елемент, а именно гледането.  

Втората особеност се състои в обема на дължимата престация. Върховният касационен съд приема, че критерият за определяне на този обем е постигнатото между страните съгласие, отразено в договора, като за тълкуването на тяхната воля се прилагат общите правила на Закона за задълженията и договорите. Тежестта на доказване относно факта на предоставянето на дължимите грижи и издръжка и техния обем лежи върху лицето, в полза на което е прехвърлен имотът. 

Това означава, че този, който е получил имота, при спор следва да докаже, че е предоставил на прехвърлителя пълния обем на уговорените между тях издръжка и грижи.

Договор за издръжка и гледане. Същност и разваляне 2

Разваляне на договор за издръжка и гледане

Както беше отбелязано по – горе, коментираният договор за издръжка и гледане е от категорията на ненаименованите договори. Поради това по отношение на развалянето му се прилагат общите законови правила. Доколкото предмет на договора е недвижим имот, Законът за задълженията и договорите разпорежда развалянето да става само по съдебен ред.

Когато договор за издръжка и гледане е сключен между две лица, едното, от които е прехвърлител, а другото – приобретател, въпросът за развалянето му не съдържа особености. Договорът може да бъде развален, в случай че длъжникът не изпълнява задълженията си в обема и с качеството, уговорени между страните. Правото да се разваля договорът се погасява с петгодишна давност.

Договор за издръжка и гледане. Същност и разваляне 3

Особени хипотези на разваляне на договор за издръжка и гледане

Първата такава хипотеза е налице, когато с договор за издръжка и гледане е прехвърлен недвижим имот на две или повече лица и някое от тях не изпълнява задълженията по договора. 

Тук в практиката възниква въпросът дали сключеният договор за издръжка и гледане следва да се развали частично по отношение на неизпълняващото лице или пък може да се развали изцяло по отношение на всички приобретатели. Отговорът на този въпрос отново се съдържа в тълкувателната практика на Върховния касационен съд.  

Според върховните съдии, задължението за издръжка и гледане е неделимо, тоест то не може да бъде изпълнено на части, а само изцяло. По отношение на неделимите задължения следва да се приложат правилата на солидарността, като в конкретния случай става въпрос за т.нар. пасивна солидарност (множество длъжници). Този вид солидарност се отличава с това, че кредиторът може да иска изпълнение от всеки един от съдлъжниците, без да има задължение да избере един от тях преди друг. Но, ако един от съдлъжниците изпълни, изпълнението му освобождава всички. 

През призмата на коментирания договор за издръжка и гледане, това означава, че ако имотът е прехвърлен на две или повече лица и само едно от тях изпълнява, договорът не може да бъде развален нито частично, нито изцяло, тъй като интересът на кредитора е удовлетворен – той получава грижите и издръжката с замяна на който е прехвърлил имота си. Отношенията във връзка с неизпълнението ще се уредят между съдлъжниците във вътрешните им отношения. Това означава, че изпълнилият длъжник – този, който е предоставял грижи и издръжка в уговорените обем и качество има срещу останалите т.нар. регресен иск – той може да иска от тях паричната равностойност на припадащата им се част от задължението.

Втората особена хипотеза съществува при развалянето на договора за издръжка и гледане от наследниците на прехвърлителя. По принцип, ако не е уговорено друго по отношение на срока за изпълнение на задълженията за издръжка и гледане, този вид договор се прекратява със смъртта на прехвърлителя. Неговите наследници, обаче, могат да претендират пред съда неизпълнение на договора приживе. Страни по такова дело ще бъдат наследникът в процесуалното качество на ищец и приобретателят по договора в процесуалното качество на ответник.

Третата особена хипотеза е налице, когато лицето, получило имота, при сключването на договор за издръжка и гледане знае за близката и неизбежна смърт на лицето, което прехвърля имота. Кога това знание е налице се решава за всеки конкретен случай. При тази хипотеза договорът подлежи на разваляне като нищожен, вкл. и след настъпилата смърт на прехвърлителя по инициатива на неговите наследици. 

Оспорване на завещание

Действие на развалянето на договор за издръжка и гледане

Във връзка с развалянето на сключения договор за издръжка и гледане следва да се кажат няколко думи и по отношение на неговото действие. Съобразно общите правила договорът следва да се развали с обратно действие, което означава, че страните по него трябва да си върнат взаимно дадените престации. По отношение на приобретателя, връщането не разкрива особености, тъй като той получава нещо материално – недвижим имот, който подлежи на връщане по реда на чл. 108 от ЗС. 

По – особен е случаят с прехвърлителя, който получава както материална престация (издръжка), но и нематериална такава (грижи), като по отношение на последната може да се търси паричната равностойност. Съдът, обаче, не се произнася служебно по въпроса за връщане на разменените престации. Това означава, че приобретателят, за да получи връщане на даденото по договора, трябва да си послужи със законовите възможности за действие, предвидени при неоснователно обогатяване.

Договор за издръжка и гледане

__________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани със сключването, изпълнението и развалянето на различните видове договори, можете да намерите в секцията „Договорно право“.

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ осигурява следните услуги в сферата на договорното право:
1. специализирана правна помощ при преценка относно най – подходящия вид договор в зависимост от конкретните нужди и желания на клиента;
2. изготвяне на договори при съобразяване с всички законови правила;
3. процесуално представителство, защита и съдействие при разваляне на договори по съдебен и извънсъдебен ред. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. +359 885 47 77 57
email: office@petkovalegal.com  

Консултации по телефон и на място в кантората се извършват само с предварително записан час. 

Договор за издръжка и гледане. Същност и разваляне 4
Права на човека

Как напредналите европейски нации се справят с дискриминацията на работното място

Дискриминацията на работното място е изключително често срещан проблем, като обичайно жените са поставени в по – неблагоприятно положение от мъжете.

Independentразказва как една от най – напредналите европейски нации се справя с този проблем. Ето и текстът на статията:

В Исландия ще бъде противозаконно трудовото възнаграждение на мъжете да бъде по – високо от това на жените.

Северната нация се ангажира да премахне разликата в заплащането въз основа на пола до 2022 г.

Исландия се превърна в първата държава в света, която прие, че е противозаконно възнагражденията на мъжете да бъдат по – високи от тези на жените. Съгласно новото законодателство, компаниите и правителствените агенции, които имат повече от 25 служители, следва да получат удостоверение от държавата по отношение на политиките си за равно заплащане на труда. А тези, които не успеят да отговорят на изискванията за равно заплащане, ще бъдат заплашени от глоби.

Законът влезе в сила в понеделник, първият ден от новата година, но проектът беше представен на Международния ден на жената – 8ми март миналата година. Законът беше подкрепен от дясноцентристкото исландско правителство, както и от опозицията в исландския парламент, където почти 50% от членовете са жени.

Исландия, която има много силна икономика, базирана на туризъм и риболов, девет поредни години се нарежда на първо място като страна, в която има най – голямо полово равенство, според Световния икономически форум. През 2017 г. Великобритания се нарежда на 15-то място с 16.9% разлика в заплащането на мъжете спрямо това на жените.

Исландското правителство се ангажира да премахне изцяло разликата в заплащането между това на мъжете и на жените до 2022 г. Сам Смитърс, изпълнителен директор на Fawcett Society споделя пред „Independent”, че „неравностойното заплащане се смята за противозаконно в Обединеното Кралство, но това, което Исландия прави е да изисква от работодателите да предприемат активни действия в тази насока, като правителството ще удостоверява това, което са направили. От април тази година, Обединеното кралство ще представи доклад относно разликата в заплащането въз основа на пола, с който ще се изисква от работодателите с над 250 служители да публикуват информация относно разликата в заплащането в техните предприятия. Това е очаквана стъпка напред, но може да се наложи да помислим и за по – активни мерки, по – специално мерки за справяне с тормоза и дискриминацията на работното място, които се подчертават като основен проблем на много работни места”. Тя добавя: „Трябва също така да не забравяме, че не става въпрос само за това кое е в интерес на жените. Изоставането на жените води и до изоставане на икономиката. А засягането на въпросите за половото неравенство и дискриминацията е добре както за бизнеса, така и за всички нас”.

Източник: https://www.independent.co.uk/news/business/news/iceland-gender-pay-gap-illegal-men-pay-more-women-income-salary-earn-a8139141.html

Превод: Силвия Петкова

Оспорване на завещание
Семейно и наследствено право

Оспорване на завещание. Как и кога?

* Текстът е актуализиран за 2022 г. 

Българското законодателство, със Закона за наследството, урежда два вида наследяване – по закон и по завещание, като в последния случай то може да бъде нотариално или саморъчно. 

Правилата за съставянето и за валидност на завещанията са изключително строги, поради което и често се стига до възникване на основания за оспорване на завещание. 

В днешната статия ще разгледаме подробно въпросите какво представлява завещанието, какви са видовете завещателни разпореждания и как се съставят, както и какви са условията за оспорване на завещание, което не е направено валидно. 

Оспорване на завещание. Как и кога? 5

Същност и особености на завещанието

Наследствените правоотношения са една много чувствителна и емоционална тема, но предвид тяхната важност за обществените отношения и факта, че са неизбежна част от живота на всеки един човек, те са и законодателно уредени със Закона за наследството (ЗН) от 1949 г.

Кой може да завещава?

Съгласно закона, завещанието може да бъде направено от пълнолетно лице, което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. От тази законова постановка възникват два въпроса. Първият е свързан с това следва ли текстът да се тълкува буквално и да се приеме, че само пълно запретеният не разполага със завещателна дееспособност или пък от такава дееспособност е лишен и ограничено дееспособният. 

От гледна точка на правната теория може да се разсъждава в посока, че завещанието е чисто личен акт, който изисква наличието на способност за формиране на правновалидна воля, каквато ограничено запретеният по правило не притежава и при встъпването си в обществените отношения той се представлява от своя попечител. Но при съставянето на завещанието представителството е недопустимо. 

Така би се достигнало до извода, че ограничено запретените лица не разполагат със завещателна дееспособност. В този случай, обаче, съдебната практика поставя едно особено условие. В едно от най – често цитираните си решения Върховния касационен съд (Решение № 141 от 28.02.2003 г. по гр. д. № 675/2002 г., II г. о. на ВКС) е приел, че „ограничено запретеният, когато е действал разумно, е завещателно дееспособен”. 

От друга страна, със същото решение, съдът приема, че „от съдържанието на чл. 13, ЗН по аргумент за противното, трябва да се заключи, че не могат да се разпореждат със своето имущество за след смъртта си чрез завещателно разпореждане, ненавършилите 18 години, поставените под пълно запрещение и неспособните да действат разумно. 

Неспособни да действат разумно са и лицата, които не са поставени под запрещение, но поради слабоумие, душевна болест или друга причина са в състояние на невъзмозжност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и да разбират постъпките си. Дали това състояние е трайно или кратковременно, е без значение. Важното е да е съществувало по времеизвършването на завещанието”. Това означава, че при преценка валидността на завещанието следва да се изследва възможността на завещателя да действа разумно към момента на неговото съставяне, като наличието на такава неспособност преди или след това, няма правно значение.

ВАЖНО! За всеки конкретен случай ще следва да се преценява и способността да се действа разумно и когато лицето, съставило завещанието, се е намирало под въздействието на алкохол или наркотични вещества, както и когато е страдало от алкохолна или наркотична зависимост или се е намирало в абстинентен синдром. 

Какво може да се завещава?

Законът за наследството повелява, че завещавателят може да се разпорежда с цялото си (собствено) имущество до размера на разполагаемата си част. Това означава на първо място, че заветът ще бъде недействителен, ако завещаната вещ не е собственост на завещателя към момента на откриване на наследството. На второ място, това означава, че ако завещателят е излязъл извън размерите на разполагаемата част и е засегнал запазената част на наследник по закон, завещателното разпореждане ще бъде намалено. 

Следва да се има предвид, че със запазена част разполагат низходящите на наследодателя (деца, внуци, правнуци и т. н.), родителите му и неговият съпруг, като размерът на тази част се определя съобразно броя и реда на наследниците.   

Оспорване на завещание

В каква форма следва да се състави завещанието?

Българското наследствено право урежда два вида завещателни разпореждания: нотариално и саморъчно. И двата вида ще разгледаме накратко в следващите редове.

НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ

То се извършва от нотариуса в присъствието на двама свидетели. Завещателят следва да се яви лично, като съставянето на завещателното разпореждане започва с изявяване на волята му на нотариуса, който я записва така, както е изявена и прочита завещанието на присъстващите лица (завещателят и свидетелите). Тук следва да се отбележи, че свидетелите не могат да бъдат такива лица, в полза на които се прави завещателното разпореждане. След прочитането, нотариусът отбелязва изпълнението на тази процедура в самото завещание, като посочва мястото и датата на съставянето му. Следва подписване на завещанието последователно първо от завещателя, после от свидетелите и накрая от нотариуса. Спазването на тази процедура е условие за валидност на нотариалното завещание.

САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

Вторият вид завещателни разпореждания също се извършват лично от завещателя, но без да има необходимост от спазване на определена формална процедура или от присъствие на други лица при изявяването на волята. По отношение на саморъчното завещание има няколко изисквания за неговата валидност – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Липсата на който и да е от тези задължителни елементи прави завещанието нищожно, тоест то не може да породи своите правни последици. Саморъчното завещание може да бъде предадено за пазене на нотариус или на трето лице.

Оспорване на завещание. Как и кога? 6

Оспорване на завещание. Какви са основанията?

Оспорване на завещание е възможно, когато то е недействително. 

Съществуват два вида недействителност, като основание за оспорване на завещание – нищожност и унищожаемост. Нищожните правни актове не пораждат правни последици, затова и тази недействителност се нарича още начална. Унищожаемите правни актове, от своя страна, пораждат своето действие, докато не бъдат обявени за недействителни по съответния ред. И така, оспорване на завещание, поради нищожност е възможно, когато:

 

1. е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание.

Лицата, които нямат право да получават по завещателни разпореждания са тези, които не са заченати при откриване на наследството, тези, които са родени неспособни да живеят и недостойните. Последните могат да наследяват, в случай че бъдат признати за достойни от завещателя. В този случай оспорване на завещание може да се направи от страна на лицата, които имат право да получат недействително завещаното имущество. 

 

2. не е спазена процедурата по съставяне на завещанието пред нотариус или изискванията за саморъчно завещание.

 

3. завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави; същото важи и когато условието или тежестта са невъзможни.

 

В последните два случая, оспорване на завещание могат да направят ощетените наследници. 

 

Обявяването на нищожност на завещание може да се иска безсрочно именно, поради факта, че поначало такова завещание не поражда правни последици.

 

Основание за оспорване на завещанието е налице и когато то е унищожаемо. В този случай то поражда правно действие, докато не бъде обявено за недействително.

 

За да е налице възможност за оспорване на завещание, поради унищожаемост е необходимо то да е:

 

1. е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.

 

Това са лицата, които не са пълнолетни, поставени са под пълно запрещение или не могат да действат разумно;

 

2. е направено поради грешка, насилие или измама.

 

При това основание за оспорване на завещание, законът прави уточнението, че грешката в мотива (напр. наследодателят завещава на внука си всичките си книги, защото мисли, че той е научен работник, но той всъщност е инженер) е причина за унищожение на завещателното разпореждане, когато мотивът е изразен в самото завещателно разпореждане и единствено поради него е направено разпореждането. Унищожаване на завещанието може да се иска в тригодишен срок от узнаване на причината за унищожаемостта, но не по – късно от изтичането на десет години от откриване на наследството. Това означава, че с изтичането на тези срокове, унищожаемостта се санира, т.е. заздравява се и възможността за последващо оспорване на такова завещателно разпореждане се изключва. 

 

ВАЖНО! Тъй като завещателното разпореждане е форма на безвъзмездна сделка, оспорване на завещание е възможно и когато с него се засягат запазени части на наследници по закон. 

Договор за издръжка и гледане

В заключение

Завещателните разпореждания са един от законоустановените начини за уреждане преживе на имуществените отношения на едно лице в случай на неговата смърт. Макар и в съвремието да не са толкова широки използвани, колкото в миналото, завещанията представляват лесна, удобна, достъпна и евтина законоустановена възможност за предотвратяване на бъдещи наследствени спорове. 

От друга страна, обаче, често пъти се случва недобросъвестни роднини да упражняват неподходящо влияние върху възрастни хора с определени заболявания, които препятстват способността им да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, като по този начин си осигуряват необосновано имуществено предимство пред останалите бъдещи наследници.

И тези хипотези, в практиката са изключително често срещани. Ето защо, законът предвижда сериозни възможности за защита, които могат да се реализират чрез образуване на производство за оспорване на завещание. 

_____________________________________________________________________

Още интересни теми, свързани с правата, задълженията и правните възможности, предоставяни от закона в отношенията между роднини, можете да намерите в секцията „Семейно и наследствено право“. 

Еднолично адвокатско дружество „Силвия Петкова“ предоставя специализирана правна помощ и защита при съставяне на нотариални и саморъчни завещателни разпореждания, както и при оспорване на завещание, поради нищожност, унищожаемост или накърняване на запазена част. 

За контакт:
работно време: от понеделник до петък от 10:00 до 18:00 ч. 
адрес: гр. София, ул. „Три уши“ № 2, ет. 3
тел. 0885 47 77 57 
email: office@petkovalegal.com

Консултации по телефон и на място в кантората се извършват с предварително записан час. 

 

Оспорване на завещание. Как и кога? 7